понеделник, 3 февруари 2014 г.

Напред в седмия със седем и...

... но-шпа синки по дупенцето. Дупенцето, което от онзи ден започна да боли и странично, защото се оказа, че трябвало не само да порасне от хапване, но и да си се разшири естествено и да стане СУПЕР ДУПИЩЕ до май... Идеално, нали, това не го бях предвидила. Мама ми обеща, че после ще се върне в нормални размери, но да видим... Слушам различни версии за килограмите, свалени в деня след раждането; ХОРА, варират от 100 грама до 10 килограма!!! Явно зависи дали ще изтеглиш късата или дългата клечка на големия финал...

Аз продължавам да се храня обилно и кантарът вече започва уеко да мрънка, а след два месеца очаквам да започне да КРЕЩИ. Килограмите вече са 7 и остават само 9 до 100-те - дано това е максимумът - от 100 вече съм смъквала 16, ще ги смъкна пак, че и отгоре. Само се моля 9-ия месец да не избухна с 20-30 кг, например, че вече тогава ще стане интересно:)

Още ям всичко и ми е ок на стомаха, само жаждата за алкохол не минава, но това е положението, ще си наваксвам после. Йога правих два пъти и после бях 4 дни в болница и още 10 дена вкъщи, но не заради йогата, а от преумора и стрес. Оказа се, че седенето е голям бич, особено в тези специални за жената моменти; категорично ми забраниха да седя на бюро по 8 часа на ден, а към йогата ще се върна тези дни - смятам, че 10 минути дълбоко вдишване и издишване на ден ще ми се отразят само положително. 

Днес изпробвах нова тактика в метрото да видя дали някой ще ми отстъпи мястото си. Ей така, да видя какво ще стане. Разкопчах си якето и си изпъчих шкЕмбето. Резултатът беше, че 5-те човека срещу мен - четирима млади мъже, но не тийнеджъри, и една млада дама започнаха да изследват пода на мотрисата в несвяст в продължение на 3 спирки, много интересен този под, бе! След това просто на единия му дойде станцията и слезе. Аз седнах, а останалите мили хора въздъхнаха с облекчение, че няма да получат мускулни трески на вратовете си, за да гледат надолу. Много се забавлявах, но добре че още не ми тежи. Между другото в Петербург ми отстъпиха място само, защото съм жена, то както и да е...

Намерих си още един панталон, след като изпробвах общо 12 и бях пред разреваване. Чудех се защо продавачката с тяло на манекенка и ръст, колкото моя ме гледа със съчувствие. На касата ми призна, че точно така се чувствала преди 35 килограма... Ай честито! Само дето аз ако кача 35, тряя ходя в магазин за палатки, не за дрехи.

Иначе добре захранвам чудото - червеният хайвер от есетрова риба доста добре му понася. В продължение на седмици през ден си препичах филийка с масло и хайвер и така два буркана:))) Да са живи и здрави роднините ми от Русия и нашите, които ми отпуснаха и техния буркан:) СмЕтам като се роди, веднага ще изстреля: "хлъц, докторе, я подай хайвера и водката по-насам, че не се издържа, хлъц".

Тихо, тихо, утре планирам да се натъпча със суши. В крайна сметка се оказа, че трябва да избягвам само частта със суровата риба, а всякакви импровизации с авокадо, краставица и разни преработени неща не са проблем. Само дет стисках толкова месеци, много съм зле...

Ето ви едно актуално selfie за финал и НАПРЕД към ШКЕМБЕЛАНДИЯ!!!

P.S. Отивам да се мажа с кокосово масло - органик, защото съм много важна!

P.P.S. Очевидно не мога да си правя селфита

P.P.P.S. Сигурно много ви кефи, че се снимам по Ханцунг?!:)

P.P.P.P.S. Ще тряя сменя тая снимка тия дни, че стана ужасяваща!

P.P.P.P.P.S. Неам друго огледало в нас, сорри!