#babybumprocking или как и Alex Clare разбра, че съм бременна

Не, бе, не съм си разкъсала ризата като запя Damn your eyes, въпреки че ми се искаше:D С Ясена удържахме и на напъна да започнем да хвърляме сутиени и гащи от раницата, които по-рано купихме любезно и на килограм от витошкия H&M. Просто след концерта решихме да изчакаме множеството, устремено към гардероба и след като клубът се поизпразни, случайно видяхме, че до нас небрежно си пийва уиски не кой да е, а самият Alex Clare и разни хора се редят за снимка с него. Ама, разбира се, че се наредихме и ние, иначе се съмнявам, че Ясена щеше да заспи до петък... Тъкмо да дойде и нашият ред и бодигардовете казаха, че приключват със снимките вече. Но това не спря the bridetobe да се изцепи в мрака, сочейки ме: But she's pregnaaaaaaaant!!! Е, как да откаже горкият човек снимка с две луди - една пищяща и една кореместа:D Пък аз пет часа не можах да снимам със смотания телефон на Ясена - те и децата на 3 години знаят, че верният избор е телефончето с ябълката. Да пита Лили... Та, накрая музикантът взе нещата в свои ръце и сам направи селфито:D

Разбира се, че заведох шкЕмбето на рок. Вкарах си един магнезий час преди концерта и можех да танцувам до сутринта, а Анакин получи ударна доза ендорфини - чудесни за развитието на мозъка му и правилната музикална ориентация. Все пак кака му в корема ми беше на три концерта, така че тряя наваксаме.

Що пък Анакин, ми сетете се някво по-подходящо производно на името Анна, де. Споко, няма да го кръстим така, не искам на 18 да се отрече от откачените си родители и да си смени името на Дарт Вейдър, щото отрицателните герои го кефят повече... например.

Иначе Лили нон-стоп ме саботира за концерти - като започнем с това, че се роди само 8 дни преди изявата на Aerosmith в София, за която имах покани, след това вдигна 40 градуса и не спря да бълва лиги в нощта на Robbie Williams, разбира се на следващия ден зъбът й се показа и й нямаше нищо и поне на Ревю успях да отида, на Крис Корнел се подвизаваше в Пирогов... изобщооооо нямам думи. Саботаж отвсякъде.

Е, бъдещото й братче за момента ми прецаква само Депеш в Милано и Ник Кейв в Белград, но няма страшно, ще наваксаме... някой ден... нали?!:)

Завръщане в бъдещето или второто пътуване към 300-те кила:)))

Всъщност пътуването е трето, но при първото имаше по-скоро изненадващо притигане в стотиците кила, отколкото пътуване:D Мдам, който се е кефил да чете предните ми писания, знае, че Марчето беше най-дебела на собствената си сватба, което само по себе си е изумително явление за жена под 30...е, добре де 29:) На Айфеловата кула не й дремеше за килограмите ми, не се наклони след като я възседнах със сватбената си рокля, така че и на мен не ми дремеше особено след бутилка MUMM...

Тогава..., после свалих 16 кг, благодарение на прекрасния Ипо и неговите наистина приятни за спазване режими. Дали ги задържах за дълго, сигурно щях, ако не се беше появила моята малка победа Лилия, която щастливо родих 12 кг по-късно:D Важното е, че ги умея тия неща със свалянето и качването, щото после пак свалих десетина, после пак качих 5-6... изобщоооооо, викайте ми повелителката на кантара:D

С предстоящата доставка в синьо през септември очаквам нов рекорд по чупене на кантари, но да видим. За момента не съм качила никъде, освен на талията или поне аз така си въобразявам и мечтая. Сорри, обаче, втората не е различна от първата, пак се чувствам прекрасно, пак не драйфам и не ми става лошо и пак имам намерение да се движа и спортувам:) Единствената разлика е, че не ми текат лигите пред витрини със сурово месо и някакси не ми се ядат пържоли и по-сериозни месища, но пък пак следваме правилото #нитоденбезягоди.

Имах много хубави планове за тази година - един куп концерти, пътувания и екшън, като изобщо не ми мина през акъла, че съдбата може да ме изненада. Всъщност доста яко се получи. Отидох през декември при доктор Стаменов да си говорим за второ инвитро или по-скоро му подадох снимката на Лили и му казах, че искам още едно такова. Разбрахме се по празниците да не се занимаваме, а като цъфна през януари, да се почваме първо на естествен цикъл, щото веднъж вече се е получило така и само ако се закучи, да опитваме по-сериозни неща. Викам, супер, имаме план. После взех да размишлявам - то януари и февруари страшен студ, къде ще пътувам всеки ден до клиниката, после март ще ходим във Флоренция и бюджетът за инвитро ще замине с Ryanair, после април ще ближем рани след пастата с морски дарове, количествата бяло вино и сладоледа на корем, май месец Лили има рожден ден, юни - натоварена програма, юли - пътувания и сватби. Начи август сякаш се очертава като най-подходящ... Да, ама не, януари не ми дойде... Мислех си, че от студа, ходих на волейбол, мъкнах велотренажор по стълби и кво ли не... Но явно коледното чудо е tough bastard и издържа на всички изпитания. В крайна сметка неква интелигентност има в мене и си направих тест към края на месеца... голяма лудница, идеше ми да го постна във Фейсбук, Инстаграм и Google +.

Та така, на 8-ми юли съм кума, мисля да си поръчам палатка за повода, а Депеш, Амалфи и Берлин ще ги отложим за някой друг път. Е, поне булката може да не пази толкова уверено и стриктно диета, щото то всички ще изглеждат мега слим до мен:D