Ден 163-ти: Прасета в космоса!

Коли-моли, уискита-мискита, водки-модки, торти-морти... изобщооооо много пълноценни две седмици изкарах. То не бяха партита, не бяха рождени дни, не бяха изкушения, не беше чудо! Колкото и да се стараех да се придържам към режима, ангелът ми ставаше направо анорексичен с наближаването на вечерта. Луната също провокираше глада ми неистово в продължение на дни!!! Направо нямам думи!

Все пак гледах да се храня толкова пъти, колкото трябва по режим, но много пъти вечерята беше с високо съдържание на градуси, вместо с ниско съдържание на калории..., а тепърва идват празници! Ще се наложи малко да се поосвестя, за да не започне огледалото уеко да се напуква около 7-ми януари, например...

Поне weekend-a се пораздвижих малко: станах в събота в 7 сутринта и си легнах в неделя в 23:30... беше неизбежно сега, какво да направя?! В събота вечерта се състоя партито на ръгби клуб Варварите София, на което супер изненадващо ми връчиха грамота за Фен на годината и нямаше как да не отпразнувам случая с танци и куфеене до 5 сутринта. После пък имах план да отида на зимния маратон Christmas run в Пасарел, разбира се, не да тичам, а да се уча да щракам, което означаваше да изляза от нас в 8, което пък обезсмисли спането насъвсем:))) 

Много ми се иска някой път да се включа в някоя от инициативите и да потичам на чист въздух, вместо да се наливам с ром с бандерол от 10 сутринта, за да не замръзна до някое дърво и да се преродя в коледна елхичка. Може да се жертвам като се постопли времето... или пък не, може просто да продължа всеки път да се кефя на ентусиастите и да си мечтая коленете да ме болят по-малко.

В понеделник дойде време за кантара. Понеже си пропуснах консултацията миналия петък, изчаках да минат всички записани часове на Ипо, за да му се явя с натежали мигли в края на деня. Направо умирах от ужас да погледна дисплея, обаче нямаше къде да бягам. Естествено, килограмите не бяха станали по-малко, както и обиколките. Изненадата беше, че не бяха станали повече, а най-идиотското - процентът мазнини беше надолу! Това ми подейства успокояващо и след срещата с кантара хапнах без угризения на служебното ни парти и салатка, и рибка и десерт:-)) 

Написаното по-горе, както и фактът, че едното ми ядене днес се състоеше от ужасно вкусна брандирана еклерова торта изобщо не е героично. Вкусно - безспорно, срамно - далеч съм от тази мисъл, безотговорно -твърде силно казано, недисциплинирано - определено!

Как действаме занапред? Ами много просто - няма да се правя на интересна и да ям две варени яйца на Бъдни вечер или марули с минерална вода на Нова година, защото и двата празника са в понеделник, а ще се старая да не преяждам количествено и качествено, така че като отида на консултация 2 седмици след края на света да не се разтвори кантарът, за да ме погълне! 

Трудна работа е отслабването, толкова по-приятна е частта с напълняването...

Сега като е студено, хич не ми се спортува, ама абсолютно нищо не ми се прави. Ако можех, щях да се скрия под едно одеало и да си чета книжки и да си пия топло какао, докато люлякът ми замирише...

Ама нямаааааа, имам да свалям още толкова много кила, че тряя да се стягам и да действам, а не да мързелувам и да се обяснявам колко е трудно да устоиш на ром с кола на минус 5 в гората:D

Както и да е, издържах толкова дълго, че нямам нито право, нито оправдание да се откажа, така че очаквайте рапорт за свалени килограми и сантиметри тия дни след нова година.

За момента: приятен край на света, весело посрещане на 2013-та и умната с баниците, питките, свинското и винското!!! Лов я!!!

Ден 144: "Скъпи, как ми намираш гърдите"? "Трудно, скъпа, трудно"...

Тука има - тука нЕма, празен е сутиенът:D 

Не че съм живяла с илюзията, че като ми падат панталоните от миналата зима, гърдите ми ще се развиват обратно-пропорционално или ще си останат същите, но все пак леко депресиращо ми стоят някои от чашките НЕ за кафе... Добре, че с Ипо не мерим гръдната обиколка, иначе щях да получа биполярно разстройство, изпадайки едновременно в еуфория от намаляването на сантиметрите на талията, ханша и бедрата и в истерия от намаляването на сантиметрите на дамското ми достойнство.

Разбира се, има и добра новина - започнах да си изравям любимото бельо от дълбините на шкафа и да се фръцкам доволно с него из апартамента. Стана ми и черният ми wonder bra, до който сигурно ще се наложи да прибегна в следващите месеци за самочувствие.

Моля, гледайте ме в очите, в сините, моля, горния чифт, благодаря!  

Хахахахаха! Тъкмо като ми ги няма бузите, очите ми стават по-големи, защото заемат по-голям процент от муцуната ми и няма да е трудно.

Ако искате да знаете, по-малките гърди имат много предимства:

- не е необходимо лятото да се окопчаваш отвсякъде

- коефициентът на увисване обикновено е по-малък

- много по-лесно е да тичаш, скачаш и изобщо спортуваш

- лесно си намираш бельо

- побират се в шепа

- можеш да акцентираш на секси гръб

- не те питат къде си ги отгледала таквиз

- не те поздравяват с песента "Тез червени домати, кой ги мама разклати"

- не можеш да причиниш непредумишлена смърт от асфикция
- малките гърди са СЕКСИ!

- и други, които в момента не мога да се сетя

Всъщност, аз не знам колко в момента ми е гръдната обиколка, не съм се престрашила да я меря... Мога, обаче, да споделя, че талията ми вече е 81 см, което е с два сантиметра по-малко отпреди две седмици и 12 см!!! по-малко от 03-ти октомври. Ако бяхме взимали мерки през юли, разликата щеше сигурно да е фрапираща. 

Ханшът ми е 1 см надолу в сравнение с 16-ти ноември, а бедрото този път не е мръднало.

Определено сантиметрите ми се топят по-бързо от килограмите, така че Г-н Кантар, много Ви здраве... засега!!!  

Ден 131: Прости ми, Ипо, че съгреших...

Три пъти!!!

Много съм готина: точно когато трябваше да спазвам най-стриктната диета за последните четири месеца, направих три издънки три поредни дни точно преди срещата с кантара.

В сряда една колежка имаше юбилей и менюто ми за вечерта някакси не съвпадна изобщо с това в режима ми, а домашното червено вино беше сюрпризиращо добро. Снощи се божолирах в нокаут, независимо че младото винце беше придружено от страхотни хранителни изкушения. Ах, тези карамелизирани черита, ще ги сънувам цяла седмица. Приличаха на червени лъскави близалки, като тръгнеш да отхапваш са супер сладки от захарта, а като ги сдъвчеш, в устата ти става експлозия от сладко и кисело и много сочно...мммммммм.

Днес часът ми при Ипо беше в два без десет, но това не ми попречи около 12 часа да излапам три парчета пица. Щеше да е неучтиво да откажа, твърде снобско да започна да обяснявам, че съм на диета и пица ям само в неделя и то не всяка неделя и твърде откачено и невъзпитано да си извадя марулите и консервата риба тон и да ги тупна на заседателната маса... А пък и беше добре да затапя бушуващото в мен червено вино с нещо по-мазничко:) Не смея да пия вода цял ден, защото директно ми качва градусите в главата и става страшно. 

Бива ме в оправданията, нали?! Ако бях вярваща, сигурно щях да горя в ада заради лакомията си. Поне се изповядах днес, де, хахаха, есте на Ипо. Изненадващо нямаше мъмрене и вледеняващи погледи, само тежка въздишка и прошепнато прокашляне. В крайна сметка кантарът показа 1 кг надолу в сравнение с преди две седмици, талията и ханшът се бяха свили с по още 2 сантиметра, а бедрото с още един. 

Миналата седмица направих контролното мерене вкъщи три дни подред сутрин и вечер и очевидно много ме бива в задържането на вода, защото килограмите ми варираха +/- два до три. Чудничко! Факт е, обаче, че още не мога да падна под 85 кг, освен миналата седмица след тренировка, когато кантарът показа 84,8 кг. Може би това ще се окаже първият bottleneck, килограми които съм държала повече време и които няма да искат да си отидат лесно... Ако продължавам в същия дух, както последните три дни едва ли ще си отидат въобще, де, хахаха.

Все пак Ипо реши малко да пипне режима, да не карам още две седмици на същия и дори ми удовлетвори желанието да си запазя чашата мляко с банан за следобедната ми закуска, за което получи шумните ми аплодисменти. Освен броколи, ми разреши тиквички, включи ми спанак, зелето с моркови стана салата по избор и най-важното - месото също е по избор. Хора, направо ми се гади от тия пилешки филета, за две седмици ги намразих насъвсем и завинаги.

След десет дни пак съм на визитация, а ако дотогава прочетете в медиите или подочуете или разберете сами, че на пазара има остър недостиг на банани, направо бананова криза, ами, можете спокойно да ме обвините:D

 

Ден 116: Мара - прецедентът

Днес е вторият ден от новата ми садо-мазо диета, но реално първият, в който ще я спазя стриктно... или поне такъв е планът:) 

А защо прецедент? Защото в петък бях на поредната среща с кантара и се оказа, че мръсникът показва 300 грама нагоре или почти никаква разлика в сравнение с преди две седмици. Добре че навреме започнахме да мерим обиколки, за да не получим и двамата с Ипо инфаркти. Хахаха! Та хора, кантарът е нагоре, но талията ми е с 5 см надолу в сравнение с преди две седмици, обиколката на ханша е намаляла с 2 см, а тази на бедрата - с 1 см. Не се удържам!!!

Ипо, обаче, много иска да ги види килограмите и на кантара, не само в мерките и по-широките ми дрехи. Очевидно задържам вода, затова от утре три дни подред ще се меря сутрин и вечер вкъщи, за да видим каква разлика се получава. Винаги съм си мислела, че човек е по-лек сутрин, но се оказа, че не било така. Е, сега ще видим кой прав и кой крив:)

Диетата, с която ме беше заплашил и каквато сподели, че изобщо не обича да дава, представлява точно определени храни и количества и не мога да замествам нищо с нищо. Хубавото е, че обичам банани, защото ги имам всеки ден, предполагам, за да ми дават енергия и да не припадна от глад някъде по жълтите павета.

Най-забавното беше как ме подготвяше отдалече, отдалече за новия режим: "Та, Мария, настрои ли се за новия режим? Имай предвид, че ще ти е нужна повече организация за подготовка на дневното меню. Ама, готова ли си? Ама, спокойно, ще те мъча само две седмици... Ама, готова ли си психически? Аз ще ти я изпратя в събота, ти я разгледай и ако има неща, които абсолютно не можеш да ядеш ми кажи да помислим да ги заменим". Хахаха! Помислих, че трябва да ям жито и овес две седмици сутрин, обед и вечер... 

Та, много ми беше забавно, докато не получих мейла с приложение. След като две седмици имах уж почивка, разбирайте вариация на първите ми режими и си хапвах за закуска половин кофичка кисело мляко с три лъжици мюсли или две филийки черен хляб със сиренце, сега закусвам половин кофичка кисело мляко без нищо или банан и ябълка. Малкото парче сирене е станало 50 грама и трябва да измисля някакъв начин да си сготвя броколи с много малко мазнина или дори без и да ми е вкусно даже! Добре че си апнАх и пийнАх покрай рождения си ден, че сега глад! Това вече наистина си е диета, няма спор.

Ох, трябва да спра да рева, защото, все пак, както знаем имам да свалям още 15 килограма и трябва по някакъв хранително-спортен начин и организмът ми да се съгласи с това. Затова действам и аре чао, че в главата ми е само пилешкото филенце с лимонов пипер на тиган и доматчето с грамаж около 200 грама...

Ден 109: Снимчици преди и след 100 дни режим:)

Вляво снимката е от 09-ти юли, а вдясно - от 27-ми октомври. Съжалявам за качеството, но са правени с телефон за по-голяма автентичност...

Държах да са със същите дрехи, но може би трябваше на октомврийската да облека нещо по-прилепнало, за да се види ефектът по-добре.

Карай, ще сложа и някоя с дрехи по мярка, а също си мисля на този етап да си направя и една по бански, която обаче да ви я покажа САМО и единствено заедно с актуализирана по бански след някой и друг месец... Още не съм готова да ви се разсъбличам чак толкова, пък!:-)))

Ден 100: !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ден 100?! Честно казано, като се захващах с този режим, изобщо не ми мина през акъла, че бих могла да издържа толкооооова дълго... всъщност диета съм пазила само веднъж, мисля, че докарах до месец и след това я приключих с баница и боза в Банско..., и капама, и водка, и джуркано агнешко и много пържени картофи и домашни суджуци:D

Мисля, че това, че отслабвам публично е факторът, който най-много ми помага в борбата с килограмите... и свободният ден всяка неделя, де:))) 

Ами, благодаря ви мили хора, че ми четете простотиите и не ме оставяте да зарежа всичко и да  си нося огромните панталони и поли! 

Равносметката за тези 100 дни - минус 9 кг. от началото на режима и 14 кг. от зимата. Мазньочът е слязъл на 34.5% от 41% на 05.07., а в сравнение с мерките ми от 03.10. съм с по минус 3 см в талия, ханщ и бедро. Утре ще приложа малко снимков материал, обещавам!

Много хубаво, обаче, според Ипо, вече е трябвало да ударя 15 кг. надолу за толкова време... малко бавничко ми се получават нещата сякаш. Според мен обяснението се крие в разминаването на почивките ни с него през септември, което доведе до водене на един и същи режим месец и половина, както и алкохолната ми седмица на моренцето... Бавно, небавно, важното е, че има резултат и че скоро не планирам да се отказвам.

Искам да ви кажа, че в четвъртък направо щях да се гътна, такава криза не бях получавала от началото на режима, независимо в кой ден от ежемесечните прекрасности съм била. Всичко ми се ядеше, ма абсолютно всичко, направо не можех да си намеря място! Познайте кой от контрастните дни беше - хора, имах чиния таратор за вечеря!!! Изпих не две, а три чаши вода; изядох таратора - продължих да се държа френетично; изядох два сухара с хумус - очите ми не спряха да се въртят като Наскар; изчаках малко и си направих черен чай с мляко без захар - лекинко и временно успокоение; изчаках да минат два часа от таратора, изядох две ябълки ииии се кротнах, добре че беше супер интересен филмът, който гледахме:D 

Тъй като не се нахвърлих на нищо пагубно, горда от себе си разказах за случката на Ипо; каква мислите беше реакцията му: "И к'во?! За два сухара ли се продаде?!" Леле, как не го убих с поглед!!! Ипооооо, четеш ли ми поста? Много си строг с мене!

Само ми се хили и ми разправя, че ме чакат изненади. От утре съм две седмици почивка, като под почивка разбирайте префасониран нормален режим, не свободни 14 дни. А после идва големият сюрприз - правим кантаро-ориентиран режим, т.е. направо си минавам на диета с точно определени храни, не групи храни, както беше до момента. И като имам два плода, не ям два банана, а примерно две кивита. 

Ще видим тая работа, важното е, че рожденият ми ден се пада в неделя:-Р

Ден 91-ви: Back on track

Спокойно всички, не съм умряла от глад след експерименталната седмица на контрастните дни. Ама беше адски трудно, се едно се готвя за ревю на Виктория сикрет, но без напомпването на сутиена, т.е. само некви мижави порции през ден... за мен мижави де, сигурно за нормалните жени са предостатъчни. Мога даже да си представя не една приятелка, които след половин кофичка кисело мляко и една краставица ще възкликнат: "Ох, ще се пръсна, такова съм прасе да изям всичко това, ох направо ще ми хвръкне копчето на дънките. Край от утре съм на диета!" А аз си добавям водичка, за да ми се запълни стомаха... и така през ден. Както и да е, стресиращо-нестресиращо още два дни ще издържа, няма къде да ходя. Още повече, че така в дните, в които имам повече плодове, месо и картофи ми се струват като свободни направо. 

Хубавото е, че тази седмица на контрастите, която ще свърши грандиозно със свободната неделя, ме върна в играта, защото кантарът днес веднага отчете килограм надолу, което означава, че сме на верен път. Добрата новина е, че Ипо сега ми оптимизира режима, разбирайте, добавя ми хранааааааааа:))) 

Браво на него, де, страхотна психо-атака ми спретна предмесечнопрекрасностно - тъкмо когато имам вълчи апетит и ми се яде и всичко и по много, трябва да издържа най-бруталната част от режима до момента. Но очевидно не съм страдала от липса на храна, първо, защото през ден си ядях както последните три месеца - по няколко пъти и с много плодове и второ, защото, ако не беше ок, със сигурност щеше да ми падне кръвното и да се нося като призрак по улиците.

Така че пак стигаме до един и същи извод: По дяволите, всичко е в главата!!!

Искам да ви кажа и нещо друго - усещането, че отслабваш, при това видимо, е несравнимо: получаваш комплименти не само за сините си очи, обуваш си токчета, за да си по-елегантна, носиш си любими дрехи, които преди ги беше забутала по-назад в гардероба, запазваш си час при фризьор преди корените ти да ти станат основен цвят в косата, ходиш редовно на маникюр, огледалото отново ти е приятел, гримираш се по-често и въобще се чувстваш някак си по-секси. Доброто самочувствие е здравословно, както за тялото, така и за душата!

И така оптимистично завършвам преди да съм видяла обновения си режим и да съм изревала на гладно! Хахахахахаха!

Ден 84-ти: Пета среща с кантара: Незадоволителни резултати

Дали заради алкохолната седмица в началото на септември, дали заради прелюдията към месечните женски прекрасности или защото нещо съм объркала или прекалила с друго, дали защото спазвам една и съща последователност на храните вече месец и половина, но кантарът не отчете прогрес този път... Като изключим тази първа седмица, трите останали септемврийски седмици се старах да си спазвам режима, но спортувах само веднъж седмично, което, явно, е крайно недостатъчно.

Не съм се отчаяла, де, още повече, че определено според околните ефектът е налице. Затова с Ипо имаме нов план за действие: аз си обещавам да спортувам повече, а той ми изпрати покъртителен Спартански режим и отивам на извънреден кантар другия петък след прекрасностите. А и последната част от плана, за да не ни стряска кантара от време на време, е да мерим талия, ханш и бедро...

Режимът е особено любезен, особено след като ми бе връчен след готварския курс за ентусиасти, където готвихме и хапвахме предоволно месо със зеленчуци в най-различни вариации. Този път се получи доста интересно, защото всеки от нас трябваше да сготви по три ястия - едно с телешка кайма, едно с пилешко филе и едно със свинско филе. Пак имаше доста творчество, а аз се изненадах от себе си, защото успях да импровизирам след зъл поглед и поклащане отрицателно на глава от страна на Ипо, след като ме видя небрежно да редя едно върху друго месо, тиквичка и домат. Хихихи. 

По първото задание направих пълнен патладжан с кайма, лук, ситно нарязани домати и вътрешността на самия зеленчук и го запекох с резенче домат отгоре върху хартия за печене. Оказа се, че може да стане и без да запържвам абсолютно всички съставки на пълнежа, както правех преди. 

По второто задание филетирах пилешки филенца, поръсих ги отгоре с микс от черен, червен, бял и зелен пипер и ги запекох на оребрен тиган. В отделна купичка нарязах сушени чушки, добавих доматено пюре с цели доматчета, които понакълцах и поръсих с чесън и магданоз на прах. Стана си нещо като салца, която подредих върху пилешките филенца и стана учудващо неудържимо.

Много се чудих какво да ги правя свинските филенца, защото народът твореше и печеше вече какви ли не вариации. След онзи поглед на Ипо, филетирах месото и направих мини рфлца вътре с парченце лимонова кора, доматче и тиквичка и запекох на фурна върху хартия за печене. Стана пак супер, да не повярва човек.

На масата се сервираха още: пилешко филе с грах, най-различни вариации на запечено месо на оребрен тиган, салата от зелен фасул с балсамико, задушени свински хапки с едро нарязани тиквички, лук и моркови в комбинация с доматено пюре, запечени облечени с кайма моркови, тиквички с кайма, шишчета с месо и зеленчуци и още много други вкусотии.

Опитахме страхотни ястия, а бяхме използвали максимум две лъжици зехтин за изобилието на масата, към повечето неща изобщо не бяхме добавяли мазнина. Супер, а?!

Отплеснах се да пиша за менюто, а утре ме чака сериозно изпитание на волята. Новият ми режим е с така наречените контрастни дни - един ден ям неща, които и досега ми бяха в режима, сутрин филийки със сиренце, на обяд филе, или яйца, или салата със сирене, имам си много плодове и т.н., но на следвашия ден имам на закуска само плод и чай, после некви кисели млека със зеленчуци, на вечеря две яйца и зеленчук иииии оправяй се, даже и сиренце няма:( Като ми прати диетата му върнах мейл, че иска да ме умори, но разбира се ще се пробвам.

Е, утре ми е първият ден от тези на пост и молитви, стискайте палци!

Ден 74-ти: ИПОлогия на храненето

Така се казва книгата на Ипократис, която ме дебнеше няколко седмици от рафта, докато й се измъквах под носа с разни трилърчета и мистерии. Дойде втората половина на месеца обаче и реших, че предзаплатно и следморско няма да си купувам ново четиво и неохотно я взех с мен в трамвая. Трамваят, който сигурно е набор на учителката ми от първи до четвърти клас и се запалва или най-малкото изпушва редовно, пътува от първата си до последната спирка около 45 минути. За това време бях изчела първата от двете части на книгата или със съдържанието и предисловието 77 страници! Страници, посветени на митовете и истините за храненето и наднормените килограми.

Изводът, мили хора е, че всичко ти е в главата – каква „изненада”, нали?! Обаче колко от нас си признават, че всичко ни е в главите, че никой външен фактор не въздейства по-силно на затлъстяването, отколкото ние с ежедневните си решения, поведение и естествено оправдания. И както пише Ипо: „Нашето хранене, нашите килограми, нашите навици са само наша работа и наша отговорност”. Никой не ни слага в устата храна, никой не ни пълни количката за пазаруване с продукти, които ние не искаме да ядем или не можем да се въздържим да ядем..., защото понякога някакви хора ти мятат всякакви шоколади, сладоледи и ледени безалкохолни в количката без жал. Това ми напомня, че си пазя малко кола от миналата неделя за предстоящата неделя, която да си я дрънна с ромец..., но в неделя, само в неделя!

Както и да е, обратно на въпроса за злите тлъсти бръмбари в главата, които ти казват: амииии (много мразя някой да започва изречение с ами, обаче тези бръмбари са отврат), като не можеш да тренираш три пъти в седмицата за какво ти е да отидеш и веднъж, като можеш да си направиш киновечер например, придружена любезно с пуканки и нещо сладко. Или другият вариант – така или иначе днес преядох на обяд, защо не си хапна нещо вкусно за вечеря, явно диетата замина, а утре не е понеделник и въобще какъв е смисълът да се тормозя, като просто мога да си купя по-голям чифт дънки...

Това за дънките, между другото ми се е случвало, есента не ми стават дънките от пролетта - ми хубаво де, ще ги затрупам в гардероба и ще си купя следващия размер или направо по-следващия за всеки случай, да ми е комфортно. Някога, много отдавна, преди първото ми голямо напълняване, последните дънки, които си купих бяха 27-ми номер, 6 месеца по-късно новите ми дънки бяха 34-ти размер, в момента съм обула 38-ми. Чудничко, нали?!

Важното е сами да вземем решение, че искаме да променим начина си на живот, да правим усилия и най-важното да ценим всяко свое усилие, за да продължим напред. Леле, така го пиша, че все едно кой знае какво ще правя..., погледнато отстрани... от някоя 45 кг мацка...  Ама си е трудна работа - и си е трудна и си е работа... върху себе си.

Ако не си промениш начина на мислене, няма да си промениш поведението, ако не си промениш поведението, няма да промениш нищо. Само можеш да седиш и да си мечтаеш за готиното си тяло, скрито под 300 кила мазньочи и да въздишаш пред огледалото.

Аз си харесвам тялото и знам, че някъде отдолу са скрити готините ми дълги крака и тънката ми талия, само трябва да се добера до тях с много работа и желание за промяна!

Ден 53-ти: четвърта среща с кантара или 7 броя за героя

Всъщност днес вече си е 62-ри ден, но последната седмица спокойно можем да я изтрием от аналите на историята... на хранителния ми режим... някакси. 

Иначе към 31-ви август кантарът отчете цели 7 кг надолу, а процентът мазнини беше намалял от 41% на 35,4%. Не се удържам направо!!! Остава да сваля само още някакви си 21 кг и да намаля мазнините на 15%. Хахахаха! Добрата новина е, че излиза, че съм сваляла средно по килограм на седмица, което си е супер. 

Не е супер, обаче, ама си беше крайно неизбежно да пия твърд и не толкова твърд алкохол от неделя до петък, защото морето не допуска приема на минерална вода:-) Първите дни много се старах да се придържам стриктно към хранителния режим както си е ден по ден, но втория ден замених картофите с миди, придружени от препечена филийка с тарама хайвер и гледах лятно кино без пуканки и бира. Между другото, в Поморие има страхотно лятно кино, на което екранът все едно е във водата, защото зад него са само вълните, а пък българският филм "Чужденецът" ни съсипА от смях.

Третата вечер беше много силно алкохолна, започвайки с джин от обяд и завършила след още джин и водка, с ром към 6 сутринта. На следващия ден просто трябваше да вкарам по-силна и мазна храна, за да спра милите алкохолни изпарения да ми излязат през ушите като от парен локомотив. 

За да не съм безкрайно недисциплинирана, се заредих с хлебче бонус или тонус или каквото там беше и Филаделфия, и всяка сутрин от понеделник до петък мазах филии и закусвах послушно. Пих и водичка и гледах ако едната ми междинна закуска е мохито, другата да са плодове:-)))

Няма да ви разказвам за другите ми прегрешения около и в Созопол, само се надявам, че танците и неспането са компенсирали донякъде изцепките ми в хранителното измерение. Няма и да се меря преди 3-ти октомври, когато няма да гледам Ипократис в очите след като ме премери за 5-ти път на кантара. Хубаво си ми каза човекът, че изпълнението ми трябва да е 80%, но не средно, а всяка седмица - не една седмица 100%, а другата 20% и опааа да си мисля, че всичко е наред, защото няма как да е наред...

По-важното е, че утре продължавам и дано, дано, дано да стана сутринта по-рано, за да правя гимнастика най-накрая. Смятам е крайно време да започна да спортувам!!!

Ден 45-ти: Пост-сръбски и след-планински

Мда, нали не мислите, че се счупих от хранителен режим няколкото дни на сръбска земя и после по баирите и камънаците на любимия ми Пирин?! Е, разбира се, не изядох и цяло печено прасенце в Гуча, безброй плескавици в Белград и гърне с боб на СинаницаJ Стараех се да се храня умерено, без да залитам по сладки работи и сладолед, но крушовата ракия и свинското месо просто бяха неизбежни. Също хапнах и хляб, най-вече на сандвичи, че най-удобно се транспортират в раници и чанти. Честно да си призная почти не пих вода; сори хора, обаче в Гуча ми беше първото спане под открито небе и тоалетните бяха ужасно далеч и достатъчно брутални, за да не искам да ходя до там често. От друга страна на хижа Синаница тоалетната беше кичната на възможно най-панорамното място с невероятен изглед + течаща вода, нооооооо само с дупка... Спирам с тоалетните до тук.

Гуча е май по-скоро село в Сърбия, намиращо се на около 180 км от Белград, където всяка година се провежда балкански фестивал на духовата музика или както, и за се съгласявам с нет-а - „лудост, произведена в Сърбия”. Разбирайте цяла седмица пиянството на един народ, спане – който, където, както, с когото намери и колкото успее, защото още в 7 сутринта започва музикалното оформление, което, повярвайте ми не е за ушите на всеки. На всеки ъгъл се връткат печени прасенца, мятат се плескавици и ти намигат пресни агнешки главички за по 2 лева парчето. Бирата се излива в неограничени количества, англо и немско говорящи туристи се тресат в екстаз, а братята роми свирят ли свирят... Улиците са супер шарени, но не само заради сергиите, продаващи абсолютно всичко, както е редно на един селски събор, но и заради палитрата от хора, жадни за едно от най-шантавите си преживявания в живота.

Мисля, че доста калории изхабих, спейки в спалния чувал, който се намираше на склон и под наклон и на всяко обръщане се набирах като червейче до изходната си позиция на метър по-нагоре. Естествено на самото надсвирване на стадиона вечерта играх и хоро, и ръченица… то сърце балканско не трае.

Искам да ви кажа, че Белград е уникален! Може да не е толкова красив дунавски град, колкото например една Будапеща, но за сметка на това има прекрасна душа, която ти открадва сърцето завинаги и искаш да се връщаш пак и пак и пак. Да не говорим, че сърбите са едни високиииии, едни хубавиииии, мисля, че и мъжката и женската част от компанията ни стана разногледа по белградските улици. Не знам как не се сдобих с мускулна треска на врата от въртене във всички посоки. Ще ме прощаваш, Петърчо, но и за твоя взор имаше изобилие от дългокраки мадами по къси гащи. Хихихихи!

Мога да се обзаложа, че на следващата олимпиада сърбите ще се представят по-добре от нас. Чудесна непрекъсната велоалея преминава през целия град, където има възможност са направени спортни площадки и игрища и хората спортуват: и малки и големи. Всички карат колела, ролери, играят тенис, баскет, волей, футбол, ръгби и т.н., и т.н. Освен това се гордеят с произхода си, не знам колко българи биха се разхождали с фланелка тип „Благодаря ти, Господи, че си ме родил българин”...

Там се проявих с кратко каране на колело, по-продължително бутане на колело и може би общо десетина километра пеш. Много обичам да карам колело, обаче седалката ужасно ме ръбеше, а не можех да карам изправена, защото пък ме боляха колената. Както и да е, на Петър му се скъса веригата на велосипеда и това беше прекрасна възможност да си продължа с кракомобила. Вечерта всички сядаха с повишено внимание, защо ли?! Хахаха, включително и аз, де, независимо, че прекарах доста по-малко време на седалката.

Откъм ядене, Белград ме удостои с ужасно вкусна рибена чорба и страхотна риба, която на сръбски звучи смуч, но още не съм си направила труда да проверя в гугъл транслейт как е на български. Тази вкусна храна я хапнахме в квартал Земун, накрая на крайбрежната алея, където акостират рибарските лодки. Допуснах и хляб на обяда, защото супата си беше доста пикантна, да не кажа люта. Пих и бири, ядох и веднъж сладолед, и плескавици и  пържени картофи и въобще направооо по режим.

Само ден почивка след Белград и с приятелката ми Вес направихме двойка спатия на хижа Синаница. Това си беше сериозен преход, мисля че се надцених и с това си надценяване измъчих Вес, особено на връщане. Изкачването пак добре, но слизането беше ужасяващо за мен. Не стига, че всяка крачка беше съпроводена от страшна болка и в двете колена, но и на отиване, още в самото начало ми се разлепиха маратонките. Милите ми те, десетгодишни, висели не знам си колко време на балкона маратоняци. По някаква невероятна случайност Вес изкопа от раницата си тиксо и на всеки 40 минути спирахме да ги облепяме поне да стигна до хижата. Разбира се, там изпуснахме човека с лепилото и се наложи направо да остраним единия, по-важния и нехлъзгащ се слой и на двете. Така че на връщане имах три в едно – недоспиване + скапани хрущяли + цвички. След четири часа преход и пред рев, Вес ме успокои с вафла, докато лежах на тревата като умряла и с насълзени очи... такова нещо не бях яла повече от месец и на планината особено ми се услади. На слизането изобщо не ми беше до ядене, сутринта бях закусвала мекица и половина с пудра захар, изядох две праскови, за да не ми тежат допълнително и след вафлата пих чай вечерта в София. Пардон, пих и Спрайт. Мале, каква съм, всичко си признавам... Заради моите особености, така да ги наречем, преходът беше 6 часа вместо 4 и после 3 часа с автобус до София и после 20 минути с такси до нас... да добиете представа това ядене как се връзва за деня...

Завърнах се в петък и от събота пак вкарах режима. Но докато пиша тези редове се наливам с особено здравословна енергийна напитка лайт версия, защото снощи бяхме на супер яко пижамено парти до към три и си угаждах със сангрия, шотове и алкохол. Така че, мили хора, не знам какво да очаквам в понеделник от кантара, може би да гръмне и да се прероди в ПЛЕСКАВИЦА...

P.S. Поздрав с хита на деня: http://www.youtube.com/watch?v=tEvv76lzlbQ

Ден 31-ви: Трета среща с кантара

Хайде, заформи се вече цял месец в хранителен режим! Равносметката в цифри е 4 кг тегло или 5 кг в мазнини, което означава, че съм си сваляла по килограм на седмица уверено и надявам се, безвъзвратно. Най-готиното е, че експериментирахме вторите две седмици с увеличени калории и тялото ми реагира отново отслабващо.

Може би резултатът щеше да е още по-впечатляващ, ако през  4-те дни на Спирит-а си бях спазвала всичко стриктно, вместо да се наливам с енергийни напитки и да не ям редовно. Естествено споделих с Ипократис, че по-скоро съм пропускала яденета, отколкото съм преяждала с всякакви деликатеси и скачах и танцувах три нощи подред, но се оказа, че по-добре би било да си спазвам броя храненета, макар и не точно по диета, отколкото например да си съчетавам обяда и вечерята в късен обяд... Естествено взех да се оправдавам, че няма как като пътувах с рейса на отиване в продължение на 7 часа да се наливам с вода и да си нарежа пържола, но тръшкането ми не беше прието. Пита ме какво ми пречи да хапна два банана и да си направя сандвичи с черен хляб..., добре че последното Петър го направи, та позамазах нещата.

А бе, отпуската е трудно да спазваш режими, сега ще видя как ще се справя в сръбско с всичките им плескавици и печени прасенца, добре че неделя ми е свободен ден, та ще си отдъхна от мислене за менюто.

 Разбира се, освен на Спирита, направих още една грешка на 24-ти, обаче просто нямаше как да не изпия морето от щастие за раждането на племенника ми Владимир. За да не пия сокове, тъпкани със захар и газирани безалкохолни напитки, наблегнах на чистата Зубровка на екс, придружена от месо и още по-чиста водичка от чешмата... Мда, общо взето, вторите две седмици не бях мисис стриктност, но пък ми беше хубавоJ Да не говорим за тай преяждането, но него, ще ме прощавате, го отнасям към свободния ден...

От вторник пак се придържам плътно към режима, а Ипократис ще ми прати нов, който да започна от понеделник. Целта на следващите две седмици ще бъде да разбъркаме последователността на дните, така че организмът ми докато си чака пържолата небрежно, да го изненадаме с два варени картофа например или точейки се на яйцата, да му се изсипе само салата със сирене...

Септември вече трябва да започна и да спортувам, освен да спазвам хранителен режим, мускулите трябва да се стягат, за да не заприличам на тотална пача след някой и друг килограм.

Следваща консултация: 27.08.

Оставащи килограми до целта: 24

Хммм, то така, ако си свалям по 4 кг на месец, дали след 6 месеца няма да ми се наложи да си обновя някакси гардероба... лелеле!!!

Ден 23-ти: Кулинарен курс a.k.a. преяждяне

Мда, след час и половина творчество на тема сирене и зеленчуци, подредихме една огромна софра и някои от нас се наложи да пропуснат мечтаните картофи за сметка, обаче, на супер разнообразна и вкусна храна. Само виното липсваше, но ако имаше и вино сигурно щяхме да откараме до малките часове...

Като изключим Ипократис, бяхме много силна женска компания, която размахваше ножове и тигани в арт устрем, някои демонстрирайки завидни умения, други, стараейки се да не си размажат спиралата, докато режат лук (под други разбирайте мен). Пълнихме патладжани със сирене, домати, тиквички и чесън; пълнихме тиквички с патладжани и сие, тъпкахме червени чушки със спанак и сирене, правихме домати шмеркезе (пълнени домати със сирене и вкусотии), най-разнообразни салати със свежи или запечени или пък задушени зеленчуци с най-различни дресинги, задушавахме зелен фасул и грах с много чили, правихме сирене на пергамент, запечени патладжани с чеснова паста и въобще всеки даде много от себе си, както и Ипократис, който непрекъснато ни провокираше да експериментираме. Много беше мило от негова страна да ми метне на дъската нарязани на колелца тиквички, някакви остатъци от лук, парчаци моркови, няколко вида зелении и сирене и да ми каже: „хайде, действай, измисли нещо”... ами, какво да ви кажа, нищо не измислих и се съсредоточих върху бъркането на една тенджера със задушаващи се зеленчуци.

О, забравих да кажа, че в първата част от готвенето, имахме още един мъж на гости – истински главен готвач в ресторант, който хей така на майтап, докато аз лично се борех с нарязването и тъпченето на един патладжан успя да си маринова някакви зеленчуци с балсамико и мед и да ги подреди като арт инсталация, да направи салата от редени домати отгоре със запечени зеленчуци, да забърка някакви дресинги и да даде няколко идеи. Беше супер, обеща да участва по-дълго следващия път, когато ще си играем с рецепти с месо и зеленчуци.

Много ми харесаха два дресинга, които можеш да си ги прилагаш на каквото ти падне, особено този, който включва разстопено в микровълновата нискомаслено сирене Филаделфия с босилек или магданоз или копър, по избор – можеш да го слагаш на зелена салата, на всякакви зеленчуци във всякакво състояние (пресни, печени, задушени). Другият дресинг си е класика, но скоро не се бях сещала за него – зехтин, лимон и изсушен босилек или риган.

Моят фаворит за вечерта бяха едни чушки, за които 3 пъти попитах: „а, каква е рецептата за тези домати”. Рецептата я сподели една мадама Мила, която също приготви задушения фасул с грах и чили (и още съставки, които не успях да запаметя, но смятам да ги възстановя с малко помощ). И така: кръстихме ги „Парти чушки”, защото се поднасят, прободени от клечки и имат очарователен вид и още по-очарователен вкус. Забърква се малко горчица, с малко лимон и сирене Филаделфия и в този сос се топват чушките, предварително забити на клечка. Отгоре се украсяват с рукола, която пък допълнително обогатява вкуса.

Леле, колко написах, а има още толкова за разказване. Все пак, за да не ви отегчавам с романични публикации да кажа накратко изводите от вчерашния кулинарен курс: Хора, можете да правите каквото си искате и както си искате  с комбинацията сирене + зеленчуци, стига да спазвате няколко прости правила:

-          Да не ги пържите

-      Да добавяте малко зехтин или малко мед или малко балсамико или дори малко сурови ядки, но само с цел подобряване на вкуса или придаване на акцент

-          Да не изяждате повече от позволеното ви в хранителния режим количество сирене

-          Други, по съвестJ

Доволна съм от идеите, с които бях заразена вчера и си изкарах супер. Тази публикация си остава посветена на диетичното хранене, обаче трябва да взема да напиша за свободния ми ден, в който бях също действащ участник, но в приготвянето на азиатска кухня, от разказа за менюто на която, на майка ми и баща ми леко им призля... Майсторите бяха двама, аз отнесох направата само на едни мариновани краставици по корейски и домашна лимонада.

Ден 16-ти: Втора среща с кантара

За разлика от първата консултация, днес отидох да се срещна с кантара с любопитство и надежда, а не със страх и притеснение. Залагахме с колегите колко съм свалила за първите две седмици, защото изглежда се бях поприбрала в талията. Много се радвам, че първо започвам да свалям от корема и бузите и чак след това идва ред на гърдите, хихихи. Разбира се, по закона на всеобщата гадост последно се смалява дупенцето, но какво да се прави, карма си е карма...

Няма да ви мъча повече, тоталният резултат за днес е минус 4 кг мазнини, което означава, цитирам Ипократис: "Прекрасно си се справила". Какво ще кажете: не се удържам просто!!!

Както ми обясни човекът с най-яките шарени кецове, първата консултация била много важна, защото трябвало да отговори на въпроса дали мога да отслабна или не или аз си го интерпретирам по друг начин - дали мога да се справя или не. Е, отговорът днес е: да, мога..., значи продължаваме напред:)))

През следващите две седмици имам включени картофи на две хранения, което много ме радва, защото си е супер разнообразие. Идеята е не да ме възнагради за старанието, както аз си го възприемам де, но да увеличим приема на калории, така че тялото ми да не реши, че е на пост и молитви и да започне да се презапасява.

Зарадва се, че не възприемам диетата буквално и се опитвам да не ям само домати и краставици. Пека си чушки, патладжани, тиквички и лук на скара, правя си гаспачо, варя си червено цвекло, към което добавям само чесън и лимон и изобщо гледам менюто ми е да е шарено. Обясни ми, че има много хора, които като им напишеш в режима два варени картофа с малко сирене и те наистина картофите ги ядат само варени без никаква сол и с малко сирене отстрани и естествено мрънкат, че им е безвкусно. Трябва максимално да се разнообразява храната, за да можеш да продължиш и да не приемаш диетата като наказание, а като възможност, така мисля аз:)

Като ме попита как го чувствам режима, му казах, че повече ми липсва пиенето, отколкото яденето. И той: "Ама защо не пиеш, какво пречи да изпиеш чаша вино; проблемът не е, че чаша вино ще ти донесе калории, а че алкохолът отваря апетита и може покрай чашата вино да хапнеш нещо допълнително, извън режима". Казах си наум: "о, ти, така ми кажи, че мога да пия", хахахаха. Приятелите ми реагираха: "о, той така ти е казал, защото не те познава и не знае колко можеш да изпиеш". Ох, така пиша, все едно съм от клуб анонимни алкохолици. Спокойно всички, няма да пия алкохол... само в свободните дни и по изключение:)

Урааа, току що получих отговор на мейла ми дали мога да ям маслини: "5-6 маслини минават за украса". Супер, умирам за маслинки, а забравих и предния и този път да го питам. Хубавото е, че вече мога да си включа в менюто и грах, бамя и зелен фасул. Една колежка ми даде страхотна грузинска рецепта за зелен фасул: в голяма тенджера с много малко зехтин се задушава зелен фасул, домати, пресни чушки, пресен лук, чесън, пресен босилек, магданоз и кориандър (последното може и на подправка, че по-трудно се намира).Даже последния път Петър добави и бамя и стана умопомрачително вкусно!

Забравих да споделя за сиренето: може да се яде всякакво, стига да е с до 40% съдържание на мазнини. Това означава включително: всякакви жълти сирена, нискомаслени моцарела и кашкавал; просто трябва да се четат етикетите. Разреши ми пармезан, но само ако го стържа в много малки количества. Ако обаче добавя от него в салата примерно 10-20 грама, трябва да си допълня грамажа и с друго сирене, за да спазим количеството калории за съответното хранене.

И така, действам! Следващата контрола е на 08.08., а дотогава: ДОЛУ МАЗНЬОЧА!!!

Ден 14-ти - свободен: No regrets:-))

Точно така, за погълнатите днес палачинки няма да рева, ужасно вкусни бяха. Този път майсторът беше Петър, но по поръчка на кумата, страшно й се бяха дояли домашни палачинки след публикацията ми в понеделник. Другото сутрешно глезене беше голямата чаша мляко с нес, все пак не бях пила прясно мляко цели 2 седмици и ми се услади извънредно

Довечера става още по-хубаво - ще си получа така лелеяните миди а ла Петър: хубави пресни черноморски миди (може и с ядки, ако не е сезон, де) се задушават с малко готварска сметана, копър, чесън и бяло вино и разбира се, се поднасят с изстудена последната съставка и сухари с тарама хайвер за разкощ:-) Страхотна, макар и тежичка вечеря, затова планът е да ги ометем към 6, за да мине достатъчно време до спането. На мен се пада честта да ги изчистя след малко, дано не започнат да се щипят. Надула съм им Offspring да внимават!

Това е менюто за днес, гарнирано с малко плодове и есте много вода. Мисля, че този свободен ден е много силен психологически момент и ти дава сили да продължиш. Като знаеш, че в края на седмицата можеш да си позволиш всичко, от което си се лишавал през последните 6 дни, какъв е проблемът да изкараш още една и още една и още една седмица. Просто отлагаш приемането на храните, които са ти се дояли в дните на режима за неделя. Е, това не означава, че в свободния ден трябва да се тъпчеш от сутрин до вечер, но е много освобождаващо да знаеш, че няма проблем да хапнеш някоя калорична вкусотия или най-малкото да си сложиш олио или зехтин в салатата.

При мен, лично, радващото е, че в неделя мога да си позволя алкохолни и газирани напитки. Хората чакат неделята, за да отидат на църква, аз я чакам да пия, хахаха. Не, не съм се алкохолизирала още, но лятото предразполага към употреба на джинове, менти, съмърсбита, бели вина, розета, швепсове, коли и други, нали така?!:-)))

Каквото яла, яла, каквото пила, пила днес, във вторник ме очаква втора среща с Ипократис или по-страшното втора среща с кантара. На първата консултация тържествено обещах да не се меря сама и сега нямам търпение да видя какво се случва 2 седмици по-късно. Стискайте палци, във вторник ще докладвам...

Ден осми: Неделни издънки

Май се оказа, че в работните дни много по-лесно се справям с режима, отколкото през почивните. Най-малкото защото ставането сутрин се отлага с минимум два часа и после денят ти е един непоследователен и небрежен... В събота бях железна: не посегнах към бонбони, вино, обядвах салата от домати, краставици, сирене и копър без грам олио и оцет, пих фрешове и естествено много вода. Вечерята я пропуснах, обаче, беше станало много късно от дългите разходки през деня, само хапнах малко пъпеш, яйцата щяха да ми дойдат в повече в 11 вечерта.

В неделя, обаче, мама реши, че имам свободен ден и ни покани на палачинки. Тя съвсем скоро се научи да ги прави и палачинките са си истинско събитие, как да ги пропуснеш просто... Обясни ми много убедително, че спокойно мога да си заменя 3-4 лъжици мюсли с 2 палачинки, хахахаха. Както и да е, изядох една солена и една сладка, като запивах само с вода и през остатъка от деня си продължих с режима, устоявайки на царевица на жар, свинско месо на барбекю и мента със Спрайт. Днес си продължавам по план, но ми е малко тъпо, че така лесно се поддадох. От друга страна се бяхме събрали цялото семейство на закуска и палачинките бяха страхотни. В интерес на истината си представях как си занасям мюслите в купичка и сърбам кисело мляко, а очите ми крещят: ПАЛАЧИНКИ! ПАЛАЧИНКИ! и реших, че за една допусната грешка няма да си режа вените, но че ще си остане изключение... надявам се.

Нещо взе много да ми писва салатата тип шопска, въпреки че когато доматите и краставиците са вкусни, лесно преглъщаш липсата на олио или зехтин и сол. С марулите и зелето, положението е различно, не мога да ги ям като треваL По този случай вчера си направих микс от печени зеленчуци – върху фолио си изпекох патладжани, тиквички и чушки, нарязах им един розов домат отгоре, добавих чесън, магданоз и балсамико и ням-ням-ням. Надявам се, на кулинарния курс, за който все пак реших да се запиша, Ипократис да даде някакви идеи, че иначе голяма скука се очертава с тия салати.

Имам и доста въпроси: бях чела някъде, че пармезанът е сиренето с най-малко съдържание на мазнини и се чудя дали може да го заменям понякога, особено за салати и зеленчуци; така или иначе то се стърже и определено не поемам 80 грама от него на хранене. Имам и една много любима салата с рукола, круши, балсамико и пармезан, та се питам дали в салатата трябва строго да има само зеленчуци или може някой и друг плод... та нали и доматът е всъщност плод?! Имам и една друга любима салата – със спанак, червен грейпфрут и червен лук, също супер вкусна и полезна, но пак с плод... Трябва да питам и дали някои супи, които биха могли да се приготвят без мазнини могат да минат за салати, като например гаспачото...

А, бе, трудна работа!!! 

Ден пети от хранителния режим: Изпих Искъра

Спокойно всички, не съм умряла от глад и все още се придържам стриктно към режима. Оказа се, че не е толкова страшно, но това го казвам на петия ден, ще видим дали няма да откача до 24-ти юли, когато е следващата консултация.

Много ми липсва сутрешното мляко с нес кафе, а както не пия обикновено кафе, а чая определено го предпочитам с мляко, следобедите са ми много заспали. Първите два дни изобщо нямах енергия, но това го отдавам и на факта, че оставих много от нея на рок феста в неделя. Сутрин в 7, когато ставам, ми е особено трудно да преглъщам двете филийки бонус с парче сирене, но пък киселото мляко с мюсли го ям с удоволствие, добре че се редуват. Късната вечеря с плодове я възприемам като сладък десерт след леката вечеря, но ми се случи две вечери да ми дойде в повече и да я пропусна.

Иначе, както написах в днешното заглавие – направо изпих Искъра, толкова много вода пия на ден, че направо се учудвам на себе си. Непрекъснато се наливам и колкото повече пия, толкова повече ожаднявам, а как бих изпила една ледена количка с резенче лимон и много лед...

Другото лично постижение е, че изобщо не слагам сол, но пък сиренето си е достатъчно солено... Със сигурност на консултацията ще питам Ипократис как ги разбира маслините: като зеленчук или като деликатес, защото ги обожавам и бих си ги слагала в салатата или хапвала поотделно всеки ден. Надявам се да ги включим в менюто по-скоро.

Споменах ли, че искам да се пренеса да живея в Lifebox – центъра, в който се намира кабинетът на Ипократис и офисът на моята приятелка Надя, която така ме зариби, че верно ще взема да заслабна. Надьо, ужасна си!!! Едни високи тавани, едни просторни стаи, терасата излиза на вътрешен двор, а срещу сградата има много готин бар. Представям си, когато направят пак „София диша” колко ще е яко там. А тези двамата не спират да организират всякакви събития, семинари, здравословни почивки и какво ли още не, направо не знам как им ги раждат главите в такива количества. Сега трябва да се чудя дали да отида на семинара другата седмица, посветен на правилното хранене, като особено са ми интересни темите „Истините за напълняването” и „Желания и действия – разминаване” или на кулинарното училище на Ипократис на 31-ви. На първото май ще ми кажат твърде много истини на глас, които не съм сигурна, че искам да чуя, все пак се води диетологично-психологичен тренинг. Знам, че би ме накарало да се замисля, да се самоанализирам и съответно да ми помогне да нанеса корекции в поведението си, ама ме е шубе да ми ровят в главата публично. Не че всички, които четат писанията ми, не се стъписват от откровенията ми, де...

Както и да е, дилемата ще я реша в понеделник, за момента по-важно ми е да издържа събота и неделя без да се поддавам на изкушения в хранителния им смисълJ

Успях тези дни да ходя и пеша до работа... е, не чак от Дружба, но от Кюри до Московска ми се връзват към 4 км, което е супер, особено сутрин рано през парка, супер свежо е и ме зарежда страхотно! Почивните дни не е зле да поспортувам малко, че само с диета дупе не се стяга!

Диетата дойде: Глад, Минкеееее!

Не точно де, все пак имам по шест хранения на ден, но нямам любимото сутрешно мляко с нес кафе, картофи, захар и захарни и тестени изделия и куп неща, а и трябва да огранича солта. Май последното ще ми е най-трудно, не мога без сол, храната ми изобщо няма вкус без сол. Все си мисля, че щом не пуша, може солта да ми е порокът и да си ям сол, колкото си искам. Да, ама не, силно ограничена консумация на бялата смърт, както я наричат и преди всяко хранене трябва да изпивам по две чаши вода.

Това с водата също не ми допада особено, не обичам да пия толкова много на ден, не ми е никак вкусна. Да, би казал Ипократис, обаче водата е единственото нещо с нула калории. Съгласна, обаче, шест хранения по две чаши вода средно по 200 милилитра всяка, някакси ми се получават почти два литра и половина. Мога да се удавя в толкова много вода...

Добре де, явно идеята е да си напълня стомаха с вода и така определената в режима порция да ми стига. Днес преди обяд успях да глътна 300 милилитра вода на екс, не водка, а водичка... да уточня за всеки случай... Само да не ме уволнят за прекарване на 1/6 от работното ми време в тоалетната...

Хубавото е, че три пъти на ден трябва да ям по два плода по избор. Майка ми предложи да ям по два пъпеша на ядене, но все пак чакам Ипократис да ми определи просто някакъв грамаж, че дали две череши или две дини има значение. Поне се радвам, че се захванах с отслабването през лятото – на пазара в момента има страхотно изобилие от плодове и зеленчуци с всякакви цветове и размери, пък и в жегите нямам крайни въжделения към свинското, мусаката и гювеча например.

За съжаление трябва да се лиша и от любимата чаша вино, обикновено придружаваща вечерята ми, както и от джинчетата, ментичките и Съмърсбито в горещите летни неделници..., освен всяка неделя с изключение на първата от режима. Хихихи, мда, имам си го свободния ден, когато, цитирам: „може да се яде каквото и колкото искате”. Та значи, днес е 9-ти, предлагам племенникът ми да се ориентира да се роди на 22-ри, защото така ще го полеем, като се присъедини към нас, че никакви режими не могат да ме спрат!!!

А, бе, ще се справя, само трябва да се заредя с: пилешко месо (въпреки че най-омразната храна ми е пилешката пържола), телешко, филе от бяла риба, консерви риба тон, черен дроб (което е добрата новина, защото обожавам), мюсли, кисело мляко (без което не мога) и много плодове и зеленчуци... ъъъъъ и много вода...

Завиждайте ми, имам си и ранна, и втора закуска, и следобедна закуска и късна вечеря:-Р:-Р:-Р

О, а на 22-ри вече планирам меню със спагети и сладолед, пък на 24-ти изчервяване на контролното мерене... дотогава тържествено обещах да не се качвам на кантара вкъщи...

Очаквайте включване тези дни, все пак да разберете дали съм умряла от глад или от … преяжданe.

Първа консултация: Кантарът оцеля!

Кантарът оцеля, но дали уредът за измерване на мазнини не се „бъгна” завинаги, не мога да гарантирам.  Важното е, чe нито диетологът, който ме мереше, нито аз, която видя резултатите от меренето не загубихме съзнание... Това с  установяването на теглото и процентът мазнини беше за десерт, а поставянето на максималната цел – черешката на тортата. Преди това се получи много приятна беседа за добрите и лошите мазнини, за качеството и количеството на поглъщаната от всички нас храна, за начина на възприемане на хранителния режим и т.н.

Много ми хареса подходът – не се основава на волята, защото ако се основава на волята, тогава нарушиш ли режима, ще се чувстваш кофти, ще си безволеви човек. По-скоро се основава на дисциплината и желанието да постигнеш нещо. Мисля си – супер, значи ако цяла седмица спазвам режим, но в сряда ударя един сладолед или едно джинче със Швепс, ще съм просто лошо момиче и това няма да означава, че съм се провалила. Сигурно ще ми е криво, че съм съгрешила, но на следващия ден ще походя повече пеша или ще потренирам по-интензивно и ще си продължа режима като добро момиче.

Хареса ми, че диетологът няма да ме притиска, няма да си поставям конкретни цели за конкретни дати, както прави една негова колежка, която ако не си свалил точно 2 кила и 300 грама на еди коя си дата ти пише огромна двойка върху листа с диетата и започва да цъка с език. Имам си максимална цел, до която трябва да стигна за неопределено време не само посредством хранителния режим, а променяйки начина си на възприемане на храненето, а донякъде и начина си на живот.

Добрата новина е, че какъвто и режим да ми напише, веднъж седмично ще имам свободен ден, в който мога да си позволя храните, които той нарича „деликатеси”. За пример даде картофите: ако са варени или печени, може да си влязат в диетата, но ако са пържени, автоматически се превръщат в деликатес... 

Оказа се, че човекът може и да готви, обеща да сподели вкусни, но здравословни рецепти. Преди това обаче, в неделя трябва да ми изпрати моя си режим. Започвам го в понеделник, а промяната я стартирах днес... с едночасов бърз ход до работата.

И така данни към 05.07.2012 г.: височина - 182 см, килограми - 96, процент на мазнините – 40%

Максимална цел: 28 кг

Следваща консултация при Ипократис: 24.07.2012

Започвам от утре!

Ще кажете: много е лесно да кажеш от утре. Ще ме питате: защо не започнеш още днес? Аз пък ще ви кажа, че нямам никакъв проблем да започна днес и да не продължа утре, така че утре е денят.

Храната ми доставя удоволствие, особено когато е добре приготвена и споделена със семейството или пък с приятели. Обичаме да си организираме кулинарни вечери и да приготвяме всякакви щури рецепти. В този смисъл храната е и начин на общуване, както и 

средство за опознаване на света, пробвайки подправки и ястия от всички кътчета на Земята.

Особено страхотно е, че мъжът ми готви превъзходно и на творенията му трудно може да се устои.

Обичам храната и храната ме обича, остава си с мен и по мен и така вече няколко години. Когато спрях да тренирам активно, като под активно разбирайте шест пъти седмично по минимум три часа на ден, за шест месеца успях да кача 18 килограма. Бях на 18 години и при височина от 1,82 от 64 килограма станах 82, беше си направо откачено. Съотборничките ми не можеха да ме разпознаят... След това започнах пак да спортувам и успях да сляза на 67 кг, чувствах се супер, както и изглеждах..., но за кратко. Една-две години по-късно кантарът показваше 86 килограма, започнах диета и фитнес и свалих до 78 кг и не мръднах повече надолу. За сметка на това пък с времето се придвижих нагоре, неусетно почти преди две години ударих стотака, при това без да съм раждала, без никакво извинение. На сватбата си бях максималната си тежест, идеална за фотосесии и картини на Рубенс. Със салати вечер успях да сваля 7 кг, но седем са нищо спрямо такова тегло... Сега не знам колко съм, но подозирам, че пак съм нагоре...

Станах на 30, даже вече на 31 и килограмите изчезват все по-трудно и по-трудно за разлика от физическата форма, която се изпарява светкавично. Когато бях на 20, дискотека до 4 сутринта ми гарантираше сваляне на минимум 2 кг, сега просто успех...  Като не спортувам редовно, килограмите тежат направо двойно. Горките ми колена, и без това имам изхабени хрущяли и на двете и ако не взема наистина сериозни мерки, проблемите ми ще се задълбочат още повече с годините.  Заради това, отдавна ми е забранено да тичам, да скачам, да клякам и изобщо да ги натоварвам по-усилено и не мога просто да отида на стадиона и да правя обиколки.

Така че, реших, че повече няма да се боря сама. Затова започвам от утре, утре имам записан час при диетолог, който се надявам не само да ми направи хранителен режим, но и да ме насочи към спорт или гимнастика, която и да върши работа, и да не е толкова скучна, колкото ходенето на фитнес. Мда, предпочитам да наричам бъдещата си диета хранителен режим, защото мразя диети!

Правя този блог, защото не знам дали ще се справя сама. Не ме е срам да споделя нито на колко години съм, нито колко кг тежа, защото се надявам скоро да мога да се похваля колко съм свалила и колко добре се чувствам или пък да ви се оплача колко ми е трудно да не ям сладолед цяло лято или че хранителният режим е направен така, че да ме затрие.

Надявам се, че ще има хора, които ще ме подкрепят. Предполагам, че ще има и такива, които ще се радват, ако не успея. Важното е да опитам, а още по-важно за мен ще бъде да се чувствам добре и във форма. В гардероба си имам шест размера дрехи, така че съм готова!

Започвам от утре! Наистина!