Доооооста голяма пауза се получи от последните ми блогърски творения, но това е защото пренасочих усилията и мислите си в съвсем друга насока. Мина почти година откакто не спазвам стриктно режимите на Ипо, но мисля че доста неща научих тогава и това ми помогна да не кача нито един килограм в рамките на тези почти 12 месеца, което страшно много ме радва. Продължавам да си се храня по няколко пъти на ден, с втора и следобедна закуска, рядко ям мазньочи и продължавам да стартирам дните си с 2 чаши вода, колкото и изпивам преди всяко хранене, пия си чая без захар и ям много плодове:) До края на лятото си играех волейбол и си ми беше перфектно...
Сега, обаче, след като другата насока и усилия започнаха да придобиват реални контури в областта на корема ми, да не кажа, че тия дни направо изскочиха, е време да предприема по-сериозни мерки за ограничаване на евентуални бъдещи щети или по-точно да се постарая да не стана 300 кила до месец май, когато очаквам ГОЛЯМОТО включване:)
Смея да кажа, че към момента нещата са под контрол, защото от август до сега съм качила само един килограм и изхождайки от това, че си смених размера на сутиена, смятам че поне 1/3 от този килограм е отишъл там, където почти всяка жена мечтае:))) Не знам как ще бъде занапред, защото започнах да си позволявам разни неща, като например веднъж седмично да обядвам junk или почти, а бе направо всеки ден да си хапвам по нещо сладко..., но без шоколад трудно се оцелява в този етап от живота, честно!
Вярно е, че се старая да не ям за двама, но определено си хапвам повече отколкото преди. Хубавото е, че не припадам по някакви храни, въпреки че някои мои близки редовно ми докладват какво са сготвили и го придружават със снимка (сещай се сам кой си). Не умирам за ягоди в шоколад, сигурно защото на рождения си ден изядох почти цял букет:) Единственият случай, когато буквално ми текоха лигите беше в един месарски магазин. Да, хора, в магазин за сурово месо, не пред витрина на сладкарница или щанд с ухаещи на шоколад и ванилия неща, не дори пред редица от мелби или на вратата на фурна за хляб... Стои си Машинка пред суровото месо и не може да си поръча какво иска да си купи, защото не спира да преглъща... няма такова слюноотделяне, вервайте ми!!! Пак добре, че не изкупих цялата витрина, само няколко агнешки кюфтета, не знам си колко килограма свински ребра, няколко пържоли от свински врат в було и половин килограм филе...
Три дни по-късно имаше подобно, но по-слабо включване с една бутилка водка, но тогава се утеших с чиния със сельодка, кисели краставички и домашни мариновани гъби... Вечерта на същия ден стоя пред огледалото и си гледам отражението и си мисля: "Господи, какво чудо расте в мен"?!
Апетит голям, движение малко, определено трябват по-сериозни мерки, за да не стана кит, а само малко китче. Знам, че това е неизбежно, затова не се тръшкам много, но хората тръгват от различни килограми и всичко трябва да е в рамките на разумното и здравословното. Така чееее, от шоколада не се отказвам, но започвам йога и тва е:) Имам официално разрешение да спортувам умерено, така че започвам да действам... тези дни... може би:-Р
Ай до скиф!
