Гат пораснаМ...

Гат пораснаМ, ще си боядисам косата, ама такава - pink... Гат пораснаМ, ше си напраам татуировки, ама не такива като на тати, а хубави - с принцеси... Гат пораснаМ, ше имам обеци и голеееееми гърди, чак до небето. Мамо, и твоите гърди са като балони, ама и дупето ти е като балони...

- Лили, а когато пораснеш, каква ще станеш?

Мълчание.

- Лили, какво ще работиш като пораснеш?

Отново мълчание.

- Кажи, бе, Лили, всяко дете си мечтае за някаква професия, ти какво ще работиш?

Следва луд рев и през сълзи:

- Не искам да работяяяяяяя...

Потрес! А една вечер идва при мен:

- Хайде да се гушкаме и да ми четеш приказка

- Добре, но после ще се върна на компютъра

- Мамо, недей, ако много работиш, ще станеш на ЗОМБИ!

Не е лесно да си на четири и да планираш сватба с Влади в Париж. После щели да живеят далече с рейс при Виктория и да вземат и Дани при тях...  Влади е гаджето, от време на време е Ники, когато първият я поплясва, а вторият й носи обувката да я обува като Пепеляшка. В повечето време все пак е Влади, той я пази...

Лили влиза в тоалетната, Влади пристига след секунди и стои пред вратата:

- Лили, вътре ли сииии?

- Дааа

- Какво правиш?

- Ами, акам...

- Лили, няма страшно. Тук съм! Няма страшно! Чу ли? Няма страшно! Тук съм!

Междувременно вече иска да става майка. 

- Мамо, искам вече да съм майка!

- Лили, малка си още, не може!

- Ама аз искам!

- Лили, тялото ти е малко и не е готово да носи бебе в него.

- Добре тогава, нали Дани е бебе, значи на него може да съм му майка

- Добре, като ми помагаш за Дани можеш да тренираш за майка. Икаш ли да му смениш наакания памперс

- О, нееееееееее, не такава майка...

- Мамо, а ти какво искаш за рождения ден?

- Да слушаш, Лили!

- Добреее, значи ще слушам на твоя и на моя рожден ден...

Това дете не можеш да го събориш:

- Лили, ти си кифла

- Не съм аз знам всичко!

или:

- Лили, хайде върви по-бързо, последна си!

- Може да съм последна, обаче съм сладка и съм хубавааа...

или:

- Браво, много си умна!

- Мамо, аз по цял ден съм умна!

- Лили, ще си кажеш ли стихчето високо и ясно?

- Да, а ти ще плачеш ли от радост?

Смея ли да не плача от радост после...

- Лили, кой готви като го няма тати?

- Батковците.

Мдам, имаше такава седмица, в която три вечери поръчвах от три различни места храна и все батковци носеха вечерята, но пък едната пържих картофи и последва следният диалог:

- Мамо, готвиш ли?

- Да, Лили, пържа картофи.

- Ето, видя ли?! Не е страшно, мамо!

Много обича да пее:

- Чакай да ти изпеям една песна: Всичко е точно! Защото Дани пие мляко, мляко, мляко! И от мама цоцка яко, яко! Всичко е точно!

- Лили, а каква музика слушаш?

- Рок (изкрещяно) и Шушана (прошепнато)

- А как се казва учителката по английски?

- Ми, Шушана

Просто да се гръмнеш...

В началото не беше във възторг, че има брат, а не сестричка и все още майката на приятелката й Виктория й е идол, защото е родила на Вики сестричка. Да не говорим, че по едно време рисуваше малката Криси по семейните портрети вместо Дани. После сподели, че всъщност й било трудно да рисува панталони... 

Когато коремът ми беше още съвсем голям след раждането ме попита с надежда:

- Мамо, защо ти е още голям коремът, още едно бебе ли има вътре? Сестричка?

Обясних й, че аз повече няма да раждам и ако някой ден решим с татко й да има сестричка, то ще е момиченце, което е останало без мама и татко. Имаше период, в който всеки ден ме караше да отидем да й вземем сестричка... но имаше и претенции - да е бяла и руса и със сини очи като Дани... е, трудно...

Все пак, добре е, че мечтата й да има сестричка не й пречи да обожава брат си все повече и повече. В началото му казваше нежно: 

- Бебе, не плачи, ти си пич 

или

- Даниелчи, кажи агуууууу, хайде, голям мъж си, кажи агууууу

... а сега не спират да се гушкат и да се търсят. Нямам търпение и той да проговори и да слушам невероятните диалози. А на този етап оставам с:

- Мамо, много си сложна за разбиране...

Изкуството да пикаеш вертикално

Не, бе, не съм била осем месеца в шок, че имам момче, незнайно защо някакси не ми остана време и за блога:D Иначе заглавията си се подреждаха в главата ми, ама кой ти да седне да пише... Та, ето ви най-накрая кратък обзор:

Месец първи: Изкуството да пикаеш вертикално. Добре де, наистина бях шокирана при вида на голямата червена топчица, което трябваше да са тестисите на бебето. Гледах невярващо: ма не трябва ли да са две, ве?! Разбира се, за първи път видях бебето голо вкъщи, защото в болницата имаше кой да го преоблича и кой да сменя памперсите, така че шокът беше още по-голям. После дойдоха фонтаните, мале, колко пъти ми изми очите това момче, колко пъти се опика целия до врата и изобщо, просто не е истина. Естествено, най-големият кеф е да пикаеш вертикално и да поливаш стената, да се чуди човек как не поникна нещо на тоя латекс от толкова поливане, пак добре, че нямам тапети...

Месец втори: Под обстрел. Да не мислите, че си играехме само на воден пистолет с Даниелчи, както го нарича кака му... Тези мъжки чада акат по 200 пъти на ден!!! Докато Лилия ми се събуждаше сутрин с абсолютно сух памперс като една истинска дама, това чудо ми се е случвало да го преобувам до 6 пъти на нощ, защото, разбира се, детето не търпи да е насрано... А най-якото беше, когато тъкмо слагам чистия памперс на чистото дупе и от него изхвърча заря с бясна скорост, по краката ми, по дивана, по пода... не дете, а лайномет:D Минах на памперси от Англия, че по-евтинко... 

Месец трети: О, ужас! Детето не наддава! Третият месец наддаде едва 200 грама, личната лекарка ме направи на нищо подобно. Майка - убийца, държи детето гладно. Викам: "ма то не рИве, бе". Дете, което спи по цяла нощ, за мен не е гладно, ако беше, щеше да се събуди да яде, нали?! Не било така, някои страдали мълчаливо... Ма как мълчаливо гладно бебе, бе?! В същото време гърдите ми ще се пръснат, мога да накърмя и близнаците от 8-ия етаж и пак ще хвърлям на метър разстояние... Луда работа. Излишно е да казвам, че самочуствието ми на опитна майка, щот нали вече с второ дете, беше погазено за поне два месеца... Как може уж неква интелигентна жена да не разбере, че детето й не наддава... тия рЪки за кво са, ако не да отмерват грамовете преди и след ядене. 

Месец четвърти: "Да" на адаптираното мляко. Ама представяте ли си - дохранвах с адаптирано мляко и оцеля, и не се отби, и не се пристрасти към шишето. Не било толкова страшно. Всъщност, само позитиви от това дохранване - бях помилвана от личната лекарка, детето беше наддало почти килограм, аз бях спокойна и не бях единственият източник на храна. Даже мисля, че вкъщи само котката не го храни бебето с биберон...

Месец пети: Тиква тиква яде ли? Вие как мислите? Яде, разбира се, и тиква, и морков, и пащърнак, и кво ли не. То с лъжицата по-лесно и от цица и от биберон. Определено вече не ги ака златни, стартираме фаза смръдливи...

Месец шести: Ако те гледа тревожно от другия край на стаята и викне отчетливо "МАМА", брои ли се?;-D Определено се заформиха две комбинации от срички: мама, когато има проблем и амам, когато е гладен. Преди така рязко да обогати речника си, ходих да презентирам пред бременни на тема: "Как да останем здрави и красиви по време на бременността и кърменето с Допелхерц". Добре, че презентацията беше само 10 минути, че както по цял ден общувах с индивид, който изръмжаваше "аааа", като е на кеф и бръмммм, като има проблем не знам дали изобщо успях да съставя интелигентно звучащо изречение... Поне си бях измила косата, може би затова ми ръкопляскаха на финала...

Месец седми: Нека алкохолизирането започне СЕГА! Нали разбрахте какво е Mombie? Майка, която е супер изтощена, но въпреки това виси будна посред нощ, защото това й е единственото свободно от деца време. Еми, добър ден, аз съм ваш'то mombie:D Много е хубаво да имаш две деца, добре че гинеколожката, която ме изражда и двата пъти ми забрани да раждам пак, защото как да не си направиш трето и да влезеш ако не в психиатрия, то в клиника за алкохолици... Обожавам ги тия двамата, ама си е трудно, няма да крия. Добре, че са моите приятели, които влизат под прикритие във фрапето - сър Бейлис и госпожа Мента или сър Джин в швепса ми Битер Лимон, както и моите верни другари, с които се срещаме почти ежедневно - мосю Вино и мистър Съмърсби. Сорри, налага се... Спокойно, детето три пъти на ден неща, различни от кърма, така че няма да го отровя... Кво стана с адаптираното, ли? Ами отказа го отдавна, при наличието на лъжица и топла цица, кой би избрал шише със силиконов биберон...

Месец осми: Повелителят на дистанционното и първи опити за летене. Не, още не е открил гравитацията, въпреки че се опита на няколко пъти да полети от дивана. Пълзенето се изразява в търкаляне до достигане на желаната цел, която обикновено е дистанционното. Ма що ли си харча парите за некви тъпи гризалки... извадих от Лилините архиви едно дистанционно, което и тя грезеше като бебе и готово. Само дето на Лили първите два зъба й избиха в шестия месец, докато тука няма кьорав зъб все още. Но както казва педиатърката - общото между двете деца свършва до там, че имат едни и същи родители...

Е, много кратък обзор се получи, няма що, ама в заключение: преди да се роди Дани се чудех на жените, които казваха, че това с гледането на бебето се забравя много бързо. Ма, как ще се забравя, бе, луди ли сте?! Божкеее, само дето инструкция за употреба не поисках на изписването... Освен това ми е супер различно да имам момче - освен твърде бързия и добър метаболизъм (пу-пу), това си е доста по-кекаво, по-ревливо, по-изискващо... Но като те погледне с тия сини очи и си аут... Ще става все по-интересно и по-високоградусовоалкохолно:D