Месец шести: оранжево небетоооо, оранжево моретооо, оранжево лицетооо, оранжево дупе!

Мда, светът е предимно оранжев с леки пащърнакови и спаначени оттенъци. Откакто обедното меню на Лили, освен лява или дясна гърда включва и бурканче пюре, според нея вече всичко, което се сервира с прибори е приготвено за нея и е готова да се присъедини към всяка маса. Разбира се, имаме си техника, която резултира "само" в омазване на физиономията и лигавника - дясната ръка е зад гърба ми, все едно ме е прегърнала, лявата я държа с моята лява заедно с една салфетка отгоре, а моята дясна цели устата. Всичко е под контрол, докато не реши да си избърше физиономията в блузата ми или й омръзне пюрето и потърси преждевременно гърда... Иначе мнението й за спанака е: ПИСЪЦИ! ПИСЪЦИ! Честно казано и на мен ми изглежда и мирише гадно, нищо че обичам.

Пюретата са много хубаво нещо, търся някой да ми подари ПРОТИВОГАЗ за нова година. СмЕтам, като започне да яде месо, трябва да си намеря анти-радиационен костюм, защото едва ли дишане само през устата би ме спасило при смяната на памперсите. Не е истина просто за какво става въпрос, скоро ще започна да меря радиационния фон в стаята с повивалника. 

Млечната каша също е супер, заради газообразуващите й свойства имахме за първи път екшън през нощта - луд, неспиращ рев, придружен с пърдене. Понеже подобно нещо ни се случва за първи път, аз трябваше да съм излязла... на бар... с алкохол, правейки си сметка, че тя ще спи до 6 сутринта и като спра да пия в 1,30, ехейййй колко време алкохолът ще има време да се разгради до сутринта. Не че много пих де - макс 100 грама ром и 4-5 шота, в които едва-едва се усещаше алкохол. Петър удържал фронта повече от час, след което получих повиквателна по вайбъра. За да ме извика, положението наистина трябва да е било напечено, защото той се справя с всякакви ситуации. Както и да е, прибрах се в 3 сутринта, изпила вече половин литър вода, вкъщи изпих още литър, няколко чаши мляко, поизцедих се и към 4 вече я накърмих и приспах. Две пръцкания прекъснаха съня й, но в 5.30 успешно всички заспахме. МРАЗЯ ОРИЗОВАТА КАША!!!

Опитите за летене продължават, разбира се, като е преминала вече към по-горно ниво - през възглавниците, които съм сложила да я пазят, и надолу с главата. Станала е страшно бърза плюс, че се опитва да лази и прави отсечки по дивана - от пелената, върху която лежи до активната гимнастика и обратно, като междувременно се отклонява от маршрута по посока падане, провиране между възглавниците и докопване на котката. В момента, в който види Каспър, направо откача, започва да го гледа и да вика: А! А! А! Голямо забавление, докато котето не каже МЯУ и тя се изплаши и рЕвне. Не му завиждам на Каспър на какъв тормоз ще бъде подложен скоро...

Искам си лятото обратно, едно боди и я хвърлям в количката и хайде навън. Сега е супер тегаво, трябва да е будна, за да я облека, като обличането е придружено с огромна доза неудоволствие от нейна страна; не мога да я преобличам навън, като е студено, а тя мокър памперс не търпи; вече не е само разголване на гърдата, а има пюрета и каши; вече я возя в седящия кош, който все още ми е супер неудобен за преобуване; не ми се ще да я мъкна в градския транспорт, където да й кашлят и кихат на главата и въобще... възможностите за разходки, такива, каквито бяха лятото са никакви.

Промяната в нейния хранителен режим й донесе килограм за един месец и тя вече е цели 7,500 кг. Предполагам, че с включването на кашите, бузките само ще растат. Само се надявам, по-застоялия начин на живот да не ми донесе и на мен бузки за Коледа:) Ще видим тая работа, но ще му мисля, като спра да кърмя, за момента удържам фронта и не съм качила..., но не съм и свалила

:)

Оранжеви усмивки от нас и до скиффф!

Месец почти пети: Закопчах ги!!!

... дънките... отпреди бремеността... още през август и не ги спрасках:))) Даже седнах и не ги спрасках, даже карах 70 километра и не ги спрасках и след това ги изпрах и обух отново и не ги спрасках!!! Оле-оле! Оле-оле!

Добре че тогава не се похвалих, защото този месец нямам с какво да ви впечатля. Общо свалени към момента са девет от дванадесетте килограма, което звучи прекрасно, но определено съм мнооого далече от понятието слаба, пък и се чувствам доста мекичка... Важното е, че като си с малко бебе и си безсмъртна по бански. Нямах никакви проблеми да се съблека на плажа тази година и гордо да си разхождам все още не съвсем прибралото се шкЕмбе и да си нося пълно горнището. Хахаха! Кефи ме как отивам на парти леко прегърбена след кърмене и след няколко часа вече да съм две гърди напред:))) Да се възползвам от момента, че после ще прибирам печени чушки в сутиена...

Установих, че свалям по половин кило на кърмене, а определено Лили не изяжда по толкова - явно яко обезводняване + изразходване на енергия става. След това есте си ги наваксвам с вода и храна светкавично, но е интересно като факт.

Режимът ми на хранене, общо взето, е: КОГАТО мога, КОЛКОТО мога и КАКВОТО мога + неограничено количество сладки неща... Изключително трудно ми е да спазвам часове за хранене и когато стигна до храна, я поглъщам светкавично, защото не знам колко време ще имам, а сладкото го тъпча за енергия:) А ако случайно Петър не е сготвил от предния ден нещо за обяд, нещата се усложняват съвсем. Най-добре ми се получава закуската - преди Лили да се събуди и вечерята - след като Лили заспи:) Вечерите са особено приятни, когато знам, че тя няма да се събужда за ядене до 6 сутринта и мога да си пийна и чаша винце:) Въобще трагедията е пълна...

От тази седмица ситуацията стана още по-сложна, защото малката пръдличка започна да се върти сама по корем и става все по-бърза и неуправляема. Онзи ден направи неуспешен опит за летене и тупна на пода... Къде бях аз, ли?! Точно на два метра разстояние и не можах да я хвана... Успокоиха ме, че това е първият от много подобни номера и че най-доброто предстои. Ужас! Може да е искала да се метне в знак на протест, че в нейната диета, освен кърма, тази седмица включихме и пюре от тиква. Милата, ако знае, че скоро ще има и картофи, и моркови и какво ли не... Трябва да наредя възглавници и плюшени играчки около дивана или да измисля как да я сложа на пода без Каспър да й досажда, защото в противен случай дупенцето ми ще приеме формата на дивана или ще се препарирам, седейки по цял ден до нея...

Изобщоооо, тия дни е кърминг, тиквинг и летящи бебета...

Айде чао да си хапна малко шоколад:-Р

Месец втори - Уеко да не разсипеш мУекото...

Мда, вече ги разбирам жените с големи гърди - тежко е, много е тежко... Това да тичаш с количката между капките преди буря, да направиш отчаян опит за волейбол и най-вече да скачаш нон-стоп на едночасовия сет на Offspring с това нещо, не си е работа. На концерта едва ги удържах двете палавници да не започнат да заливат куфеещия народ с фонтани кърма. Аз хубаво ги бях изпразнила отвсякъде преди да тръгнем, но с всяка песен милите растяха, като вече преди да започне Джаред Лето бях като фолк дива под прикритие - с огромни бомби и без грим:))) Ама си поскачах добре, де, Декстър и компания ги чаках цели двадесет години да дойдат, нямаше как да се мумифицирам на стадиона...

Змейчето през това време есте киселееше вкъщи. Първо, защото трябваше да вечеря от шише, което за нея си е направо травмиращо преживяване и второ, защото не беше с нас на концерта. Все пак, както споделих, четиричасов микс от любимите песни на мама й звучеше в родилната зала в неуспешните ми опити да я родя в продължение на шест часа:) Като нищо можеше да я нахраня на стадиона и да нямам камъни в сутиена. Така или иначе вече я кърмя, където ми падне - в офиса на баба й - там стаята за пушене уеко сме я превърнали в стая за кърмене; в заседателната зала в работата ми, докато колегите пийват шампанско в 9,30 сутринта за нейно здраве; в офиса на Чичо Пача, където огладня внезапно и орева света в момент, когато имаше сто маймуни на главата си; на парти на Съмърсби в Борисовата; на фонтаните пред Народния - там се спи супер просто; в градината на ресторант Друзья, докато татко й си хапваше вкусна пица, а моите супер апетитни калмари ме зовяха; на волейболното игрище, докато гледам жално как мацките играят... и въобщеее всички паркове и градинки, автомобили на аварийки по улици и булеварди и днес в поликлиниката за успокояване след ваксините. 

Педиатърката ме похвали - госпожица Дългунова за един месец е пораснала с цели 4 см и е качила още едно кило само от кърмата на мама си. Каза ми даже, че съм майка героиня, че кърмя... wtf?! че това най-естественото нещо на света, както и най-лесното - вадиш гърдата и даваш, какво толкова... Едно признавам - щастливка съм, че не реагира на разнообразното ми хранене, така че избягвам само цитруси и фъстъци, но успешно се тъпча с миди и калмари и всякакви сезонни плодове и зеленчуци.

За два месеца съм изяла три буркана с мед и промишлено количество череши. Още не ми дават да спортувам, така че отслабването го отлагам като свършат тези хубави червени плодове с ужасно високо съдържание на захар, които ги ям по кило наведнъж и престане да ме дърпа мястото на операцията след три подавания на топка. Беше доста идиотско да си навия панталона и да стъпя на пясъка, още по-идиотско инстинктивно да се метна на земята без изобщо да се замисля, а най-идиотско, че от другата страна на мрежата една бременна мацка също не я слушаше главата и правеше опити за игра. Направо открихме сезона, нЕма що:DDD 

Иначе съм още едно кило надолу, де, но е малко относително дали се меря с по-пълен или по-празен сутиен. Хахаха! Щом още не си закопчавам дънките, не е ок, но пък ЛилитУ е щастлива. Вече се усмихва съзнателно и ми е най-готино сутрин като се събужда нахилена и доволна от живота. Обожавам я тази беззъба усмивка, ей!!! 

В събота планираме да я водим на сватба, след като издържа стоически караоке пеенето на майка си, баба си и компания на юбилея на вуйчо ми. То не беше народ, не беше силна музика, не беше пеене и крещене, не беше чудо; тя или си трайкаше в прегръдките на баба или си дремкаше в количката. Ник'ви грижи! Но то това нищо - вчера проспа целия ад от небето, заспа като заваля и се събуди като всичко приключи. Голям праз, че падаха яйце по бодитата й на простора и майка й се тресеше в ужас да не се спука водосточната тръба и да ни залее апартамента... отново. Есте, проспа и седемте гола на Германия снощи и мъката на една нация. Много й пука, сигурно е за Холандия:)) 

Хайде чао от мен и агу от Дългунова, че тряя я слагам на активната гимнастика да се лендзи на огледалото...

Месец първи от ЛилинУто летоброене - и двете качихме по кило:D

Запалихте ли към морето? Пийвате ли си изстудени алкохолни напитки? Кефите ли се на лятото, което най-накрая май дойде? Евала, така трябва:))) Аз и Лили също много се кефим на слънцето и чакам с нетърпение да порасне още малко и ние да се засилим към някое море. За момента, обаче, задачата е друга - тя да качва, аз да свалям без това да ми пречи на кърменето, разбира се. 

Равносметката за първия месец от Деня на Победата е: тя е качила почти килограм, нооо аз - също:DDD Е, истината е, че аз първо свалих почти осем, шест още в болницата и два две седмици по-късно, но после си върнах един. Това, защото няма кой да пие по литър боза (това три пъти го сътворих), да топи зехтин с хляб в салатата, да изяжда по килограм череши за следобедна закуска и след кърмене да се оглежда за junk. Обаче хора, нЕма такъв ГЛАД!!! След кърмене направо озверявам и налитам на храна, все едно съм стояла цяла седмица гладна. Такова нещо не бях изпитвала по време на бременността, направо АД!!! Вярвам, че се кротнах навреме и ако днес ми остава още малко да си закопчая дънките от миналото лято, то следващия месец задължително ще вляза в тях!

То, кърменето способства за отслабването след раждане - освен, че гори калории, при кърмене матката контрахира и прибира шкЕмбето. Но каквото важи за бременността, същото е валидно и за кърменето - не трябва да се яде за двама. Четох, че е необходимо да се приемат малко повече калории, но не тройно повече, защото после става съвсем трудно да влезем във форма.

Като казах форма - мен без да искам ме сполетя секцио след 6 часа опити за нормално раждане и чакам с нетърпение да дойде 17-ти, когато съм на преглед да ми кажат кога мога да започна да спортувам, че така ми се играе волейбол, че свят ми се вие. Всяко зло за добро де, можеше да съм разпорена на друго място, което щеше да ми създава не по-малък дискомфорт. Важното е, че в родилната зала успях да си изслушам целия диск, който си бях записала с любими песни. Казаха ми, че се съм първата, раждаща на рок, а анестезиоложката само дето не започна да куфее, докато ми слагаше епидуралната упойка. Вкарана по спешност в операционната, нямаше музика, всички под напрежение, а Машинка им говори простотии. Просто не можах да се сдържа, като извикаха набързинка втори оператор и той се оказа нашият доктор Абракадабра - явно той беше най-бърз и най-близо. И в целия кеф, аз - разпната на кръст на операционната маса, вече със спинална упойка, хората ме режат, бързайки да извадят ЛилитУ, изтърсвам на моя доктор: "Хайде д-р Стаменов, който си я сложил вътре, сега да си я извади от там" и почнах да се хиля като идиот. За капак на моите глупости, Лили се роди и се и първото нещо, което направи е да се изака мощно от кеффф. После ми я показаха и ми я сложиха на гърдите, увита като матрьошка, с физиономия Miss Grumpy, зачервена, с черен перчем, черни вежди и огромни извити мигли. Леле, това нашето бебе ли е?! 

Като изключим миглите, които определено са от баща й, мисля че си отглеждам мой малък клонинг вкъщи. Хахахаха! Като й намазахме устните със совиньон блан и започна да се облизва неудържимо, при положение, че на глюкозата и водата се мръщи и ги плюе, вече бяхме сигурни, че не са ни я объркали в болницата:)))))) Малкият ни пришълец, който изкарва акъла на котката всеки път като заплаче, а в самото начало и като мръдне. Той отива да я подуши докато спи, тя мръдне с ръчичка в съня си и Каспър се изстрелва в другия край на апартамента в див ужас... голямо шоу са.

Иначе на ЛилитУ майка й е изрод - толкова хубава козметика й подари чичо Пача, че 5 дни горкото го мазахме след къпане с душ гел и нищо му нямаше... То нормално да си out-of-space, ма чак толкова... Направо лошо ми стана, като на 5-ия ден решихме да я къпем вече с душ гел - изваждам флакона и чета - мляко за мазане след баня... алеле, Марче, ако това е млякото, ти с к'во си мажеш детето. Потресох се от себе си, ама какво да направя, че детето не е уцелило с френско-говоряща или по-скоро френско-рабираща или не толкова малоумна майка... Не се удържам просто!

Казвам ви чао, щот идва работната смяна на млекоцентралата. Поне сега мога да нося деколтета с кеф, стига да не пръскам мляко. Хвърлям на метър, честно, мисля да пробвам дали мога да метна и през рамо:D:D:D Петър е доволен, каза ми: "Е, поне, най-накрая и ти да имаш гърди". Казах му да се радва, щот догодина сигурно ще си ги загащвам или ще си ги увивам като шалче зимата. Пак добре, че ще спра да се нося по монокини на 34, а не на 24 примерно, a ЛилитУ ще се радва на хубавото мляко на мама, което захапва всеки път жадно и със засилка.

До скиииииффффф и пийте и за мене, моля!!!

Месец 9: Кити, кити, кити, кити, кити...

... ама не от английското kitty, което означава котенце, а от българското КИТЧЕ, което е малкото на кита. Така моят скъп приятел - Пачата се обръща към мен като ми звъни по телефона, а Петърчо любовно ме нарича "дунда":) Мда, чудото в мен от август до момента е качило 3 кила, Машинка - 11 - бия го по всички параграфи, няма спор:))) Не ми тежи, обаче, и не ми пречи шкЕмбето, все още мога сама да си правя масаж на ходилата и да си връзвам обувките. Най-идиотското е, че все още не съм достигнала килограмите, с които се омъжих; много е яко да си бил най-дебел в живота си на собствената си прекрасна сватба... то това си е некъв страшен талант. Много ми беше забавно преди около седмица - една приятелка звъни да пием кафе и ми предлага да дойде в нас, защото (понеже не ме е виждала отдавна) предполага, че съм трудно-подвижна и избягвам да излизам; успокоих я, че все още не ме изкарват с кран от вкъщи и че всъщност правя всичко друго, но не и да си седя на д-то... 

Милият ми съпруг е много щастлив - снощи ме погледна и възкликна: ей, Мария, най-накрая и ти да се сдобиеш с нормален размер гърди:) Иначе на него идеалът му за жена е ниска, слаба брюнетка с малък бюст - направо едно към едно с мен, все пак съм само 1,82, килограми, клонящи към 100-те и сънувах кошмари преди да отида по-миналата седмица на фризьор, че ме боядисва в естествения ми кестеняв цвят. То пък тогава беше 01-ви април и г-н Чиликов се подсмихваше ехидно в продължение на 3 часа каква ли изненада ме чака в купичката забъркана боя по случай празника. Все пак прецени, че не трябва да ми предизвиква контракции с някоя например синьо-черна коса и пак съм си блонди - хем да ми отговаря на интелекта и на лепенката на задното стъкло на колата - Blondie on board, хем, ако бебето се падне на баща си - къдраво и русо, да не се отличавам от останалата част на семейството:)  

Бях веднъж със синьо-черна коса, добре че тогава не се направих с боя, а с помощта на шампоан-оцветител, защото в противен случай не знам как щяха да се разберат продуцентите на "Семейство Адамс", "Здрач", "Дневниците на вампира" и т.н. вампирски филми кой да ме номинира за някоя главна роля на силно блед синеок вампир с черна коса и червени устни... Много беше зле положението, още по-зле беше, че с тази коса бях 10 години на шофьорската си книжка...е, като я сменях златен талон можех да си взема...

И така, косата е оправена, коло маската - направена, маникюр и педикюр - направени, прозорците, за ужас на всички близки и познати - измити и цветята - пресадени и кичнати на терасата. Изобщоооо, готова съм отвсякъде за срещата с малкото чудо, освен психически. Колкото повече наближава така чаканият момент, толкова повече ме хваща шубето, ама това, голямото шубе. Случва се да се будя по никое време и да си мисля как ли ще оцелее това малко същественце в този голям свят и най-вече във все още така несръчните ръце на родителите си... 

Както ги виждам нещата и като си ни познавам двамата с пешО - голямо шоу ни очаква, а дотогава: 

Весели празници на всички и ДО СНАСЯНЕ!!!

P.S. Здравейте, казвам се Мария и (този месец) съм пристрастена към зелени ябълки и ягоди

P.S.S. Много ми се пие джин със Швепс Bitter lemon и лимони и лед

P.S.S.S. ... и мента със Спрайт

P.S.S.S.S. МРАЗЯ ВИ ВСИЧКИ, ДЕТ ЩЕ ХОДИТЕ НА AEROSMITH!!!:-P:-P:-P

Закръглихме се на 8

8 месеца, 8 килограма, 8 дни до ваканцията преди големия купон и една торба осмици, които сякаш съм глътнала:))) Не налитам на сладко, не, само току що изядох половин кутия сладолед по случай натрупалия сняг навън, а два часа по-рано изядох няколко бисквити с топло мляко... а сутринта ядох (уж) био гофретка с айрян, а и едно домашно мини кексче, любезно предоставено от Елеонора - нашият сладкарски талант в офиса. Не, не, не налитам на никакво сладко... Есте, това далеч не е всичко, което съм погълнала днес - стартирах деня с домашна баница с кисело мляко, обядвах печени свински пържоли със зелена салата и схрупах няколко ябълки. 

Отскоро имам нова екстра - дробовете ми са се качили в гърлото или по-скоро някой ги е сритал натам и дишането ми е уеко затруднено - поемането на въздух след кратките стълби на Малко Търново е равносилно на опити за дишане след 16 км тичане по пресечен терен - не че съм ги тичала, но като гледам колегите от BG Trail Series, които го правят всеки месец, хич не ми изглежда лесно. И така, всеки ден като отида на работа все едно съм тичала, тичала да стигна навреме:)))

По-интересното, обаче е, че дробовете сякаш ми се качват още по-нагоре, когато преям и шоуто е пълно - как беше изразът... като попско дете на задушница - катурвам се на дивана и дишам тежко и на пресекулки... ужас направо! 

Другата екстра е, че пришълецът вече не само се обажда, когато съм се нахранила, но и когато съм гладна. Все едно започва да дърпа пъпната връв - Room Serviiiiiiiice - дай да ям!!! Добре, че поне все още не си прави специални поръчки, но аз за всеки случай не гледам кулинарни предавания и канали, за да не предизвиквам съдбата. 

Общо взето, коремът ми вече си живее собствен живот, продължава да му се пие водка, определено харесва манджите на баща си, пада си по сангрия и беше много приятно изненадан от една страхотна сурова торта. Като започне да буйства, стряска хората около мен, особено тези, които преди това не са имали подобни срещи от третия вид. Първа реакция - уау, наистина мърда; втора реакция - може ли да пипна; и двете реакции са придружени от подскоци и ококорване. 

Снимката, която прилагам този път е на Крисо, който реши, че няма смисъл да ме снима с обектива си fish eye, защото вече му трябвало whale eye, за да може да ме обхване цялата. Тази я щракна на най-здравословния и спортен купон, на който някога съм била, от такъв ъгъл, че шкембето ми не просто изглежда голямо, а съм направо като ТИТАНИК!!! Повече се харесвам по гащи и гумени ботуши в гората, но тези снимки съвсем не са за пред хора, все пак не трябва да предизвикваме масови психични разстройства...

Много се забавлявам с измененията в тялото си, но честно да си призная, много си се харесвам. Много си обичам нарастващото шкЕмбе, кефи ме да си го гледам, да си го щракам и въобще... Чакам да бия всички фолкпевици по гръдна обиколка, живот и здраве като отворя млекопродавницата...

Сънувам кошмари всякакви, независимо, че вече видях физиономията на бебето и вече съм сигурна, че ще е от човешки произход. Последно сънувах, че е с глава като транзистор, или по-скоро като будилника от рекламата дет простата алармира и едни малки кафяви очички - двата ми страха в едно - голяма глава и различни от светли очи... ужасно беше. Добре, че след малко му порасна малко къдрава косичка, та поскри тиквата и се успокоих... 

Та такива работи, чудя се още какви интересни неща ще ми се случат, докато тихо и кротко си дебелея и чакам да видя дали на следващата женска консултация ще счупя вече кантара:)))

Поздрави от Хищника и Пришълеца - две в едно и до скиффф!!!

Напред в седмия със седем и...

... но-шпа синки по дупенцето. Дупенцето, което от онзи ден започна да боли и странично, защото се оказа, че трябвало не само да порасне от хапване, но и да си се разшири естествено и да стане СУПЕР ДУПИЩЕ до май... Идеално, нали, това не го бях предвидила. Мама ми обеща, че после ще се върне в нормални размери, но да видим... Слушам различни версии за килограмите, свалени в деня след раждането; ХОРА, варират от 100 грама до 10 килограма!!! Явно зависи дали ще изтеглиш късата или дългата клечка на големия финал...

Аз продължавам да се храня обилно и кантарът вече започва уеко да мрънка, а след два месеца очаквам да започне да КРЕЩИ. Килограмите вече са 7 и остават само 9 до 100-те - дано това е максимумът - от 100 вече съм смъквала 16, ще ги смъкна пак, че и отгоре. Само се моля 9-ия месец да не избухна с 20-30 кг, например, че вече тогава ще стане интересно:)

Още ям всичко и ми е ок на стомаха, само жаждата за алкохол не минава, но това е положението, ще си наваксвам после. Йога правих два пъти и после бях 4 дни в болница и още 10 дена вкъщи, но не заради йогата, а от преумора и стрес. Оказа се, че седенето е голям бич, особено в тези специални за жената моменти; категорично ми забраниха да седя на бюро по 8 часа на ден, а към йогата ще се върна тези дни - смятам, че 10 минути дълбоко вдишване и издишване на ден ще ми се отразят само положително. 

Днес изпробвах нова тактика в метрото да видя дали някой ще ми отстъпи мястото си. Ей така, да видя какво ще стане. Разкопчах си якето и си изпъчих шкЕмбето. Резултатът беше, че 5-те човека срещу мен - четирима млади мъже, но не тийнеджъри, и една млада дама започнаха да изследват пода на мотрисата в несвяст в продължение на 3 спирки, много интересен този под, бе! След това просто на единия му дойде станцията и слезе. Аз седнах, а останалите мили хора въздъхнаха с облекчение, че няма да получат мускулни трески на вратовете си, за да гледат надолу. Много се забавлявах, но добре че още не ми тежи. Между другото в Петербург ми отстъпиха място само, защото съм жена, то както и да е...

Намерих си още един панталон, след като изпробвах общо 12 и бях пред разреваване. Чудех се защо продавачката с тяло на манекенка и ръст, колкото моя ме гледа със съчувствие. На касата ми призна, че точно така се чувствала преди 35 килограма... Ай честито! Само дето аз ако кача 35, тряя ходя в магазин за палатки, не за дрехи.

Иначе добре захранвам чудото - червеният хайвер от есетрова риба доста добре му понася. В продължение на седмици през ден си препичах филийка с масло и хайвер и така два буркана:))) Да са живи и здрави роднините ми от Русия и нашите, които ми отпуснаха и техния буркан:) СмЕтам като се роди, веднага ще изстреля: "хлъц, докторе, я подай хайвера и водката по-насам, че не се издържа, хлъц".

Тихо, тихо, утре планирам да се натъпча със суши. В крайна сметка се оказа, че трябва да избягвам само частта със суровата риба, а всякакви импровизации с авокадо, краставица и разни преработени неща не са проблем. Само дет стисках толкова месеци, много съм зле...

Ето ви едно актуално selfie за финал и НАПРЕД към ШКЕМБЕЛАНДИЯ!!!

P.S. Отивам да се мажа с кокосово масло - органик, защото съм много важна!

P.P.S. Очевидно не мога да си правя селфита

P.P.P.S. Сигурно много ви кефи, че се снимам по Ханцунг?!:)

P.P.P.P.S. Ще тряя сменя тая снимка тия дни, че стана ужасяваща!

P.P.P.P.P.S. Неам друго огледало в нас, сорри!

Фаза "Зърнена диета" - ям, к'вот зърна

Как минаха празниците? Напарасьончихте ли се добре? Аз на Нова година вечерях мандарини, заради супер неочаквано лошата храна в Сръбско, но това изобщо не ми помогна да компенсирам невероятния си апетит...

Яде ми се, много, всичко, непрекъснато!!! Мога след вечеря тихо и кротко, една по една да изям килограм мандарини... поне. Не съм сигурна, че имам нешоколадови дни, ако не ям шоколад, то минимум пия мляко с какао и изяждам промишлени количества банани. Ако намалеят в световен план запасите от шоколад и банани, знаете вече кого да подведете под отговорност...

Дали по време на дългата ваканция правих йога? Не. Някакви упражнения поне? Не. Дълги разходки? Не. Танци? Само с прахосмукачката и парцала, но не регулярно..., а и кратка ръченица на Нова година, ма тя не се брои.

Изобщоооо, гОла вОда и 5 кг тотал отгоре, като четири сигурно само за последните 2-3 седмици. Дънките ми за коремести тотално ми прилепнаха и вече са ми почти точни панталоните от по-дебелия период. Проблемът е, че ноември си взех най-големия размер коремести дънки и може да стане така, че да не мога да си намеря подобен панталон и да си ходя с разкопчани копчета и ципове до края, което хич не ми е оферта.

Дори чудото в мен протестира срещу преяждането, като след обилно хранене започва да прави акробатични номера и да скача на стомаха ми като на батут или да тропа с ръце, крака, глава, дупе, каквото намери, че му е тясно. Другата седмица трябва вече да е станало около 600 грама, така че го разбирам за наченките на клаустрофобия. Със сигурност ще става по-зле, защото ще му става все по-тясно и не е много алтруистично от моя страна да се тъпча, че да му оставям съвсем малко място за обитаване.

Седя и се обяснявам как трябва да се кротна, а сутринта закусвах с кроасан, преди малко изядох една чабата с луканка и за десерт шоколадов бонбон... Мнооого диетично и здравословно да се натъпчеш с тесто за обяд. За вечеря се точа на свинско със зеле, придружено от домашен гръцки хляб с лук и маслини и за съжаление непридружено с червено вино. А ми се пиеее, та ми се виеее, но удържам фронта – максимум чаша вино, приета на глътки в продължение на часове и с много течности или храна отстрани. За винцето някакси не получавам шутове отвътре навън, защо ли?!J

Бели мечки може да не дойдат скоро, но тюлените са в атака!!! Ай, до скиффф!