Ден 16-ти: Втора среща с кантара

За разлика от първата консултация, днес отидох да се срещна с кантара с любопитство и надежда, а не със страх и притеснение. Залагахме с колегите колко съм свалила за първите две седмици, защото изглежда се бях поприбрала в талията. Много се радвам, че първо започвам да свалям от корема и бузите и чак след това идва ред на гърдите, хихихи. Разбира се, по закона на всеобщата гадост последно се смалява дупенцето, но какво да се прави, карма си е карма...

Няма да ви мъча повече, тоталният резултат за днес е минус 4 кг мазнини, което означава, цитирам Ипократис: "Прекрасно си се справила". Какво ще кажете: не се удържам просто!!!

Както ми обясни човекът с най-яките шарени кецове, първата консултация била много важна, защото трябвало да отговори на въпроса дали мога да отслабна или не или аз си го интерпретирам по друг начин - дали мога да се справя или не. Е, отговорът днес е: да, мога..., значи продължаваме напред:)))

През следващите две седмици имам включени картофи на две хранения, което много ме радва, защото си е супер разнообразие. Идеята е не да ме възнагради за старанието, както аз си го възприемам де, но да увеличим приема на калории, така че тялото ми да не реши, че е на пост и молитви и да започне да се презапасява.

Зарадва се, че не възприемам диетата буквално и се опитвам да не ям само домати и краставици. Пека си чушки, патладжани, тиквички и лук на скара, правя си гаспачо, варя си червено цвекло, към което добавям само чесън и лимон и изобщо гледам менюто ми е да е шарено. Обясни ми, че има много хора, които като им напишеш в режима два варени картофа с малко сирене и те наистина картофите ги ядат само варени без никаква сол и с малко сирене отстрани и естествено мрънкат, че им е безвкусно. Трябва максимално да се разнообразява храната, за да можеш да продължиш и да не приемаш диетата като наказание, а като възможност, така мисля аз:)

Като ме попита как го чувствам режима, му казах, че повече ми липсва пиенето, отколкото яденето. И той: "Ама защо не пиеш, какво пречи да изпиеш чаша вино; проблемът не е, че чаша вино ще ти донесе калории, а че алкохолът отваря апетита и може покрай чашата вино да хапнеш нещо допълнително, извън режима". Казах си наум: "о, ти, така ми кажи, че мога да пия", хахахаха. Приятелите ми реагираха: "о, той така ти е казал, защото не те познава и не знае колко можеш да изпиеш". Ох, така пиша, все едно съм от клуб анонимни алкохолици. Спокойно всички, няма да пия алкохол... само в свободните дни и по изключение:)

Урааа, току що получих отговор на мейла ми дали мога да ям маслини: "5-6 маслини минават за украса". Супер, умирам за маслинки, а забравих и предния и този път да го питам. Хубавото е, че вече мога да си включа в менюто и грах, бамя и зелен фасул. Една колежка ми даде страхотна грузинска рецепта за зелен фасул: в голяма тенджера с много малко зехтин се задушава зелен фасул, домати, пресни чушки, пресен лук, чесън, пресен босилек, магданоз и кориандър (последното може и на подправка, че по-трудно се намира).Даже последния път Петър добави и бамя и стана умопомрачително вкусно!

Забравих да споделя за сиренето: може да се яде всякакво, стига да е с до 40% съдържание на мазнини. Това означава включително: всякакви жълти сирена, нискомаслени моцарела и кашкавал; просто трябва да се четат етикетите. Разреши ми пармезан, но само ако го стържа в много малки количества. Ако обаче добавя от него в салата примерно 10-20 грама, трябва да си допълня грамажа и с друго сирене, за да спазим количеството калории за съответното хранене.

И така, действам! Следващата контрола е на 08.08., а дотогава: ДОЛУ МАЗНЬОЧА!!!

Ден 14-ти - свободен: No regrets:-))

Точно така, за погълнатите днес палачинки няма да рева, ужасно вкусни бяха. Този път майсторът беше Петър, но по поръчка на кумата, страшно й се бяха дояли домашни палачинки след публикацията ми в понеделник. Другото сутрешно глезене беше голямата чаша мляко с нес, все пак не бях пила прясно мляко цели 2 седмици и ми се услади извънредно

Довечера става още по-хубаво - ще си получа така лелеяните миди а ла Петър: хубави пресни черноморски миди (може и с ядки, ако не е сезон, де) се задушават с малко готварска сметана, копър, чесън и бяло вино и разбира се, се поднасят с изстудена последната съставка и сухари с тарама хайвер за разкощ:-) Страхотна, макар и тежичка вечеря, затова планът е да ги ометем към 6, за да мине достатъчно време до спането. На мен се пада честта да ги изчистя след малко, дано не започнат да се щипят. Надула съм им Offspring да внимават!

Това е менюто за днес, гарнирано с малко плодове и есте много вода. Мисля, че този свободен ден е много силен психологически момент и ти дава сили да продължиш. Като знаеш, че в края на седмицата можеш да си позволиш всичко, от което си се лишавал през последните 6 дни, какъв е проблемът да изкараш още една и още една и още една седмица. Просто отлагаш приемането на храните, които са ти се дояли в дните на режима за неделя. Е, това не означава, че в свободния ден трябва да се тъпчеш от сутрин до вечер, но е много освобождаващо да знаеш, че няма проблем да хапнеш някоя калорична вкусотия или най-малкото да си сложиш олио или зехтин в салатата.

При мен, лично, радващото е, че в неделя мога да си позволя алкохолни и газирани напитки. Хората чакат неделята, за да отидат на църква, аз я чакам да пия, хахаха. Не, не съм се алкохолизирала още, но лятото предразполага към употреба на джинове, менти, съмърсбита, бели вина, розета, швепсове, коли и други, нали така?!:-)))

Каквото яла, яла, каквото пила, пила днес, във вторник ме очаква втора среща с Ипократис или по-страшното втора среща с кантара. На първата консултация тържествено обещах да не се меря сама и сега нямам търпение да видя какво се случва 2 седмици по-късно. Стискайте палци, във вторник ще докладвам...

Ден осми: Неделни издънки

Май се оказа, че в работните дни много по-лесно се справям с режима, отколкото през почивните. Най-малкото защото ставането сутрин се отлага с минимум два часа и после денят ти е един непоследователен и небрежен... В събота бях железна: не посегнах към бонбони, вино, обядвах салата от домати, краставици, сирене и копър без грам олио и оцет, пих фрешове и естествено много вода. Вечерята я пропуснах, обаче, беше станало много късно от дългите разходки през деня, само хапнах малко пъпеш, яйцата щяха да ми дойдат в повече в 11 вечерта.

В неделя, обаче, мама реши, че имам свободен ден и ни покани на палачинки. Тя съвсем скоро се научи да ги прави и палачинките са си истинско събитие, как да ги пропуснеш просто... Обясни ми много убедително, че спокойно мога да си заменя 3-4 лъжици мюсли с 2 палачинки, хахахаха. Както и да е, изядох една солена и една сладка, като запивах само с вода и през остатъка от деня си продължих с режима, устоявайки на царевица на жар, свинско месо на барбекю и мента със Спрайт. Днес си продължавам по план, но ми е малко тъпо, че така лесно се поддадох. От друга страна се бяхме събрали цялото семейство на закуска и палачинките бяха страхотни. В интерес на истината си представях как си занасям мюслите в купичка и сърбам кисело мляко, а очите ми крещят: ПАЛАЧИНКИ! ПАЛАЧИНКИ! и реших, че за една допусната грешка няма да си режа вените, но че ще си остане изключение... надявам се.

Нещо взе много да ми писва салатата тип шопска, въпреки че когато доматите и краставиците са вкусни, лесно преглъщаш липсата на олио или зехтин и сол. С марулите и зелето, положението е различно, не мога да ги ям като треваL По този случай вчера си направих микс от печени зеленчуци – върху фолио си изпекох патладжани, тиквички и чушки, нарязах им един розов домат отгоре, добавих чесън, магданоз и балсамико и ням-ням-ням. Надявам се, на кулинарния курс, за който все пак реших да се запиша, Ипократис да даде някакви идеи, че иначе голяма скука се очертава с тия салати.

Имам и доста въпроси: бях чела някъде, че пармезанът е сиренето с най-малко съдържание на мазнини и се чудя дали може да го заменям понякога, особено за салати и зеленчуци; така или иначе то се стърже и определено не поемам 80 грама от него на хранене. Имам и една много любима салата с рукола, круши, балсамико и пармезан, та се питам дали в салатата трябва строго да има само зеленчуци или може някой и друг плод... та нали и доматът е всъщност плод?! Имам и една друга любима салата – със спанак, червен грейпфрут и червен лук, също супер вкусна и полезна, но пак с плод... Трябва да питам и дали някои супи, които биха могли да се приготвят без мазнини могат да минат за салати, като например гаспачото...

А, бе, трудна работа!!! 

Ден пети от хранителния режим: Изпих Искъра

Спокойно всички, не съм умряла от глад и все още се придържам стриктно към режима. Оказа се, че не е толкова страшно, но това го казвам на петия ден, ще видим дали няма да откача до 24-ти юли, когато е следващата консултация.

Много ми липсва сутрешното мляко с нес кафе, а както не пия обикновено кафе, а чая определено го предпочитам с мляко, следобедите са ми много заспали. Първите два дни изобщо нямах енергия, но това го отдавам и на факта, че оставих много от нея на рок феста в неделя. Сутрин в 7, когато ставам, ми е особено трудно да преглъщам двете филийки бонус с парче сирене, но пък киселото мляко с мюсли го ям с удоволствие, добре че се редуват. Късната вечеря с плодове я възприемам като сладък десерт след леката вечеря, но ми се случи две вечери да ми дойде в повече и да я пропусна.

Иначе, както написах в днешното заглавие – направо изпих Искъра, толкова много вода пия на ден, че направо се учудвам на себе си. Непрекъснато се наливам и колкото повече пия, толкова повече ожаднявам, а как бих изпила една ледена количка с резенче лимон и много лед...

Другото лично постижение е, че изобщо не слагам сол, но пък сиренето си е достатъчно солено... Със сигурност на консултацията ще питам Ипократис как ги разбира маслините: като зеленчук или като деликатес, защото ги обожавам и бих си ги слагала в салатата или хапвала поотделно всеки ден. Надявам се да ги включим в менюто по-скоро.

Споменах ли, че искам да се пренеса да живея в Lifebox – центъра, в който се намира кабинетът на Ипократис и офисът на моята приятелка Надя, която така ме зариби, че верно ще взема да заслабна. Надьо, ужасна си!!! Едни високи тавани, едни просторни стаи, терасата излиза на вътрешен двор, а срещу сградата има много готин бар. Представям си, когато направят пак „София диша” колко ще е яко там. А тези двамата не спират да организират всякакви събития, семинари, здравословни почивки и какво ли още не, направо не знам как им ги раждат главите в такива количества. Сега трябва да се чудя дали да отида на семинара другата седмица, посветен на правилното хранене, като особено са ми интересни темите „Истините за напълняването” и „Желания и действия – разминаване” или на кулинарното училище на Ипократис на 31-ви. На първото май ще ми кажат твърде много истини на глас, които не съм сигурна, че искам да чуя, все пак се води диетологично-психологичен тренинг. Знам, че би ме накарало да се замисля, да се самоанализирам и съответно да ми помогне да нанеса корекции в поведението си, ама ме е шубе да ми ровят в главата публично. Не че всички, които четат писанията ми, не се стъписват от откровенията ми, де...

Както и да е, дилемата ще я реша в понеделник, за момента по-важно ми е да издържа събота и неделя без да се поддавам на изкушения в хранителния им смисълJ

Успях тези дни да ходя и пеша до работа... е, не чак от Дружба, но от Кюри до Московска ми се връзват към 4 км, което е супер, особено сутрин рано през парка, супер свежо е и ме зарежда страхотно! Почивните дни не е зле да поспортувам малко, че само с диета дупе не се стяга!

Диетата дойде: Глад, Минкеееее!

Не точно де, все пак имам по шест хранения на ден, но нямам любимото сутрешно мляко с нес кафе, картофи, захар и захарни и тестени изделия и куп неща, а и трябва да огранича солта. Май последното ще ми е най-трудно, не мога без сол, храната ми изобщо няма вкус без сол. Все си мисля, че щом не пуша, може солта да ми е порокът и да си ям сол, колкото си искам. Да, ама не, силно ограничена консумация на бялата смърт, както я наричат и преди всяко хранене трябва да изпивам по две чаши вода.

Това с водата също не ми допада особено, не обичам да пия толкова много на ден, не ми е никак вкусна. Да, би казал Ипократис, обаче водата е единственото нещо с нула калории. Съгласна, обаче, шест хранения по две чаши вода средно по 200 милилитра всяка, някакси ми се получават почти два литра и половина. Мога да се удавя в толкова много вода...

Добре де, явно идеята е да си напълня стомаха с вода и така определената в режима порция да ми стига. Днес преди обяд успях да глътна 300 милилитра вода на екс, не водка, а водичка... да уточня за всеки случай... Само да не ме уволнят за прекарване на 1/6 от работното ми време в тоалетната...

Хубавото е, че три пъти на ден трябва да ям по два плода по избор. Майка ми предложи да ям по два пъпеша на ядене, но все пак чакам Ипократис да ми определи просто някакъв грамаж, че дали две череши или две дини има значение. Поне се радвам, че се захванах с отслабването през лятото – на пазара в момента има страхотно изобилие от плодове и зеленчуци с всякакви цветове и размери, пък и в жегите нямам крайни въжделения към свинското, мусаката и гювеча например.

За съжаление трябва да се лиша и от любимата чаша вино, обикновено придружаваща вечерята ми, както и от джинчетата, ментичките и Съмърсбито в горещите летни неделници..., освен всяка неделя с изключение на първата от режима. Хихихи, мда, имам си го свободния ден, когато, цитирам: „може да се яде каквото и колкото искате”. Та значи, днес е 9-ти, предлагам племенникът ми да се ориентира да се роди на 22-ри, защото така ще го полеем, като се присъедини към нас, че никакви режими не могат да ме спрат!!!

А, бе, ще се справя, само трябва да се заредя с: пилешко месо (въпреки че най-омразната храна ми е пилешката пържола), телешко, филе от бяла риба, консерви риба тон, черен дроб (което е добрата новина, защото обожавам), мюсли, кисело мляко (без което не мога) и много плодове и зеленчуци... ъъъъъ и много вода...

Завиждайте ми, имам си и ранна, и втора закуска, и следобедна закуска и късна вечеря:-Р:-Р:-Р

О, а на 22-ри вече планирам меню със спагети и сладолед, пък на 24-ти изчервяване на контролното мерене... дотогава тържествено обещах да не се качвам на кантара вкъщи...

Очаквайте включване тези дни, все пак да разберете дали съм умряла от глад или от … преяжданe.

Първа консултация: Кантарът оцеля!

Кантарът оцеля, но дали уредът за измерване на мазнини не се „бъгна” завинаги, не мога да гарантирам.  Важното е, чe нито диетологът, който ме мереше, нито аз, която видя резултатите от меренето не загубихме съзнание... Това с  установяването на теглото и процентът мазнини беше за десерт, а поставянето на максималната цел – черешката на тортата. Преди това се получи много приятна беседа за добрите и лошите мазнини, за качеството и количеството на поглъщаната от всички нас храна, за начина на възприемане на хранителния режим и т.н.

Много ми хареса подходът – не се основава на волята, защото ако се основава на волята, тогава нарушиш ли режима, ще се чувстваш кофти, ще си безволеви човек. По-скоро се основава на дисциплината и желанието да постигнеш нещо. Мисля си – супер, значи ако цяла седмица спазвам режим, но в сряда ударя един сладолед или едно джинче със Швепс, ще съм просто лошо момиче и това няма да означава, че съм се провалила. Сигурно ще ми е криво, че съм съгрешила, но на следващия ден ще походя повече пеша или ще потренирам по-интензивно и ще си продължа режима като добро момиче.

Хареса ми, че диетологът няма да ме притиска, няма да си поставям конкретни цели за конкретни дати, както прави една негова колежка, която ако не си свалил точно 2 кила и 300 грама на еди коя си дата ти пише огромна двойка върху листа с диетата и започва да цъка с език. Имам си максимална цел, до която трябва да стигна за неопределено време не само посредством хранителния режим, а променяйки начина си на възприемане на храненето, а донякъде и начина си на живот.

Добрата новина е, че какъвто и режим да ми напише, веднъж седмично ще имам свободен ден, в който мога да си позволя храните, които той нарича „деликатеси”. За пример даде картофите: ако са варени или печени, може да си влязат в диетата, но ако са пържени, автоматически се превръщат в деликатес... 

Оказа се, че човекът може и да готви, обеща да сподели вкусни, но здравословни рецепти. Преди това обаче, в неделя трябва да ми изпрати моя си режим. Започвам го в понеделник, а промяната я стартирах днес... с едночасов бърз ход до работата.

И така данни към 05.07.2012 г.: височина - 182 см, килограми - 96, процент на мазнините – 40%

Максимална цел: 28 кг

Следваща консултация при Ипократис: 24.07.2012

Започвам от утре!

Ще кажете: много е лесно да кажеш от утре. Ще ме питате: защо не започнеш още днес? Аз пък ще ви кажа, че нямам никакъв проблем да започна днес и да не продължа утре, така че утре е денят.

Храната ми доставя удоволствие, особено когато е добре приготвена и споделена със семейството или пък с приятели. Обичаме да си организираме кулинарни вечери и да приготвяме всякакви щури рецепти. В този смисъл храната е и начин на общуване, както и 

средство за опознаване на света, пробвайки подправки и ястия от всички кътчета на Земята.

Особено страхотно е, че мъжът ми готви превъзходно и на творенията му трудно може да се устои.

Обичам храната и храната ме обича, остава си с мен и по мен и така вече няколко години. Когато спрях да тренирам активно, като под активно разбирайте шест пъти седмично по минимум три часа на ден, за шест месеца успях да кача 18 килограма. Бях на 18 години и при височина от 1,82 от 64 килограма станах 82, беше си направо откачено. Съотборничките ми не можеха да ме разпознаят... След това започнах пак да спортувам и успях да сляза на 67 кг, чувствах се супер, както и изглеждах..., но за кратко. Една-две години по-късно кантарът показваше 86 килограма, започнах диета и фитнес и свалих до 78 кг и не мръднах повече надолу. За сметка на това пък с времето се придвижих нагоре, неусетно почти преди две години ударих стотака, при това без да съм раждала, без никакво извинение. На сватбата си бях максималната си тежест, идеална за фотосесии и картини на Рубенс. Със салати вечер успях да сваля 7 кг, но седем са нищо спрямо такова тегло... Сега не знам колко съм, но подозирам, че пак съм нагоре...

Станах на 30, даже вече на 31 и килограмите изчезват все по-трудно и по-трудно за разлика от физическата форма, която се изпарява светкавично. Когато бях на 20, дискотека до 4 сутринта ми гарантираше сваляне на минимум 2 кг, сега просто успех...  Като не спортувам редовно, килограмите тежат направо двойно. Горките ми колена, и без това имам изхабени хрущяли и на двете и ако не взема наистина сериозни мерки, проблемите ми ще се задълбочат още повече с годините.  Заради това, отдавна ми е забранено да тичам, да скачам, да клякам и изобщо да ги натоварвам по-усилено и не мога просто да отида на стадиона и да правя обиколки.

Така че, реших, че повече няма да се боря сама. Затова започвам от утре, утре имам записан час при диетолог, който се надявам не само да ми направи хранителен режим, но и да ме насочи към спорт или гимнастика, която и да върши работа, и да не е толкова скучна, колкото ходенето на фитнес. Мда, предпочитам да наричам бъдещата си диета хранителен режим, защото мразя диети!

Правя този блог, защото не знам дали ще се справя сама. Не ме е срам да споделя нито на колко години съм, нито колко кг тежа, защото се надявам скоро да мога да се похваля колко съм свалила и колко добре се чувствам или пък да ви се оплача колко ми е трудно да не ям сладолед цяло лято или че хранителният режим е направен така, че да ме затрие.

Надявам се, че ще има хора, които ще ме подкрепят. Предполагам, че ще има и такива, които ще се радват, ако не успея. Важното е да опитам, а още по-важно за мен ще бъде да се чувствам добре и във форма. В гардероба си имам шест размера дрехи, така че съм готова!

Започвам от утре! Наистина!