Мда, светът е предимно оранжев с леки пащърнакови и спаначени оттенъци. Откакто обедното меню на Лили, освен лява или дясна гърда включва и бурканче пюре, според нея вече всичко, което се сервира с прибори е приготвено за нея и е готова да се присъедини към всяка маса. Разбира се, имаме си техника, която резултира "само" в омазване на физиономията и лигавника - дясната ръка е зад гърба ми, все едно ме е прегърнала, лявата я държа с моята лява заедно с една салфетка отгоре, а моята дясна цели устата. Всичко е под контрол, докато не реши да си избърше физиономията в блузата ми или й омръзне пюрето и потърси преждевременно гърда... Иначе мнението й за спанака е: ПИСЪЦИ! ПИСЪЦИ! Честно казано и на мен ми изглежда и мирише гадно, нищо че обичам.
Пюретата са много хубаво нещо, търся някой да ми подари ПРОТИВОГАЗ за нова година. СмЕтам, като започне да яде месо, трябва да си намеря анти-радиационен костюм, защото едва ли дишане само през устата би ме спасило при смяната на памперсите. Не е истина просто за какво става въпрос, скоро ще започна да меря радиационния фон в стаята с повивалника.
Млечната каша също е супер, заради газообразуващите й свойства имахме за първи път екшън през нощта - луд, неспиращ рев, придружен с пърдене. Понеже подобно нещо ни се случва за първи път, аз трябваше да съм излязла... на бар... с алкохол, правейки си сметка, че тя ще спи до 6 сутринта и като спра да пия в 1,30, ехейййй колко време алкохолът ще има време да се разгради до сутринта. Не че много пих де - макс 100 грама ром и 4-5 шота, в които едва-едва се усещаше алкохол. Петър удържал фронта повече от час, след което получих повиквателна по вайбъра. За да ме извика, положението наистина трябва да е било напечено, защото той се справя с всякакви ситуации. Както и да е, прибрах се в 3 сутринта, изпила вече половин литър вода, вкъщи изпих още литър, няколко чаши мляко, поизцедих се и към 4 вече я накърмих и приспах. Две пръцкания прекъснаха съня й, но в 5.30 успешно всички заспахме. МРАЗЯ ОРИЗОВАТА КАША!!!
Опитите за летене продължават, разбира се, като е преминала вече към по-горно ниво - през възглавниците, които съм сложила да я пазят, и надолу с главата. Станала е страшно бърза плюс, че се опитва да лази и прави отсечки по дивана - от пелената, върху която лежи до активната гимнастика и обратно, като междувременно се отклонява от маршрута по посока падане, провиране между възглавниците и докопване на котката. В момента, в който види Каспър, направо откача, започва да го гледа и да вика: А! А! А! Голямо забавление, докато котето не каже МЯУ и тя се изплаши и рЕвне. Не му завиждам на Каспър на какъв тормоз ще бъде подложен скоро...
Искам си лятото обратно, едно боди и я хвърлям в количката и хайде навън. Сега е супер тегаво, трябва да е будна, за да я облека, като обличането е придружено с огромна доза неудоволствие от нейна страна; не мога да я преобличам навън, като е студено, а тя мокър памперс не търпи; вече не е само разголване на гърдата, а има пюрета и каши; вече я возя в седящия кош, който все още ми е супер неудобен за преобуване; не ми се ще да я мъкна в градския транспорт, където да й кашлят и кихат на главата и въобще... възможностите за разходки, такива, каквито бяха лятото са никакви.
Промяната в нейния хранителен режим й донесе килограм за един месец и тя вече е цели 7,500 кг. Предполагам, че с включването на кашите, бузките само ще растат. Само се надявам, по-застоялия начин на живот да не ми донесе и на мен бузки за Коледа:) Ще видим тая работа, но ще му мисля, като спра да кърмя, за момента удържам фронта и не съм качила..., но не съм и свалила
:)
Оранжеви усмивки от нас и до скиффф!
