Ден 74-ти: ИПОлогия на храненето

Така се казва книгата на Ипократис, която ме дебнеше няколко седмици от рафта, докато й се измъквах под носа с разни трилърчета и мистерии. Дойде втората половина на месеца обаче и реших, че предзаплатно и следморско няма да си купувам ново четиво и неохотно я взех с мен в трамвая. Трамваят, който сигурно е набор на учителката ми от първи до четвърти клас и се запалва или най-малкото изпушва редовно, пътува от първата си до последната спирка около 45 минути. За това време бях изчела първата от двете части на книгата или със съдържанието и предисловието 77 страници! Страници, посветени на митовете и истините за храненето и наднормените килограми.

Изводът, мили хора е, че всичко ти е в главата – каква „изненада”, нали?! Обаче колко от нас си признават, че всичко ни е в главите, че никой външен фактор не въздейства по-силно на затлъстяването, отколкото ние с ежедневните си решения, поведение и естествено оправдания. И както пише Ипо: „Нашето хранене, нашите килограми, нашите навици са само наша работа и наша отговорност”. Никой не ни слага в устата храна, никой не ни пълни количката за пазаруване с продукти, които ние не искаме да ядем или не можем да се въздържим да ядем..., защото понякога някакви хора ти мятат всякакви шоколади, сладоледи и ледени безалкохолни в количката без жал. Това ми напомня, че си пазя малко кола от миналата неделя за предстоящата неделя, която да си я дрънна с ромец..., но в неделя, само в неделя!

Както и да е, обратно на въпроса за злите тлъсти бръмбари в главата, които ти казват: амииии (много мразя някой да започва изречение с ами, обаче тези бръмбари са отврат), като не можеш да тренираш три пъти в седмицата за какво ти е да отидеш и веднъж, като можеш да си направиш киновечер например, придружена любезно с пуканки и нещо сладко. Или другият вариант – така или иначе днес преядох на обяд, защо не си хапна нещо вкусно за вечеря, явно диетата замина, а утре не е понеделник и въобще какъв е смисълът да се тормозя, като просто мога да си купя по-голям чифт дънки...

Това за дънките, между другото ми се е случвало, есента не ми стават дънките от пролетта - ми хубаво де, ще ги затрупам в гардероба и ще си купя следващия размер или направо по-следващия за всеки случай, да ми е комфортно. Някога, много отдавна, преди първото ми голямо напълняване, последните дънки, които си купих бяха 27-ми номер, 6 месеца по-късно новите ми дънки бяха 34-ти размер, в момента съм обула 38-ми. Чудничко, нали?!

Важното е сами да вземем решение, че искаме да променим начина си на живот, да правим усилия и най-важното да ценим всяко свое усилие, за да продължим напред. Леле, така го пиша, че все едно кой знае какво ще правя..., погледнато отстрани... от някоя 45 кг мацка...  Ама си е трудна работа - и си е трудна и си е работа... върху себе си.

Ако не си промениш начина на мислене, няма да си промениш поведението, ако не си промениш поведението, няма да промениш нищо. Само можеш да седиш и да си мечтаеш за готиното си тяло, скрито под 300 кила мазньочи и да въздишаш пред огледалото.

Аз си харесвам тялото и знам, че някъде отдолу са скрити готините ми дълги крака и тънката ми талия, само трябва да се добера до тях с много работа и желание за промяна!

Ден 53-ти: четвърта среща с кантара или 7 броя за героя

Всъщност днес вече си е 62-ри ден, но последната седмица спокойно можем да я изтрием от аналите на историята... на хранителния ми режим... някакси. 

Иначе към 31-ви август кантарът отчете цели 7 кг надолу, а процентът мазнини беше намалял от 41% на 35,4%. Не се удържам направо!!! Остава да сваля само още някакви си 21 кг и да намаля мазнините на 15%. Хахахаха! Добрата новина е, че излиза, че съм сваляла средно по килограм на седмица, което си е супер. 

Не е супер, обаче, ама си беше крайно неизбежно да пия твърд и не толкова твърд алкохол от неделя до петък, защото морето не допуска приема на минерална вода:-) Първите дни много се старах да се придържам стриктно към хранителния режим както си е ден по ден, но втория ден замених картофите с миди, придружени от препечена филийка с тарама хайвер и гледах лятно кино без пуканки и бира. Между другото, в Поморие има страхотно лятно кино, на което екранът все едно е във водата, защото зад него са само вълните, а пък българският филм "Чужденецът" ни съсипА от смях.

Третата вечер беше много силно алкохолна, започвайки с джин от обяд и завършила след още джин и водка, с ром към 6 сутринта. На следващия ден просто трябваше да вкарам по-силна и мазна храна, за да спра милите алкохолни изпарения да ми излязат през ушите като от парен локомотив. 

За да не съм безкрайно недисциплинирана, се заредих с хлебче бонус или тонус или каквото там беше и Филаделфия, и всяка сутрин от понеделник до петък мазах филии и закусвах послушно. Пих и водичка и гледах ако едната ми междинна закуска е мохито, другата да са плодове:-)))

Няма да ви разказвам за другите ми прегрешения около и в Созопол, само се надявам, че танците и неспането са компенсирали донякъде изцепките ми в хранителното измерение. Няма и да се меря преди 3-ти октомври, когато няма да гледам Ипократис в очите след като ме премери за 5-ти път на кантара. Хубаво си ми каза човекът, че изпълнението ми трябва да е 80%, но не средно, а всяка седмица - не една седмица 100%, а другата 20% и опааа да си мисля, че всичко е наред, защото няма как да е наред...

По-важното е, че утре продължавам и дано, дано, дано да стана сутринта по-рано, за да правя гимнастика най-накрая. Смятам е крайно време да започна да спортувам!!!