Мда, вече ги разбирам жените с големи гърди - тежко е, много е тежко... Това да тичаш с количката между капките преди буря, да направиш отчаян опит за волейбол и най-вече да скачаш нон-стоп на едночасовия сет на Offspring с това нещо, не си е работа. На концерта едва ги удържах двете палавници да не започнат да заливат куфеещия народ с фонтани кърма. Аз хубаво ги бях изпразнила отвсякъде преди да тръгнем, но с всяка песен милите растяха, като вече преди да започне Джаред Лето бях като фолк дива под прикритие - с огромни бомби и без грим:))) Ама си поскачах добре, де, Декстър и компания ги чаках цели двадесет години да дойдат, нямаше как да се мумифицирам на стадиона...
Змейчето през това време есте киселееше вкъщи. Първо, защото трябваше да вечеря от шише, което за нея си е направо травмиращо преживяване и второ, защото не беше с нас на концерта. Все пак, както споделих, четиричасов микс от любимите песни на мама й звучеше в родилната зала в неуспешните ми опити да я родя в продължение на шест часа:) Като нищо можеше да я нахраня на стадиона и да нямам камъни в сутиена. Така или иначе вече я кърмя, където ми падне - в офиса на баба й - там стаята за пушене уеко сме я превърнали в стая за кърмене; в заседателната зала в работата ми, докато колегите пийват шампанско в 9,30 сутринта за нейно здраве; в офиса на Чичо Пача, където огладня внезапно и орева света в момент, когато имаше сто маймуни на главата си; на парти на Съмърсби в Борисовата; на фонтаните пред Народния - там се спи супер просто; в градината на ресторант Друзья, докато татко й си хапваше вкусна пица, а моите супер апетитни калмари ме зовяха; на волейболното игрище, докато гледам жално как мацките играят... и въобщеее всички паркове и градинки, автомобили на аварийки по улици и булеварди и днес в поликлиниката за успокояване след ваксините.
Педиатърката ме похвали - госпожица Дългунова за един месец е пораснала с цели 4 см и е качила още едно кило само от кърмата на мама си. Каза ми даже, че съм майка героиня, че кърмя... wtf?! че това най-естественото нещо на света, както и най-лесното - вадиш гърдата и даваш, какво толкова... Едно признавам - щастливка съм, че не реагира на разнообразното ми хранене, така че избягвам само цитруси и фъстъци, но успешно се тъпча с миди и калмари и всякакви сезонни плодове и зеленчуци.
За два месеца съм изяла три буркана с мед и промишлено количество череши. Още не ми дават да спортувам, така че отслабването го отлагам като свършат тези хубави червени плодове с ужасно високо съдържание на захар, които ги ям по кило наведнъж и престане да ме дърпа мястото на операцията след три подавания на топка. Беше доста идиотско да си навия панталона и да стъпя на пясъка, още по-идиотско инстинктивно да се метна на земята без изобщо да се замисля, а най-идиотско, че от другата страна на мрежата една бременна мацка също не я слушаше главата и правеше опити за игра. Направо открихме сезона, нЕма що:DDD
Иначе съм още едно кило надолу, де, но е малко относително дали се меря с по-пълен или по-празен сутиен. Хахаха! Щом още не си закопчавам дънките, не е ок, но пък ЛилитУ е щастлива. Вече се усмихва съзнателно и ми е най-готино сутрин като се събужда нахилена и доволна от живота. Обожавам я тази беззъба усмивка, ей!!!
В събота планираме да я водим на сватба, след като издържа стоически караоке пеенето на майка си, баба си и компания на юбилея на вуйчо ми. То не беше народ, не беше силна музика, не беше пеене и крещене, не беше чудо; тя или си трайкаше в прегръдките на баба или си дремкаше в количката. Ник'ви грижи! Но то това нищо - вчера проспа целия ад от небето, заспа като заваля и се събуди като всичко приключи. Голям праз, че падаха яйце по бодитата й на простора и майка й се тресеше в ужас да не се спука водосточната тръба и да ни залее апартамента... отново. Есте, проспа и седемте гола на Германия снощи и мъката на една нация. Много й пука, сигурно е за Холандия:))
Хайде чао от мен и агу от Дългунова, че тряя я слагам на активната гимнастика да се лендзи на огледалото...
