Коли-моли, уискита-мискита, водки-модки, торти-морти... изобщооооо много пълноценни две седмици изкарах. То не бяха партита, не бяха рождени дни, не бяха изкушения, не беше чудо! Колкото и да се стараех да се придържам към режима, ангелът ми ставаше направо анорексичен с наближаването на вечерта. Луната също провокираше глада ми неистово в продължение на дни!!! Направо нямам думи!
Все пак гледах да се храня толкова пъти, колкото трябва по режим, но много пъти вечерята беше с високо съдържание на градуси, вместо с ниско съдържание на калории..., а тепърва идват празници! Ще се наложи малко да се поосвестя, за да не започне огледалото уеко да се напуква около 7-ми януари, например...
Поне weekend-a се пораздвижих малко: станах в събота в 7 сутринта и си легнах в неделя в 23:30... беше неизбежно сега, какво да направя?! В събота вечерта се състоя партито на ръгби клуб Варварите София, на което супер изненадващо ми връчиха грамота за Фен на годината и нямаше как да не отпразнувам случая с танци и куфеене до 5 сутринта. После пък имах план да отида на зимния маратон Christmas run в Пасарел, разбира се, не да тичам, а да се уча да щракам, което означаваше да изляза от нас в 8, което пък обезсмисли спането насъвсем:)))
Много ми се иска някой път да се включа в някоя от инициативите и да потичам на чист въздух, вместо да се наливам с ром с бандерол от 10 сутринта, за да не замръзна до някое дърво и да се преродя в коледна елхичка. Може да се жертвам като се постопли времето... или пък не, може просто да продължа всеки път да се кефя на ентусиастите и да си мечтая коленете да ме болят по-малко.
В понеделник дойде време за кантара. Понеже си пропуснах консултацията миналия петък, изчаках да минат всички записани часове на Ипо, за да му се явя с натежали мигли в края на деня. Направо умирах от ужас да погледна дисплея, обаче нямаше къде да бягам. Естествено, килограмите не бяха станали по-малко, както и обиколките. Изненадата беше, че не бяха станали повече, а най-идиотското - процентът мазнини беше надолу! Това ми подейства успокояващо и след срещата с кантара хапнах без угризения на служебното ни парти и салатка, и рибка и десерт:-))
Написаното по-горе, както и фактът, че едното ми ядене днес се състоеше от ужасно вкусна брандирана еклерова торта изобщо не е героично. Вкусно - безспорно, срамно - далеч съм от тази мисъл, безотговорно -твърде силно казано, недисциплинирано - определено!
Как действаме занапред? Ами много просто - няма да се правя на интересна и да ям две варени яйца на Бъдни вечер или марули с минерална вода на Нова година, защото и двата празника са в понеделник, а ще се старая да не преяждам количествено и качествено, така че като отида на консултация 2 седмици след края на света да не се разтвори кантарът, за да ме погълне!
Трудна работа е отслабването, толкова по-приятна е частта с напълняването...
Сега като е студено, хич не ми се спортува, ама абсолютно нищо не ми се прави. Ако можех, щях да се скрия под едно одеало и да си чета книжки и да си пия топло какао, докато люлякът ми замирише...
Ама нямаааааа, имам да свалям още толкова много кила, че тряя да се стягам и да действам, а не да мързелувам и да се обяснявам колко е трудно да устоиш на ром с кола на минус 5 в гората:D
Както и да е, издържах толкова дълго, че нямам нито право, нито оправдание да се откажа, така че очаквайте рапорт за свалени килограми и сантиметри тия дни след нова година.
За момента: приятен край на света, весело посрещане на 2013-та и умната с баниците, питките, свинското и винското!!! Лов я!!!
