Хлебарката е много бърза, в единия момент се катери по своята любима стена за катерене, т.е. по мен в единия край на дивана, в следващия се е изправила и лиже прозореца в другия край на дивана, после е преодоляла възглавниците и с боен вик напада котката, която се топли на радиатора, след това пак до мен, но висяща надолу с главата хвърля играчки по главите на съседите от долния етаж. Не е падала втори път, но не защото не е правила повече опити за летене, а защото я хващам на няколко пъти във въздуха... Въобще работата е БЪРЗИ, СМЕЛИ и НЕСРЪЧНИ и забавлението е пълно.
Милото бебенце вече е девет-килограмово бебище или направо вече си е момиченце, което безпощадно тренира на мама си рамената и бицепсите. Изправя се, срутва се, пак става, пак пада, обикаля странично леглото си и така докато не се заклещи в някой шпагат и започне да вика за помощ. Държи се с една ръка и се клатушка, все едно е изпила бутилка уиски, изправя се в цял ръст на перваза на прозореца и тропа с играчки. Представям си гледката от улицата: едно бебе блъска въодушевено по стъклото, а на един метър от нея е застанала една черна котка със силно обезпокоена физиономия, която чака апокалипсисът скоро да я застигне и да й откъсне опашката...
Все още има само два зъба, за което гърдите ми са й благодарни, но явно следващите напират, защото иска да дъвче всичко. Разбира се, като всяко дете, пред 15 наредени гризалки, чесалки и секви дрънкалки, тя избира телефоните и дистанционните. Какво изобщо я занимавам с некви тъпи играчки като може да си гризе дистанционното, едно вече го преквалифицирахме в гризалка... Много се кефи и да ми раздава вампирски целувки по бузите и врата и да бърка в устата на баща си като опитен зъболекар. Да не забравяме, че книгите и салфетките са най-вкусното нещо на света... Вече в книжарницата не питам коя е книга е подходяща за възрастта й, а коя е най-вкусна. Малката ми буквоядка:)
Не е проговорила още, защото детето ми не е вундеркинд като всички останали деца, които проговарят на 4 и 6 месеца:) Но да знаете: много обичам мъжа си, след като регистрираме първата отчетлива дума тати с обръщане към съответния тати. Иначе има некви опити за бабабабаба, дедедедеде, айдеде, мамамама, какакака и некви такива, но спокойно, още не може да изрецитира "Аз съм българче" или да изпее "Зайнчецето бяло"...
За моята форма какво да кажа, и окръжността е форма... Кантарът не е мръднал и грам, но дупето ми определено придобива формата на дивана... Времето навън не позволява целодневни разходки, а аз се чудя тя докато спи един път час, един път 20 минути, кое по-напред да направя - да ям ли, да чистя ли... Нали се сещате, че моето хранене е бързо натъпкване на каквото намеря за 3 минути и половина... Снощи вечерях салата... Браво! После изядох 5 меденки, придружени от чай с мед и мляко... Евала!
Режим на хранене, докато съм вкъщи, трудно. Не невъзможно, но трудно. Май отслабването се отлага до прохождането на Лили, тогава успех и на кръста ми и на колената:)) Но тихо, тихо, утре съм на пилатес. Току виж имам мускулна треска до 8-ми март...
Сушилнята ли ми стеснява дънките или зимата ми се лепи безпощадно... нека отгатнем:)
