Извинявайте, тези деца ваши ли са? НЕ!

Имах друга идея за заглавието на тази статия - "Бяс 1 и Бяс 2 отиват на море", но този кратък диалог рЕзко се превърна в лайтмотив на цялата ни морска ваканция, така че нямаше как да е друго. Историята: седим си "кротко" в един ресторант на морето три семейства с 5 деца, 3 от които на по 5 години и 2 на по 2 години и идват некви сърдити тийнеджърки да се оплакват, че сектата от 5 им разваляли играта. Застават душичките и питат възпитано: "Извинявайте, тези деца ваши ли са?" и изненада:  6 от 6-мата родители на масата отговарят в един глас напълно непоколебимо: "НЕ". Ама това беше после, първите дни не бяхме такава голяма компания:)

Много беше хубаво на морето. Катунът тръгна очаквано в 7 сутринта, вместо планирано в 5 и бяхме натъпкали в колата само: един огромен куфар, две малки куфарчета с колела - единият калинка, другият тигър, една голяма торба с хавлии, една голяма торба с надуваеми пояси, фламинго, кола, три лопатки, две гребла, чанта с лекарства и козметика с брой артикули колкото на малка квартална аптека, раница с лаптоп и дрехи за преобличане по пътя, моливи и блокче А4, торба със семейство барбита - смесен брак между барби младоженец и чернокожа барби, с две дъщери, една от която мулатка, а другата елф, два мотора, една кола, плюшена панда, плетен лилав жираф и плюшена маймуна, още една раница с лаптоп, фотоапарат и средства за оцеляване, торба със сандвичи за из път, касетка с базови хранителни стоки за живеене в апартамент в продължение на 12 дни, а именно джин, тоник, бяло вино, макарони, сол, нескафе, бъркалка за фрапе и две кисели млека, дамска чанта, памперси, мокри кърпи и май e това... Радвам се, че мъжът ми е израснал в ерата на играта Тетрис, така че всичко беше успешно натоварено и даже можеше да вижда в задното огледало, докато шофира:D

На плажа също беше много хубаво, обяснявах на Лилия, че не трябва да пикае в морето, а в тоалетната, докато брат й търчеше по пишка в радиус от 3 метра от чадъра и маркираше пясъка като малко кученце. Първият ден отидохме на плаж в 12, регистрирах си първото сядане на шезлонга в 14 часа и то съвсем случайно. Началото беше трудно, двама родители с две деца - единият иска в басейна, другият на люлката, а ние плащаме 30 кинта за чадър и два шезлонга. Трябва да подпомагаме българския туризъм, науе?! 

Даниел не си спомняше, че вече е виждал морето и като го питахме дали ще ходим на море, казваше "не" доста категорично. Но щом го видяяяяяя... "да се мокримЕЕЕ, искам мокримееее в моретоооооо", а когато бяхме в апартамента, а не на плажа, искаше само да кеси на балкона и да го гледа... Сигурна съм, че остана влюбен. Бяха прекрасни 5 дни с наситен социален живот преди да дойде моментът за дълго чакано гости и тръгване посока Южното Черноморие и Даниел да се събуди с варицела. Всичко по план, сама дето планът НЕ включваше да прилича на прокажен... особено в лицето... Но, да, той няма как да се отърве от женско внимание - или ще го гледат, щот е красив като майка си или щот чумата го е тръшнала... Няма празно...

Хубавото е, че останалите три деца, с чиито семейства имахме среща на юг, бяха тъкмо изкарали варицелата, та си спретнахме едно чумаво море без угризения. Все още не прилича на нищо, взела съм му 15 мазила, че нали тряя е хубав:) Иначе винаги можем да блеснем с него в компания, защото знае, че децата не пият "бира", а майките пият "джин", след което започва да пищи и да се тръшка в което и да е заведение, че иска бира и цялото първо добро впечатление отива по дяволите.

Но затова пък Лилия настояваше да си облича бална рокля с пухкаво болеро и блестяща диадема, защото отива на плаж с Ивчо, а "Ивчо, мамо, е много красив". Тя, определено го умее това с първото впечатление. След това става ясно, че ще се жени за Влади в Париж, Боби й е просто гадже, ама няма да казваме на Влади, а Ивчо...ех, той просто е много красив :D 

Ивчо остана във Варна, а ние събрахме чумавата дружинка в Поморие. Големите в една група в детската градина, а малките в една група в яслата. По цял ден заедно в градината и по цяла вечер заедно на детската площадка...е, тогава вече започна същинският бяс. Лилия мъкне огромно фламинго, Виктория мъкне огромен еднорог, банските се сменят със скорост 3 на всеки 20 минути, защото по тях има пясък, морето е мокро или не си отива на диадемата, фламингото или сладоледа... Ники често е сърдит заради изолация от момичешките игри, а те двете се карат помежду си, защото Лилия вярва, че ако Дани и Криси (сестричката на Вики) се оженят, Криси ще й стане автоматично сестрата, за която мечтае, но Вики не иска да дели сестра си с никого на този етап. Криси, пък, ходи да прегръща пъпчивия Даниел и да го гали - поне тяхната любов е истинска, щом го обича, въпреки че изглежда потресаващо и се насира в банския... разбира се, само в белия, тип гащеризон:D

Социалният живот беше ограничен до чумавата дружинка, а към всички приятели, с които искахме да се видим първият въпрос беше: а вие карали ли сте варицела?! Допълнително финиширах със счупен телефон, изпуснах да отида на волейбол и цъфнах 5 дни по-рано, но кой ти обръща внимание на тези неща...

Най-хубавото на нашето море беше, че го споделихме със супер яки хора и децата останаха мега щастливи. Това, че аз отслабнах ментално и тръгнах на работа с 200 са некви подробности:) Догодина пак: още по-цветно, шумно и весело и ако може без чуми, но също с маргарити, апероли, яздене на коне, виенски колела, пиратски кораби, слънце, вода и добра компания:)

Бяс на A to Jazz

Надя: "Как ще ги намерим сега децата в тази лудница"

Аз: "Споко, като видиш одеяло, в радиус на 5 метра, от което няма други одеяла, там са"

И наистина:)) Извисява се татко им с маскировъчни карго панталони, тениска No pain no gain, шапка с принцеса Сладкодъвка и две плочи под мишница, а  около него танцуват и търчат боси и нахилени Бяс 1 и Бяс 2 . Музиката свири, аперолът се лей, кучетата са без намордници, а аз се разхождам с некви селебритита да зареждаме алкохол и да оглеждаме приятната извадка от хора. Супер готина вечер, даже 15-минутното хленчене тип "Искам светещ балон" не успя да ме изкара извън нерви, нито пък опитите на Бяс 2 да сваля какички като ги замеря с плюшени панди или да пищи за бира.

Той е много галантен, или отива при момичето с готов шамар, който в повечето пъти успявам да предотвратя, но не винаги или например застава пред количката на едно прекрасно синеоко съседче и казва: Да купим вино! Докато тя се опитва да отговори, вече минава друго момиче на годинка и нещо, след което той тръгва, стремейки се да върви пред нея, че да я огледа. Криси му е най-близка, затова я търси, вика я, говори за нея и като го доближи рЕзко се прави на недостъпен, пълен отврат. Не че мен не успява да ме свали де, с тия честни сини очи... Вчера ми предложиха да го обучат как да стане сърцеразбивач, викам: "Ма то му идва отвътре, бе":D Също му идва отвътре да обикаля съседните одеала и да им налита на чашите, на кучетата, на жените...

Надя много искаше да види децата, постна ми на стената заплашителна картинка "О, Боже! Забравих да си родя деца" и коментар "Затва трябва да видя твоите". Е, видя ги, мисля, че в следващите 5 години няма да иска да ражда:D Имаше доста бременни на феста, които първо гледаха с умиление братчето и сестричето, а после се обръщаха към партньора си и казваха: "О, нашето няма да е такова, сигурна съм":D Успех, мамче, и аз така си мислех. Единственият начин, по който мога да задържа Бяс 2 на едно място е да му дам да яде. Баба му и тя знае, беше донесла една торба храна - зрънчовци, ябълки, солетки, киндери и какво ли не. Аз бях взела за децата едни гризини с розмарин, които с Бяс 2 си слагахме напряко в устата и мучахме и си търкахме носовете и които ги употребявах като заместител на розмарина, който ми липсваше в джинтоника. 

В заключение разговор с баща ми миналата седмица:

- Алоу, Създателят се обажда! Как си?

- Добре, мисля да започна да пия Спокоен ден.

- Що? Прави като майка си, пий по 100 грама уиски всеки ден.

- Бе татко, ще се алкохолизирам!

- Няма, спокойно. Ние в нашето семейство сме пиячи, не може да се алкохолизираме.

Няма кво да коментирам, мисля все пак да наблегна повече на билките:D #сипахси

Малкото чудо или в търсене на третата гърда

Нали не си помислихте, че Дани вече смята синус и косинус или е написал първата си соната за пиано:-D Чудо не от вундеркинд, хора, а като съкратено от ЧУ-ДО-ВИ-ЩЕН-ЦЕ!!! На 14 месеца основното му местопребиваване остава Млечният бар и няма отърване. Цоца от едната, после от втората и после започва да търси под блузата дали случайно не съм скрила някъде някоя трета гърда, пълна с мляко... Два пъти отсъствах от вкъщи по четири дни и какво от това, продължава да се разочарова до надаване на вой или писък, когато имам неблагоразумието да си закопчая сутиена. Най-смешно е, когато се опитвам да го откача от себе си, а той дърпа блузата и крещи: Моооооооооооой!!! Не са твои бе, мои са си и не се издържа вече. Аре, да изчакаме тоя зъб, оня зъб, че момчето го боли... АНАТЕМА!

Хубавото е, че поне вече знае основни за един истински мъж неща като: да прави "Наздраве", да казва "Дай цица" и да пърха с мигли на всичко живо от женски пол. Вече водим сериозни диалози: аз - не пипааай, той - пипааам, аз - не пипай, той - пипааам, аз - не пипай, бе, той - пипааам и накрая той - аууу, пари. Аууу, верно ли?! Също така много обича да метне нещо с всичка сила, така че да тресне на пода, да се разбие, да събуди квартала и т.н. и ме поглежда и казва некво супер учудено "аууу, падна". Сериозно ли?!

Изобщо страшно се забавлявам с този младеж, който явно е решил, че майка му е вампир и изобщо няма нужда от сън. То спането и без това е губене на време, само да не гледах сутрин като светофар и нямах две торби съботен пазар в Метро под очите... Чакайте да сметна - още един първи кътник, четири кучешки и още четири втори кътника и ще спя и може би ще съм адекватна... евентуално... или ще съм изтрещяла завинаги. Часът отново е 1:30 през нощта, доста силен черен чай си направих да свърша некви задачи и още ме държи явно... Повръща ми се от чистене и пране, не виждам никъв смисъл в първото - ако ще и всеки ден да отделям време и да чистя по 6 часа - вечерта отново ще е Содом и Гомор в нас.

Обожава обувки, иска да пробва всички обувки на света и само ги разнася напред-назад, а когато сме някъде на гости и му писне започва да ми носи обувки - неговите, моите, на баща си, после якето... хайде, време е да си ходим... Също обича да ги яде, особено ако са джапанки, но той какво ли не обича да яде. Има три основни думи за храна и много звуци - кокал, риба, бира и ъъъъъъъъ, ааааааааа, мой, дай! Разбира се, най-много обича месо, що ли не се изненадваме...

В яслата се държи като пич, реве само като го оставям, докато види закуската, после всичко е точно. Единственото оплакване е, че много яде и много сере, ама то лесно ли се става 2 метра. Иначе е дребничък, за есента вече му купувам размер за тригодишно. Това, щото баща му е джудже.

Толкова образователни играчки съм събрала, че мога да отворя детски кът по Монтесори и какво от това... Вкъщи нямам дете, което да седне да се заиграе, имам Бам-Бам, който просто хваща и събаря всичко по земята, мята и руши и като му омръзне започва да ме дърпа "Мамоо, мамоооо, мамооооооооо" и да се катери по мене. Вече си знае и си го казва името - Бам-Бам, не Даниел:D Последно му купих играчка с чук - слагаш едни топки в едни отвори и ги зачукваш с чука, докато преминат през дупката. Определено му хареса, отвори кухненския шкаф, взе точилката и изведнъж мащабът на играта стана друг:D

Ей така накратко минават дните с моя мъжки клонинг - навън джентълмен, вкъщи чудо на чудесата:D

Вдъхновено от Стенд-ъпа;-D

Тъкмо се върнах от поредното представление, на което моята любима Надя Брайт ни съсипа от смях с историите от живота на хората 30+. Сега лежа и си мисля, на сцената имаше четири човека горе-долу току що навършили 30, сингъл, без деца, които с голяма доза самоирония разказват за премеждията си в намирането на партньор... бе, хора, кво ще кажете да имате партньор, ама да не може да го ползвате по предназначение, защото в леглото ви е нон-стоп пренаселено и заспивате притиснати от две деца плюс котка... Предварителна игра?! Ма, разбира се: "Децата заспаха!!! Три-четири секс!"
Относно признаците на стареене. Миналата седмица си говорим по работа с една колежка и тя казва: "Ами да, аз четох една сериозна статия, тооо на хората над 40 вече чукат на вратата: менопаузата, остеопорозата, деменцията и т.н." Леле, откачих, тази година ставам на 39 и нищо не ми чука на вратата! Ясно?! После отидох на тренировка... не бях пипала топка или въобще се раздвижвала по-сериозно две години... Аууу, ма кво чука, тя направо си е у нас, разположила се удобно на дивана... тя, болката в колене... Скръц-скръц, няма да пикая днес, ще стана от стола само за да си взема колагена...
Не им се излизало, спало им се, бездействало им се е след 30;-D Мисля, че отдавна вече съм вампирясала тотално, може би не съм спала от 2014-та година някъде, но продължавам да се учудвам как все още функционирам... факт, че в момента е 1:30 през нощта, а аз вместо да спя, пиша некви щуротии... Начиии, спиш, ако не си родил на 33 и 37... Излизам с двеста, само повод да има. То всичко е повод в един момент... Трагедията е, че с мъжа ми практикуваме разделно излизане, разделно хранене, поне се надявам да не започнем да правим разделно и некви по-интимни неща:-D Иначе, както обичат да се шегуват хората, като имаш деца пак питаш мама дали може да излезеш;-D Бездействие... отдавна съм забравила кво е тва dolce far niente:-D
Относно по-лесното напълняване и по-трудното отслабване след 30. Ами да, не мога да отслабна, щот още кърмя, и не спя, и не се храня редовно и здравословно и нямам време за спорт. Ма, дрън, дрън, Марче. Викам си: са ще се върна на работа, там ще ям все пак в определени часове, дамите в офиса са на диети, колегите правят планк... Друг път: в нашата стая само се плющи, то не са вафли, не са кексове, не са баници. Много важно, че се събираме 3 пъти на ден за планк, като след планка всички искат шоколад. Викам си, ОК, тук няма да стане, отивам на тренировка... час и половина яко гърч, аз вече към финала искам кислородна маска и минимум носилка... ЯДЕМ ТОРТА... след тренировката... Обречена съм!
Къв Тиндър, кви пет лева?! Друго си е живият социален контакт. Все пак хубави самотни татковци има и по детските площадки, и в детските градини. Винаги можете да завържете разговор около вида и цвета на акото на детето. На такава приятна тема за ice breaker, кой може да й устои.
Виждаш се с приятел, заплашвате се взаимно, че можете да сметнете и да кажате на глас как не сте се виждали от 20 години... 20, чуек, имам снимки... от лентов фотоапарат... от 18-тия ми рожден ден, на който слушахме касетки, а аз още нямах дори пейджър, кво остава за жиесем;-D После си пращате снимки на това кой кви добавки пие... Между другото кремът ми за околоочен контур се казва в превод Никога не е късно, което доста ме кефи;-D

Пффф, дори от телефона виждам, че тази статия взе да става твърде дълга, а има още доста какво да напиша;-D Айде, спирам вече, все пак 2 през нощта е и Чудото се размърда. Чудо не от вундеркинд, а от Ч-У-Д-О-В-И-Щ-Е, но за него друг път;-D

Лов ю! Планирам догодина да си прекръстя инстаграма на Еднаженана40 и да изглеждам перфектно, ясно?!