Тогава..., после свалих 16 кг, благодарение на прекрасния Ипо и неговите наистина приятни за спазване режими. Дали ги задържах за дълго, сигурно щях, ако не се беше появила моята малка победа Лилия, която щастливо родих 12 кг по-късно:D Важното е, че ги умея тия неща със свалянето и качването, щото после пак свалих десетина, после пак качих 5-6... изобщоооооо, викайте ми повелителката на кантара:D
С предстоящата доставка в синьо през септември очаквам нов рекорд по чупене на кантари, но да видим. За момента не съм качила никъде, освен на талията или поне аз така си въобразявам и мечтая. Сорри, обаче, втората не е различна от първата, пак се чувствам прекрасно, пак не драйфам и не ми става лошо и пак имам намерение да се движа и спортувам:) Единствената разлика е, че не ми текат лигите пред витрини със сурово месо и някакси не ми се ядат пържоли и по-сериозни месища, но пък пак следваме правилото #нитоденбезягоди.
Имах много хубави планове за тази година - един куп концерти, пътувания и екшън, като изобщо не ми мина през акъла, че съдбата може да ме изненада. Всъщност доста яко се получи. Отидох през декември при доктор Стаменов да си говорим за второ инвитро или по-скоро му подадох снимката на Лили и му казах, че искам още едно такова. Разбрахме се по празниците да не се занимаваме, а като цъфна през януари, да се почваме първо на естествен цикъл, щото веднъж вече се е получило така и само ако се закучи, да опитваме по-сериозни неща. Викам, супер, имаме план. После взех да размишлявам - то януари и февруари страшен студ, къде ще пътувам всеки ден до клиниката, после март ще ходим във Флоренция и бюджетът за инвитро ще замине с Ryanair, после април ще ближем рани след пастата с морски дарове, количествата бяло вино и сладоледа на корем, май месец Лили има рожден ден, юни - натоварена програма, юли - пътувания и сватби. Начи август сякаш се очертава като най-подходящ... Да, ама не, януари не ми дойде... Мислех си, че от студа, ходих на волейбол, мъкнах велотренажор по стълби и кво ли не... Но явно коледното чудо е tough bastard и издържа на всички изпитания. В крайна сметка неква интелигентност има в мене и си направих тест към края на месеца... голяма лудница, идеше ми да го постна във Фейсбук, Инстаграм и Google +.
Та така, на 8-ми юли съм кума, мисля да си поръчам палатка за повода, а Депеш, Амалфи и Берлин ще ги отложим за някой друг път. Е, поне булката може да не пази толкова уверено и стриктно диета, щото то всички ще изглеждат мега слим до мен:D
С предстоящата доставка в синьо през септември очаквам нов рекорд по чупене на кантари, но да видим. За момента не съм качила никъде, освен на талията или поне аз така си въобразявам и мечтая. Сорри, обаче, втората не е различна от първата, пак се чувствам прекрасно, пак не драйфам и не ми става лошо и пак имам намерение да се движа и спортувам:) Единствената разлика е, че не ми текат лигите пред витрини със сурово месо и някакси не ми се ядат пържоли и по-сериозни месища, но пък пак следваме правилото #нитоденбезягоди.
Имах много хубави планове за тази година - един куп концерти, пътувания и екшън, като изобщо не ми мина през акъла, че съдбата може да ме изненада. Всъщност доста яко се получи. Отидох през декември при доктор Стаменов да си говорим за второ инвитро или по-скоро му подадох снимката на Лили и му казах, че искам още едно такова. Разбрахме се по празниците да не се занимаваме, а като цъфна през януари, да се почваме първо на естествен цикъл, щото веднъж вече се е получило така и само ако се закучи, да опитваме по-сериозни неща. Викам, супер, имаме план. После взех да размишлявам - то януари и февруари страшен студ, къде ще пътувам всеки ден до клиниката, после март ще ходим във Флоренция и бюджетът за инвитро ще замине с Ryanair, после април ще ближем рани след пастата с морски дарове, количествата бяло вино и сладоледа на корем, май месец Лили има рожден ден, юни - натоварена програма, юли - пътувания и сватби. Начи август сякаш се очертава като най-подходящ... Да, ама не, януари не ми дойде... Мислех си, че от студа, ходих на волейбол, мъкнах велотренажор по стълби и кво ли не... Но явно коледното чудо е tough bastard и издържа на всички изпитания. В крайна сметка неква интелигентност има в мене и си направих тест към края на месеца... голяма лудница, идеше ми да го постна във Фейсбук, Инстаграм и Google +.
Та така, на 8-ми юли съм кума, мисля да си поръчам палатка за повода, а Депеш, Амалфи и Берлин ще ги отложим за някой друг път. Е, поне булката може да не пази толкова уверено и стриктно диета, щото то всички ще изглеждат мега слим до мен:D
Няма коментари:
Публикуване на коментар