Ден 144: "Скъпи, как ми намираш гърдите"? "Трудно, скъпа, трудно"...

Тука има - тука нЕма, празен е сутиенът:D 

Не че съм живяла с илюзията, че като ми падат панталоните от миналата зима, гърдите ми ще се развиват обратно-пропорционално или ще си останат същите, но все пак леко депресиращо ми стоят някои от чашките НЕ за кафе... Добре, че с Ипо не мерим гръдната обиколка, иначе щях да получа биполярно разстройство, изпадайки едновременно в еуфория от намаляването на сантиметрите на талията, ханша и бедрата и в истерия от намаляването на сантиметрите на дамското ми достойнство.

Разбира се, има и добра новина - започнах да си изравям любимото бельо от дълбините на шкафа и да се фръцкам доволно с него из апартамента. Стана ми и черният ми wonder bra, до който сигурно ще се наложи да прибегна в следващите месеци за самочувствие.

Моля, гледайте ме в очите, в сините, моля, горния чифт, благодаря!  

Хахахахаха! Тъкмо като ми ги няма бузите, очите ми стават по-големи, защото заемат по-голям процент от муцуната ми и няма да е трудно.

Ако искате да знаете, по-малките гърди имат много предимства:

- не е необходимо лятото да се окопчаваш отвсякъде

- коефициентът на увисване обикновено е по-малък

- много по-лесно е да тичаш, скачаш и изобщо спортуваш

- лесно си намираш бельо

- побират се в шепа

- можеш да акцентираш на секси гръб

- не те питат къде си ги отгледала таквиз

- не те поздравяват с песента "Тез червени домати, кой ги мама разклати"

- не можеш да причиниш непредумишлена смърт от асфикция
- малките гърди са СЕКСИ!

- и други, които в момента не мога да се сетя

Всъщност, аз не знам колко в момента ми е гръдната обиколка, не съм се престрашила да я меря... Мога, обаче, да споделя, че талията ми вече е 81 см, което е с два сантиметра по-малко отпреди две седмици и 12 см!!! по-малко от 03-ти октомври. Ако бяхме взимали мерки през юли, разликата щеше сигурно да е фрапираща. 

Ханшът ми е 1 см надолу в сравнение с 16-ти ноември, а бедрото този път не е мръднало.

Определено сантиметрите ми се топят по-бързо от килограмите, така че Г-н Кантар, много Ви здраве... засега!!!  

Ден 131: Прости ми, Ипо, че съгреших...

Три пъти!!!

Много съм готина: точно когато трябваше да спазвам най-стриктната диета за последните четири месеца, направих три издънки три поредни дни точно преди срещата с кантара.

В сряда една колежка имаше юбилей и менюто ми за вечерта някакси не съвпадна изобщо с това в режима ми, а домашното червено вино беше сюрпризиращо добро. Снощи се божолирах в нокаут, независимо че младото винце беше придружено от страхотни хранителни изкушения. Ах, тези карамелизирани черита, ще ги сънувам цяла седмица. Приличаха на червени лъскави близалки, като тръгнеш да отхапваш са супер сладки от захарта, а като ги сдъвчеш, в устата ти става експлозия от сладко и кисело и много сочно...мммммммм.

Днес часът ми при Ипо беше в два без десет, но това не ми попречи около 12 часа да излапам три парчета пица. Щеше да е неучтиво да откажа, твърде снобско да започна да обяснявам, че съм на диета и пица ям само в неделя и то не всяка неделя и твърде откачено и невъзпитано да си извадя марулите и консервата риба тон и да ги тупна на заседателната маса... А пък и беше добре да затапя бушуващото в мен червено вино с нещо по-мазничко:) Не смея да пия вода цял ден, защото директно ми качва градусите в главата и става страшно. 

Бива ме в оправданията, нали?! Ако бях вярваща, сигурно щях да горя в ада заради лакомията си. Поне се изповядах днес, де, хахаха, есте на Ипо. Изненадващо нямаше мъмрене и вледеняващи погледи, само тежка въздишка и прошепнато прокашляне. В крайна сметка кантарът показа 1 кг надолу в сравнение с преди две седмици, талията и ханшът се бяха свили с по още 2 сантиметра, а бедрото с още един. 

Миналата седмица направих контролното мерене вкъщи три дни подред сутрин и вечер и очевидно много ме бива в задържането на вода, защото килограмите ми варираха +/- два до три. Чудничко! Факт е, обаче, че още не мога да падна под 85 кг, освен миналата седмица след тренировка, когато кантарът показа 84,8 кг. Може би това ще се окаже първият bottleneck, килограми които съм държала повече време и които няма да искат да си отидат лесно... Ако продължавам в същия дух, както последните три дни едва ли ще си отидат въобще, де, хахаха.

Все пак Ипо реши малко да пипне режима, да не карам още две седмици на същия и дори ми удовлетвори желанието да си запазя чашата мляко с банан за следобедната ми закуска, за което получи шумните ми аплодисменти. Освен броколи, ми разреши тиквички, включи ми спанак, зелето с моркови стана салата по избор и най-важното - месото също е по избор. Хора, направо ми се гади от тия пилешки филета, за две седмици ги намразих насъвсем и завинаги.

След десет дни пак съм на визитация, а ако дотогава прочетете в медиите или подочуете или разберете сами, че на пазара има остър недостиг на банани, направо бананова криза, ами, можете спокойно да ме обвините:D

 

Ден 116: Мара - прецедентът

Днес е вторият ден от новата ми садо-мазо диета, но реално първият, в който ще я спазя стриктно... или поне такъв е планът:) 

А защо прецедент? Защото в петък бях на поредната среща с кантара и се оказа, че мръсникът показва 300 грама нагоре или почти никаква разлика в сравнение с преди две седмици. Добре че навреме започнахме да мерим обиколки, за да не получим и двамата с Ипо инфаркти. Хахаха! Та хора, кантарът е нагоре, но талията ми е с 5 см надолу в сравнение с преди две седмици, обиколката на ханша е намаляла с 2 см, а тази на бедрата - с 1 см. Не се удържам!!!

Ипо, обаче, много иска да ги види килограмите и на кантара, не само в мерките и по-широките ми дрехи. Очевидно задържам вода, затова от утре три дни подред ще се меря сутрин и вечер вкъщи, за да видим каква разлика се получава. Винаги съм си мислела, че човек е по-лек сутрин, но се оказа, че не било така. Е, сега ще видим кой прав и кой крив:)

Диетата, с която ме беше заплашил и каквато сподели, че изобщо не обича да дава, представлява точно определени храни и количества и не мога да замествам нищо с нищо. Хубавото е, че обичам банани, защото ги имам всеки ден, предполагам, за да ми дават енергия и да не припадна от глад някъде по жълтите павета.

Най-забавното беше как ме подготвяше отдалече, отдалече за новия режим: "Та, Мария, настрои ли се за новия режим? Имай предвид, че ще ти е нужна повече организация за подготовка на дневното меню. Ама, готова ли си? Ама, спокойно, ще те мъча само две седмици... Ама, готова ли си психически? Аз ще ти я изпратя в събота, ти я разгледай и ако има неща, които абсолютно не можеш да ядеш ми кажи да помислим да ги заменим". Хахаха! Помислих, че трябва да ям жито и овес две седмици сутрин, обед и вечер... 

Та, много ми беше забавно, докато не получих мейла с приложение. След като две седмици имах уж почивка, разбирайте вариация на първите ми режими и си хапвах за закуска половин кофичка кисело мляко с три лъжици мюсли или две филийки черен хляб със сиренце, сега закусвам половин кофичка кисело мляко без нищо или банан и ябълка. Малкото парче сирене е станало 50 грама и трябва да измисля някакъв начин да си сготвя броколи с много малко мазнина или дори без и да ми е вкусно даже! Добре че си апнАх и пийнАх покрай рождения си ден, че сега глад! Това вече наистина си е диета, няма спор.

Ох, трябва да спра да рева, защото, все пак, както знаем имам да свалям още 15 килограма и трябва по някакъв хранително-спортен начин и организмът ми да се съгласи с това. Затова действам и аре чао, че в главата ми е само пилешкото филенце с лимонов пипер на тиган и доматчето с грамаж около 200 грама...