Значиииии, в устата се слага абсолютно всичко, каквото се докопа, включително човешки крайници, гърбове, кореми, а в пъповете и устите се рови с изследователска цел... За гърдите да не говорим, те са си вечната залъгалка, чесалка, джойстик, звероукротител и хапче за заспиване. Относно храната - там вече устата е доста по-избирателна, а физиономиите - за фотосесия. Важното е, че мога да й пробутам всякакъв шит, стига да добавя кисело мляко в бурканчето или паничката:) Мда, откача, като види, че си отварям кофичка с кисело мляко и ме напада мълниеносно...
Вече търчи с проходилката и става все по-всичкодокопваща:) Като се започне от вадене на дрехи от пералнята, прибори от миялната и помитане на всичко по пътя и се стигне до размазване на бебешка бисквита по телевизора, щото то с нея какво друго да прави и преследване на горката котката из целия апартамент с боен вик... Между другото, имаме записана втора отчетлива дума и тя не е "мама", а е КОТКА! Не мяу-мяу, не коте, а котка! Думата "мама" явно е за аматьори и няма смисъл да си губи времето да я произнася.
Гравитацията е най-якото нещо на света - трябва всеки предмет в къщата да го открие... и СЪСЕДИТЕ СЪЩО. Мили съседи под нас, колкото и да се опитвам да предотвратявам полетите на дистанционни, книги, ключове, телефони, дрънкалки, шишета, лъжици, играчки, столове и БЕБЕТА, не всеки път ми се получава, а наистина се старая, честно...
С намаляването на броя кърмения, гърдите ми също започнаха да откриват гравитацията, та май ще се ходи на пазар за сутиени с твърди чашки и подплънки и ще се приключва с излагането на слънце по монокини, че няма да е излагане на слънце, а излагация на слънце... пфффффффффффффф.
Горната част ще я замаскираме, но какво да правим от кръста надолу? Тръгнах на пилатес най-накрая:) Първият път си тръгнах от залата със самочувствие, защото си мислех, че съм по-зле, последният път се чувствах като Баба Меца и си тръгнах депресирана, че съм толкова зле...:D:D:D Важното е, че всичките пъти съм супер удовлетворена от тренировката и искам още, и още, и още! Колко е дълго възстановяването от това скапано секцио, не е истина...
Започнах със спорта, което е първа крачка към влизането във форма, ред е режимът на хранене да влезе в релси, ама нещо хич не ми се получава... Освен, че приемите на храна са ми супер хаотични във времето, само закуската сутрин е сигурна, защото Петър ми я приготвя, изпитвам неутолим глад за сладко и шоколад и няма оправия!!!
А морето и плажът ще дойдат със страшна сила и май вместо бански, ще си нося палатка... Е, поне няма да имам проблем с горнища и долнища, направо ще си се увия:)
Хайде чао, че Лили иска каша, а днес ще дебютира бисквитената такава и дано ми остави да я опитам и аз, милата ненаяла се мутерка:)
