Ден 45-ти: Пост-сръбски и след-планински

Мда, нали не мислите, че се счупих от хранителен режим няколкото дни на сръбска земя и после по баирите и камънаците на любимия ми Пирин?! Е, разбира се, не изядох и цяло печено прасенце в Гуча, безброй плескавици в Белград и гърне с боб на СинаницаJ Стараех се да се храня умерено, без да залитам по сладки работи и сладолед, но крушовата ракия и свинското месо просто бяха неизбежни. Също хапнах и хляб, най-вече на сандвичи, че най-удобно се транспортират в раници и чанти. Честно да си призная почти не пих вода; сори хора, обаче в Гуча ми беше първото спане под открито небе и тоалетните бяха ужасно далеч и достатъчно брутални, за да не искам да ходя до там често. От друга страна на хижа Синаница тоалетната беше кичната на възможно най-панорамното място с невероятен изглед + течаща вода, нооооооо само с дупка... Спирам с тоалетните до тук.

Гуча е май по-скоро село в Сърбия, намиращо се на около 180 км от Белград, където всяка година се провежда балкански фестивал на духовата музика или както, и за се съгласявам с нет-а - „лудост, произведена в Сърбия”. Разбирайте цяла седмица пиянството на един народ, спане – който, където, както, с когото намери и колкото успее, защото още в 7 сутринта започва музикалното оформление, което, повярвайте ми не е за ушите на всеки. На всеки ъгъл се връткат печени прасенца, мятат се плескавици и ти намигат пресни агнешки главички за по 2 лева парчето. Бирата се излива в неограничени количества, англо и немско говорящи туристи се тресат в екстаз, а братята роми свирят ли свирят... Улиците са супер шарени, но не само заради сергиите, продаващи абсолютно всичко, както е редно на един селски събор, но и заради палитрата от хора, жадни за едно от най-шантавите си преживявания в живота.

Мисля, че доста калории изхабих, спейки в спалния чувал, който се намираше на склон и под наклон и на всяко обръщане се набирах като червейче до изходната си позиция на метър по-нагоре. Естествено на самото надсвирване на стадиона вечерта играх и хоро, и ръченица… то сърце балканско не трае.

Искам да ви кажа, че Белград е уникален! Може да не е толкова красив дунавски град, колкото например една Будапеща, но за сметка на това има прекрасна душа, която ти открадва сърцето завинаги и искаш да се връщаш пак и пак и пак. Да не говорим, че сърбите са едни високиииии, едни хубавиииии, мисля, че и мъжката и женската част от компанията ни стана разногледа по белградските улици. Не знам как не се сдобих с мускулна треска на врата от въртене във всички посоки. Ще ме прощаваш, Петърчо, но и за твоя взор имаше изобилие от дългокраки мадами по къси гащи. Хихихихи!

Мога да се обзаложа, че на следващата олимпиада сърбите ще се представят по-добре от нас. Чудесна непрекъсната велоалея преминава през целия град, където има възможност са направени спортни площадки и игрища и хората спортуват: и малки и големи. Всички карат колела, ролери, играят тенис, баскет, волей, футбол, ръгби и т.н., и т.н. Освен това се гордеят с произхода си, не знам колко българи биха се разхождали с фланелка тип „Благодаря ти, Господи, че си ме родил българин”...

Там се проявих с кратко каране на колело, по-продължително бутане на колело и може би общо десетина километра пеш. Много обичам да карам колело, обаче седалката ужасно ме ръбеше, а не можех да карам изправена, защото пък ме боляха колената. Както и да е, на Петър му се скъса веригата на велосипеда и това беше прекрасна възможност да си продължа с кракомобила. Вечерта всички сядаха с повишено внимание, защо ли?! Хахаха, включително и аз, де, независимо, че прекарах доста по-малко време на седалката.

Откъм ядене, Белград ме удостои с ужасно вкусна рибена чорба и страхотна риба, която на сръбски звучи смуч, но още не съм си направила труда да проверя в гугъл транслейт как е на български. Тази вкусна храна я хапнахме в квартал Земун, накрая на крайбрежната алея, където акостират рибарските лодки. Допуснах и хляб на обяда, защото супата си беше доста пикантна, да не кажа люта. Пих и бири, ядох и веднъж сладолед, и плескавици и  пържени картофи и въобще направооо по режим.

Само ден почивка след Белград и с приятелката ми Вес направихме двойка спатия на хижа Синаница. Това си беше сериозен преход, мисля че се надцених и с това си надценяване измъчих Вес, особено на връщане. Изкачването пак добре, но слизането беше ужасяващо за мен. Не стига, че всяка крачка беше съпроводена от страшна болка и в двете колена, но и на отиване, още в самото начало ми се разлепиха маратонките. Милите ми те, десетгодишни, висели не знам си колко време на балкона маратоняци. По някаква невероятна случайност Вес изкопа от раницата си тиксо и на всеки 40 минути спирахме да ги облепяме поне да стигна до хижата. Разбира се, там изпуснахме човека с лепилото и се наложи направо да остраним единия, по-важния и нехлъзгащ се слой и на двете. Така че на връщане имах три в едно – недоспиване + скапани хрущяли + цвички. След четири часа преход и пред рев, Вес ме успокои с вафла, докато лежах на тревата като умряла и с насълзени очи... такова нещо не бях яла повече от месец и на планината особено ми се услади. На слизането изобщо не ми беше до ядене, сутринта бях закусвала мекица и половина с пудра захар, изядох две праскови, за да не ми тежат допълнително и след вафлата пих чай вечерта в София. Пардон, пих и Спрайт. Мале, каква съм, всичко си признавам... Заради моите особености, така да ги наречем, преходът беше 6 часа вместо 4 и после 3 часа с автобус до София и после 20 минути с такси до нас... да добиете представа това ядене как се връзва за деня...

Завърнах се в петък и от събота пак вкарах режима. Но докато пиша тези редове се наливам с особено здравословна енергийна напитка лайт версия, защото снощи бяхме на супер яко пижамено парти до към три и си угаждах със сангрия, шотове и алкохол. Така че, мили хора, не знам какво да очаквам в понеделник от кантара, може би да гръмне и да се прероди в ПЛЕСКАВИЦА...

P.S. Поздрав с хита на деня: http://www.youtube.com/watch?v=tEvv76lzlbQ

Ден 31-ви: Трета среща с кантара

Хайде, заформи се вече цял месец в хранителен режим! Равносметката в цифри е 4 кг тегло или 5 кг в мазнини, което означава, че съм си сваляла по килограм на седмица уверено и надявам се, безвъзвратно. Най-готиното е, че експериментирахме вторите две седмици с увеличени калории и тялото ми реагира отново отслабващо.

Може би резултатът щеше да е още по-впечатляващ, ако през  4-те дни на Спирит-а си бях спазвала всичко стриктно, вместо да се наливам с енергийни напитки и да не ям редовно. Естествено споделих с Ипократис, че по-скоро съм пропускала яденета, отколкото съм преяждала с всякакви деликатеси и скачах и танцувах три нощи подред, но се оказа, че по-добре би било да си спазвам броя храненета, макар и не точно по диета, отколкото например да си съчетавам обяда и вечерята в късен обяд... Естествено взех да се оправдавам, че няма как като пътувах с рейса на отиване в продължение на 7 часа да се наливам с вода и да си нарежа пържола, но тръшкането ми не беше прието. Пита ме какво ми пречи да хапна два банана и да си направя сандвичи с черен хляб..., добре че последното Петър го направи, та позамазах нещата.

А бе, отпуската е трудно да спазваш режими, сега ще видя как ще се справя в сръбско с всичките им плескавици и печени прасенца, добре че неделя ми е свободен ден, та ще си отдъхна от мислене за менюто.

 Разбира се, освен на Спирита, направих още една грешка на 24-ти, обаче просто нямаше как да не изпия морето от щастие за раждането на племенника ми Владимир. За да не пия сокове, тъпкани със захар и газирани безалкохолни напитки, наблегнах на чистата Зубровка на екс, придружена от месо и още по-чиста водичка от чешмата... Мда, общо взето, вторите две седмици не бях мисис стриктност, но пък ми беше хубавоJ Да не говорим за тай преяждането, но него, ще ме прощавате, го отнасям към свободния ден...

От вторник пак се придържам плътно към режима, а Ипократис ще ми прати нов, който да започна от понеделник. Целта на следващите две седмици ще бъде да разбъркаме последователността на дните, така че организмът ми докато си чака пържолата небрежно, да го изненадаме с два варени картофа например или точейки се на яйцата, да му се изсипе само салата със сирене...

Септември вече трябва да започна и да спортувам, освен да спазвам хранителен режим, мускулите трябва да се стягат, за да не заприличам на тотална пача след някой и друг килограм.

Следваща консултация: 27.08.

Оставащи килограми до целта: 24

Хммм, то така, ако си свалям по 4 кг на месец, дали след 6 месеца няма да ми се наложи да си обновя някакси гардероба... лелеле!!!

Ден 23-ти: Кулинарен курс a.k.a. преяждяне

Мда, след час и половина творчество на тема сирене и зеленчуци, подредихме една огромна софра и някои от нас се наложи да пропуснат мечтаните картофи за сметка, обаче, на супер разнообразна и вкусна храна. Само виното липсваше, но ако имаше и вино сигурно щяхме да откараме до малките часове...

Като изключим Ипократис, бяхме много силна женска компания, която размахваше ножове и тигани в арт устрем, някои демонстрирайки завидни умения, други, стараейки се да не си размажат спиралата, докато режат лук (под други разбирайте мен). Пълнихме патладжани със сирене, домати, тиквички и чесън; пълнихме тиквички с патладжани и сие, тъпкахме червени чушки със спанак и сирене, правихме домати шмеркезе (пълнени домати със сирене и вкусотии), най-разнообразни салати със свежи или запечени или пък задушени зеленчуци с най-различни дресинги, задушавахме зелен фасул и грах с много чили, правихме сирене на пергамент, запечени патладжани с чеснова паста и въобще всеки даде много от себе си, както и Ипократис, който непрекъснато ни провокираше да експериментираме. Много беше мило от негова страна да ми метне на дъската нарязани на колелца тиквички, някакви остатъци от лук, парчаци моркови, няколко вида зелении и сирене и да ми каже: „хайде, действай, измисли нещо”... ами, какво да ви кажа, нищо не измислих и се съсредоточих върху бъркането на една тенджера със задушаващи се зеленчуци.

О, забравих да кажа, че в първата част от готвенето, имахме още един мъж на гости – истински главен готвач в ресторант, който хей така на майтап, докато аз лично се борех с нарязването и тъпченето на един патладжан успя да си маринова някакви зеленчуци с балсамико и мед и да ги подреди като арт инсталация, да направи салата от редени домати отгоре със запечени зеленчуци, да забърка някакви дресинги и да даде няколко идеи. Беше супер, обеща да участва по-дълго следващия път, когато ще си играем с рецепти с месо и зеленчуци.

Много ми харесаха два дресинга, които можеш да си ги прилагаш на каквото ти падне, особено този, който включва разстопено в микровълновата нискомаслено сирене Филаделфия с босилек или магданоз или копър, по избор – можеш да го слагаш на зелена салата, на всякакви зеленчуци във всякакво състояние (пресни, печени, задушени). Другият дресинг си е класика, но скоро не се бях сещала за него – зехтин, лимон и изсушен босилек или риган.

Моят фаворит за вечерта бяха едни чушки, за които 3 пъти попитах: „а, каква е рецептата за тези домати”. Рецептата я сподели една мадама Мила, която също приготви задушения фасул с грах и чили (и още съставки, които не успях да запаметя, но смятам да ги възстановя с малко помощ). И така: кръстихме ги „Парти чушки”, защото се поднасят, прободени от клечки и имат очарователен вид и още по-очарователен вкус. Забърква се малко горчица, с малко лимон и сирене Филаделфия и в този сос се топват чушките, предварително забити на клечка. Отгоре се украсяват с рукола, която пък допълнително обогатява вкуса.

Леле, колко написах, а има още толкова за разказване. Все пак, за да не ви отегчавам с романични публикации да кажа накратко изводите от вчерашния кулинарен курс: Хора, можете да правите каквото си искате и както си искате  с комбинацията сирене + зеленчуци, стига да спазвате няколко прости правила:

-          Да не ги пържите

-      Да добавяте малко зехтин или малко мед или малко балсамико или дори малко сурови ядки, но само с цел подобряване на вкуса или придаване на акцент

-          Да не изяждате повече от позволеното ви в хранителния режим количество сирене

-          Други, по съвестJ

Доволна съм от идеите, с които бях заразена вчера и си изкарах супер. Тази публикация си остава посветена на диетичното хранене, обаче трябва да взема да напиша за свободния ми ден, в който бях също действащ участник, но в приготвянето на азиатска кухня, от разказа за менюто на която, на майка ми и баща ми леко им призля... Майсторите бяха двама, аз отнесох направата само на едни мариновани краставици по корейски и домашна лимонада.