8 месеца, 8 килограма, 8 дни до ваканцията преди големия купон и една торба осмици, които сякаш съм глътнала:))) Не налитам на сладко, не, само току що изядох половин кутия сладолед по случай натрупалия сняг навън, а два часа по-рано изядох няколко бисквити с топло мляко... а сутринта ядох (уж) био гофретка с айрян, а и едно домашно мини кексче, любезно предоставено от Елеонора - нашият сладкарски талант в офиса. Не, не, не налитам на никакво сладко... Есте, това далеч не е всичко, което съм погълнала днес - стартирах деня с домашна баница с кисело мляко, обядвах печени свински пържоли със зелена салата и схрупах няколко ябълки.
Отскоро имам нова екстра - дробовете ми са се качили в гърлото или по-скоро някой ги е сритал натам и дишането ми е уеко затруднено - поемането на въздух след кратките стълби на Малко Търново е равносилно на опити за дишане след 16 км тичане по пресечен терен - не че съм ги тичала, но като гледам колегите от BG Trail Series, които го правят всеки месец, хич не ми изглежда лесно. И така, всеки ден като отида на работа все едно съм тичала, тичала да стигна навреме:)))
По-интересното, обаче е, че дробовете сякаш ми се качват още по-нагоре, когато преям и шоуто е пълно - как беше изразът... като попско дете на задушница - катурвам се на дивана и дишам тежко и на пресекулки... ужас направо!
Другата екстра е, че пришълецът вече не само се обажда, когато съм се нахранила, но и когато съм гладна. Все едно започва да дърпа пъпната връв - Room Serviiiiiiiice - дай да ям!!! Добре, че поне все още не си прави специални поръчки, но аз за всеки случай не гледам кулинарни предавания и канали, за да не предизвиквам съдбата.
Общо взето, коремът ми вече си живее собствен живот, продължава да му се пие водка, определено харесва манджите на баща си, пада си по сангрия и беше много приятно изненадан от една страхотна сурова торта. Като започне да буйства, стряска хората около мен, особено тези, които преди това не са имали подобни срещи от третия вид. Първа реакция - уау, наистина мърда; втора реакция - може ли да пипна; и двете реакции са придружени от подскоци и ококорване.
Снимката, която прилагам този път е на Крисо, който реши, че няма смисъл да ме снима с обектива си fish eye, защото вече му трябвало whale eye, за да може да ме обхване цялата. Тази я щракна на най-здравословния и спортен купон, на който някога съм била, от такъв ъгъл, че шкембето ми не просто изглежда голямо, а съм направо като ТИТАНИК!!! Повече се харесвам по гащи и гумени ботуши в гората, но тези снимки съвсем не са за пред хора, все пак не трябва да предизвикваме масови психични разстройства...
Много се забавлявам с измененията в тялото си, но честно да си призная, много си се харесвам. Много си обичам нарастващото шкЕмбе, кефи ме да си го гледам, да си го щракам и въобще... Чакам да бия всички фолкпевици по гръдна обиколка, живот и здраве като отворя млекопродавницата...
Сънувам кошмари всякакви, независимо, че вече видях физиономията на бебето и вече съм сигурна, че ще е от човешки произход. Последно сънувах, че е с глава като транзистор, или по-скоро като будилника от рекламата дет простата алармира и едни малки кафяви очички - двата ми страха в едно - голяма глава и различни от светли очи... ужасно беше. Добре, че след малко му порасна малко къдрава косичка, та поскри тиквата и се успокоих...
Та такива работи, чудя се още какви интересни неща ще ми се случат, докато тихо и кротко си дебелея и чакам да видя дали на следващата женска консултация ще счупя вече кантара:)))
Поздрави от Хищника и Пришълеца - две в едно и до скиффф!!!
