Малкото чудо или в търсене на третата гърда

Нали не си помислихте, че Дани вече смята синус и косинус или е написал първата си соната за пиано:-D Чудо не от вундеркинд, хора, а като съкратено от ЧУ-ДО-ВИ-ЩЕН-ЦЕ!!! На 14 месеца основното му местопребиваване остава Млечният бар и няма отърване. Цоца от едната, после от втората и после започва да търси под блузата дали случайно не съм скрила някъде някоя трета гърда, пълна с мляко... Два пъти отсъствах от вкъщи по четири дни и какво от това, продължава да се разочарова до надаване на вой или писък, когато имам неблагоразумието да си закопчая сутиена. Най-смешно е, когато се опитвам да го откача от себе си, а той дърпа блузата и крещи: Моооооооооооой!!! Не са твои бе, мои са си и не се издържа вече. Аре, да изчакаме тоя зъб, оня зъб, че момчето го боли... АНАТЕМА!

Хубавото е, че поне вече знае основни за един истински мъж неща като: да прави "Наздраве", да казва "Дай цица" и да пърха с мигли на всичко живо от женски пол. Вече водим сериозни диалози: аз - не пипааай, той - пипааам, аз - не пипай, той - пипааам, аз - не пипай, бе, той - пипааам и накрая той - аууу, пари. Аууу, верно ли?! Също така много обича да метне нещо с всичка сила, така че да тресне на пода, да се разбие, да събуди квартала и т.н. и ме поглежда и казва некво супер учудено "аууу, падна". Сериозно ли?!

Изобщо страшно се забавлявам с този младеж, който явно е решил, че майка му е вампир и изобщо няма нужда от сън. То спането и без това е губене на време, само да не гледах сутрин като светофар и нямах две торби съботен пазар в Метро под очите... Чакайте да сметна - още един първи кътник, четири кучешки и още четири втори кътника и ще спя и може би ще съм адекватна... евентуално... или ще съм изтрещяла завинаги. Часът отново е 1:30 през нощта, доста силен черен чай си направих да свърша некви задачи и още ме държи явно... Повръща ми се от чистене и пране, не виждам никъв смисъл в първото - ако ще и всеки ден да отделям време и да чистя по 6 часа - вечерта отново ще е Содом и Гомор в нас.

Обожава обувки, иска да пробва всички обувки на света и само ги разнася напред-назад, а когато сме някъде на гости и му писне започва да ми носи обувки - неговите, моите, на баща си, после якето... хайде, време е да си ходим... Също обича да ги яде, особено ако са джапанки, но той какво ли не обича да яде. Има три основни думи за храна и много звуци - кокал, риба, бира и ъъъъъъъъ, ааааааааа, мой, дай! Разбира се, най-много обича месо, що ли не се изненадваме...

В яслата се държи като пич, реве само като го оставям, докато види закуската, после всичко е точно. Единственото оплакване е, че много яде и много сере, ама то лесно ли се става 2 метра. Иначе е дребничък, за есента вече му купувам размер за тригодишно. Това, щото баща му е джудже.

Толкова образователни играчки съм събрала, че мога да отворя детски кът по Монтесори и какво от това... Вкъщи нямам дете, което да седне да се заиграе, имам Бам-Бам, който просто хваща и събаря всичко по земята, мята и руши и като му омръзне започва да ме дърпа "Мамоо, мамоооо, мамооооооооо" и да се катери по мене. Вече си знае и си го казва името - Бам-Бам, не Даниел:D Последно му купих играчка с чук - слагаш едни топки в едни отвори и ги зачукваш с чука, докато преминат през дупката. Определено му хареса, отвори кухненския шкаф, взе точилката и изведнъж мащабът на играта стана друг:D

Ей така накратко минават дните с моя мъжки клонинг - навън джентълмен, вкъщи чудо на чудесата:D

Вдъхновено от Стенд-ъпа;-D

Тъкмо се върнах от поредното представление, на което моята любима Надя Брайт ни съсипа от смях с историите от живота на хората 30+. Сега лежа и си мисля, на сцената имаше четири човека горе-долу току що навършили 30, сингъл, без деца, които с голяма доза самоирония разказват за премеждията си в намирането на партньор... бе, хора, кво ще кажете да имате партньор, ама да не може да го ползвате по предназначение, защото в леглото ви е нон-стоп пренаселено и заспивате притиснати от две деца плюс котка... Предварителна игра?! Ма, разбира се: "Децата заспаха!!! Три-четири секс!"
Относно признаците на стареене. Миналата седмица си говорим по работа с една колежка и тя казва: "Ами да, аз четох една сериозна статия, тооо на хората над 40 вече чукат на вратата: менопаузата, остеопорозата, деменцията и т.н." Леле, откачих, тази година ставам на 39 и нищо не ми чука на вратата! Ясно?! После отидох на тренировка... не бях пипала топка или въобще се раздвижвала по-сериозно две години... Аууу, ма кво чука, тя направо си е у нас, разположила се удобно на дивана... тя, болката в колене... Скръц-скръц, няма да пикая днес, ще стана от стола само за да си взема колагена...
Не им се излизало, спало им се, бездействало им се е след 30;-D Мисля, че отдавна вече съм вампирясала тотално, може би не съм спала от 2014-та година някъде, но продължавам да се учудвам как все още функционирам... факт, че в момента е 1:30 през нощта, а аз вместо да спя, пиша некви щуротии... Начиии, спиш, ако не си родил на 33 и 37... Излизам с двеста, само повод да има. То всичко е повод в един момент... Трагедията е, че с мъжа ми практикуваме разделно излизане, разделно хранене, поне се надявам да не започнем да правим разделно и некви по-интимни неща:-D Иначе, както обичат да се шегуват хората, като имаш деца пак питаш мама дали може да излезеш;-D Бездействие... отдавна съм забравила кво е тва dolce far niente:-D
Относно по-лесното напълняване и по-трудното отслабване след 30. Ами да, не мога да отслабна, щот още кърмя, и не спя, и не се храня редовно и здравословно и нямам време за спорт. Ма, дрън, дрън, Марче. Викам си: са ще се върна на работа, там ще ям все пак в определени часове, дамите в офиса са на диети, колегите правят планк... Друг път: в нашата стая само се плющи, то не са вафли, не са кексове, не са баници. Много важно, че се събираме 3 пъти на ден за планк, като след планка всички искат шоколад. Викам си, ОК, тук няма да стане, отивам на тренировка... час и половина яко гърч, аз вече към финала искам кислородна маска и минимум носилка... ЯДЕМ ТОРТА... след тренировката... Обречена съм!
Къв Тиндър, кви пет лева?! Друго си е живият социален контакт. Все пак хубави самотни татковци има и по детските площадки, и в детските градини. Винаги можете да завържете разговор около вида и цвета на акото на детето. На такава приятна тема за ice breaker, кой може да й устои.
Виждаш се с приятел, заплашвате се взаимно, че можете да сметнете и да кажате на глас как не сте се виждали от 20 години... 20, чуек, имам снимки... от лентов фотоапарат... от 18-тия ми рожден ден, на който слушахме касетки, а аз още нямах дори пейджър, кво остава за жиесем;-D После си пращате снимки на това кой кви добавки пие... Между другото кремът ми за околоочен контур се казва в превод Никога не е късно, което доста ме кефи;-D

Пффф, дори от телефона виждам, че тази статия взе да става твърде дълга, а има още доста какво да напиша;-D Айде, спирам вече, все пак 2 през нощта е и Чудото се размърда. Чудо не от вундеркинд, а от Ч-У-Д-О-В-И-Щ-Е, но за него друг път;-D

Лов ю! Планирам догодина да си прекръстя инстаграма на Еднаженана40 и да изглеждам перфектно, ясно?!