Месец 9: Канибалски прояви и откриване на гравитацията

Значиииии, в устата се слага абсолютно всичко, каквото се докопа, включително човешки крайници, гърбове, кореми, а в пъповете и устите се рови с изследователска цел... За гърдите да не говорим, те са си вечната залъгалка, чесалка, джойстик, звероукротител и хапче за заспиване. Относно храната - там вече устата е доста по-избирателна, а физиономиите - за фотосесия. Важното е, че мога да й пробутам всякакъв шит, стига да добавя кисело мляко в бурканчето или паничката:) Мда, откача, като види, че си отварям кофичка с кисело мляко и ме напада мълниеносно...

Вече търчи с проходилката и става все по-всичкодокопваща:) Като се започне от вадене на дрехи от пералнята, прибори от миялната и помитане на всичко по пътя и се стигне до размазване на бебешка бисквита по телевизора, щото то с нея какво друго да прави и преследване на горката котката из целия апартамент с боен вик... Между другото, имаме записана втора отчетлива дума и тя не е "мама", а е КОТКА! Не мяу-мяу, не коте, а котка! Думата "мама" явно е за аматьори и няма смисъл да си губи времето да я произнася.

Гравитацията е най-якото нещо на света - трябва всеки предмет в къщата да го открие... и СЪСЕДИТЕ СЪЩО. Мили съседи под нас, колкото и да се опитвам да предотвратявам полетите на дистанционни, книги, ключове, телефони, дрънкалки, шишета, лъжици, играчки, столове и БЕБЕТА, не всеки път ми се получава, а наистина се старая, честно...

С намаляването на броя кърмения, гърдите ми също започнаха да откриват гравитацията, та май ще се ходи на пазар за сутиени с твърди чашки и подплънки и ще се приключва с излагането на слънце по монокини, че няма да е излагане на слънце, а излагация на слънце... пфффффффффффффф.

Горната част ще я замаскираме, но какво да правим от кръста надолу? Тръгнах на пилатес най-накрая:) Първият път си тръгнах от залата със самочувствие, защото си мислех, че съм по-зле, последният път се чувствах като Баба Меца и си тръгнах депресирана, че съм толкова зле...:D:D:D Важното е, че всичките пъти съм супер удовлетворена от тренировката и искам още, и още, и още! Колко е дълго възстановяването от това скапано секцио, не е истина...

Започнах със спорта, което е първа крачка към влизането във форма, ред е режимът на хранене да влезе в релси, ама нещо хич не ми се получава... Освен, че приемите на храна са ми супер хаотични във времето, само закуската сутрин е сигурна, защото Петър ми я приготвя, изпитвам неутолим глад за сладко и шоколад и няма оправия!!!

А морето и плажът ще дойдат със страшна сила и май вместо бански, ще си нося палатка... Е, поне няма да имам проблем с горнища и долнища, направо ще си се увия:)

Хайде чао, че Лили иска каша, а днес ще дебютира бисквитената такава и дано ми остави да я опитам и аз, милата ненаяла се мутерка:)

Месец осми: Хлебарката в левия ъгъл

Хлебарката е много бърза, в единия момент се катери по своята любима стена за катерене, т.е. по мен в единия край на дивана, в следващия се е изправила и лиже прозореца в другия край на дивана, после е преодоляла възглавниците и с боен вик напада котката, която се топли на радиатора, след това пак до мен, но висяща надолу с главата хвърля играчки по главите на съседите от долния етаж. Не е падала втори път, но не защото не е правила повече опити за летене, а защото я хващам на няколко пъти във въздуха... Въобще работата е БЪРЗИ, СМЕЛИ и НЕСРЪЧНИ и забавлението е пълно.

Милото бебенце вече е девет-килограмово бебище или направо вече си е момиченце, което безпощадно тренира на мама си рамената и бицепсите. Изправя се, срутва се, пак става, пак пада, обикаля странично леглото си и така докато не се заклещи в някой шпагат и започне да вика за помощ. Държи се с една ръка и се клатушка, все едно е изпила бутилка уиски, изправя се в цял ръст на перваза на прозореца и тропа с играчки. Представям си гледката от улицата: едно бебе блъска въодушевено по стъклото, а на един метър от нея е застанала една черна котка със силно обезпокоена физиономия, която чака апокалипсисът скоро да я застигне и да й откъсне опашката...

Все още има само два зъба, за което гърдите ми са й благодарни, но явно следващите напират, защото иска да дъвче всичко. Разбира се, като всяко дете, пред 15 наредени гризалки, чесалки и секви дрънкалки, тя избира телефоните и дистанционните. Какво изобщо я занимавам с некви тъпи играчки като може да си гризе дистанционното, едно вече го преквалифицирахме в гризалка... Много се кефи и да ми раздава вампирски целувки по бузите и врата и да бърка в устата на баща си като опитен зъболекар. Да не забравяме, че книгите и салфетките са най-вкусното нещо на света... Вече в книжарницата не питам коя е книга е подходяща за възрастта й, а коя е най-вкусна. Малката ми буквоядка:)

Не е проговорила още, защото детето ми не е вундеркинд като всички останали деца, които проговарят на 4 и 6 месеца:) Но да знаете: много обичам мъжа си, след като регистрираме първата отчетлива дума тати с обръщане към съответния тати. Иначе има некви опити за бабабабаба, дедедедеде, айдеде, мамамама, какакака и некви такива, но спокойно, още не може да изрецитира "Аз съм българче" или да изпее "Зайнчецето бяло"...

За моята форма какво да кажа, и окръжността е форма... Кантарът не е мръднал и грам, но дупето ми определено придобива формата на дивана... Времето навън не позволява целодневни разходки, а аз се чудя тя докато спи един път час, един път 20 минути, кое по-напред да направя - да ям ли, да чистя ли... Нали се сещате, че моето хранене е бързо натъпкване на каквото намеря за 3 минути и половина... Снощи вечерях салата... Браво! После изядох 5 меденки, придружени от чай с мед и мляко... Евала! 

Режим на хранене, докато съм вкъщи, трудно. Не невъзможно, но трудно. Май отслабването се отлага до прохождането на Лили, тогава успех и на кръста ми и на колената:)) Но тихо, тихо, утре съм на пилатес. Току виж имам мускулна треска до 8-ми март...

Сушилнята ли ми стеснява дънките или зимата ми се лепи безпощадно... нека отгатнем:)