Ама честно, не се ли чувствате понякога като някакъв транзистор или ретро радио точка, която просто ей така си говори за фон и никой не я слуша😆 “Даниел, моля те мамо, не запивай студеното кисело мляко с топла детска бира, ще те заболи стомахът... Дани, моля те, не го прави, ще те заболи стомахчето. Даниел, спри да пиеш тази безалкохолна бира, досега яде кисело мляко от хладилника!!! Даниел, чуваш ли какво ти говоря? Даниел, моля те престани! Чуваш ли бе, дете?! И не яж грозде сега!” Няколко мига по-късно: “Мамоооо, боли ме коремчето! Виж как се е подуло, мамо! Боли ме, мамо! Ака ми се! Може ли да повърна?! Мамиии, мамчооооо...”
Друга сценка: “Даниел, ако обичаш, спри да скачаш в локвата по този начин, че ще се намокриш целия!” Даниел пуска развалената плоча и започва да повтаря “Ако обичаш. Ако обичаш! Ако обичаш! Ако обичаш! Ако обичаш!” и започва още по-зверски да се приводнява и да си пълни гумените ботуши с вода до степен, че мога след тва да отглеждам златни рибки вътре😆
Пясъчникът е друго мое любимо място на площадката. Като го видя да седне вътре и да започне да строи пясъчни кули върху главата си, откачам просто. Разбира се, той много добре знае за отношението ми към въргалянето в пясъка и веднага спира да си чува името. Тогава прибягвам до друг похват: започвам да изреждам мъжки имена, докато не се разхили и предаде. Чудя се какви ли мисли минават през главите на родителите, които не ме познават... нЕква луда застанала на Ф и крещи: Даниеле, Иване, Георги, Петко, Драгане, Стефчо - че съм твърде многодетна майка или съм толкова изтрещяла, че не си спомням името на детето си и пробвам да видя на кое ще се обърне, за да се сетя...
Има и моменти, в които просто си признава... Тичам след него по улицата пред блока и разбира се, кво правя, крещя: “Даниел, спри! Спри, ще изскочи някоя кола, ще те сгази! Спри, Даниел! Спри, ще те смачкам!” Спира пред вратата на входа, обръща се и с най-наглия възможен поглед ми казва: “Никога няма да те слушам! НИ-КО-ГА!”
И така си живеем - слушаемост, клоняща към нула, иначе много ми е добро детето. В момента водим разговор на тема: “Защо трябва да съм излязъл от корема ти? От този белег ли точно? Тати има белег на ръката, пък не съм излязъл от там... Само Каспър е излязъл от там. Ако имаме кученце и то ще излезе от корема на мама...” Не съм първата жена в космоса, както онзи ден възторжено заяви, но обмислям сериозно евакуация посока Марс... ако мое преди да съм родила и кученце😆😆😆
