Не, бе, не съм била осем месеца в шок, че имам момче, незнайно защо някакси не ми остана време и за блога:D Иначе заглавията си се подреждаха в главата ми, ама кой ти да седне да пише... Та, ето ви най-накрая кратък обзор:
Месец първи: Изкуството да пикаеш вертикално. Добре де, наистина бях шокирана при вида на голямата червена топчица, което трябваше да са тестисите на бебето. Гледах невярващо: ма не трябва ли да са две, ве?! Разбира се, за първи път видях бебето голо вкъщи, защото в болницата имаше кой да го преоблича и кой да сменя памперсите, така че шокът беше още по-голям. После дойдоха фонтаните, мале, колко пъти ми изми очите това момче, колко пъти се опика целия до врата и изобщо, просто не е истина. Естествено, най-големият кеф е да пикаеш вертикално и да поливаш стената, да се чуди човек как не поникна нещо на тоя латекс от толкова поливане, пак добре, че нямам тапети...
Месец втори: Под обстрел. Да не мислите, че си играехме само на воден пистолет с Даниелчи, както го нарича кака му... Тези мъжки чада акат по 200 пъти на ден!!! Докато Лилия ми се събуждаше сутрин с абсолютно сух памперс като една истинска дама, това чудо ми се е случвало да го преобувам до 6 пъти на нощ, защото, разбира се, детето не търпи да е насрано... А най-якото беше, когато тъкмо слагам чистия памперс на чистото дупе и от него изхвърча заря с бясна скорост, по краката ми, по дивана, по пода... не дете, а лайномет:D Минах на памперси от Англия, че по-евтинко...
Месец трети: О, ужас! Детето не наддава! Третият месец наддаде едва 200 грама, личната лекарка ме направи на нищо подобно. Майка - убийца, държи детето гладно. Викам: "ма то не рИве, бе". Дете, което спи по цяла нощ, за мен не е гладно, ако беше, щеше да се събуди да яде, нали?! Не било така, някои страдали мълчаливо... Ма как мълчаливо гладно бебе, бе?! В същото време гърдите ми ще се пръснат, мога да накърмя и близнаците от 8-ия етаж и пак ще хвърлям на метър разстояние... Луда работа. Излишно е да казвам, че самочуствието ми на опитна майка, щот нали вече с второ дете, беше погазено за поне два месеца... Как може уж неква интелигентна жена да не разбере, че детето й не наддава... тия рЪки за кво са, ако не да отмерват грамовете преди и след ядене.
Месец четвърти: "Да" на адаптираното мляко. Ама представяте ли си - дохранвах с адаптирано мляко и оцеля, и не се отби, и не се пристрасти към шишето. Не било толкова страшно. Всъщност, само позитиви от това дохранване - бях помилвана от личната лекарка, детето беше наддало почти килограм, аз бях спокойна и не бях единственият източник на храна. Даже мисля, че вкъщи само котката не го храни бебето с биберон...
Месец пети: Тиква тиква яде ли? Вие как мислите? Яде, разбира се, и тиква, и морков, и пащърнак, и кво ли не. То с лъжицата по-лесно и от цица и от биберон. Определено вече не ги ака златни, стартираме фаза смръдливи...
Месец шести: Ако те гледа тревожно от другия край на стаята и викне отчетливо "МАМА", брои ли се?;-D Определено се заформиха две комбинации от срички: мама, когато има проблем и амам, когато е гладен. Преди така рязко да обогати речника си, ходих да презентирам пред бременни на тема: "Как да останем здрави и красиви по време на бременността и кърменето с Допелхерц". Добре, че презентацията беше само 10 минути, че както по цял ден общувах с индивид, който изръмжаваше "аааа", като е на кеф и бръмммм, като има проблем не знам дали изобщо успях да съставя интелигентно звучащо изречение... Поне си бях измила косата, може би затова ми ръкопляскаха на финала...
Месец седми: Нека алкохолизирането започне СЕГА! Нали разбрахте какво е Mombie? Майка, която е супер изтощена, но въпреки това виси будна посред нощ, защото това й е единственото свободно от деца време. Еми, добър ден, аз съм ваш'то mombie:D Много е хубаво да имаш две деца, добре че гинеколожката, която ме изражда и двата пъти ми забрани да раждам пак, защото как да не си направиш трето и да влезеш ако не в психиатрия, то в клиника за алкохолици... Обожавам ги тия двамата, ама си е трудно, няма да крия. Добре, че са моите приятели, които влизат под прикритие във фрапето - сър Бейлис и госпожа Мента или сър Джин в швепса ми Битер Лимон, както и моите верни другари, с които се срещаме почти ежедневно - мосю Вино и мистър Съмърсби. Сорри, налага се... Спокойно, детето три пъти на ден неща, различни от кърма, така че няма да го отровя... Кво стана с адаптираното, ли? Ами отказа го отдавна, при наличието на лъжица и топла цица, кой би избрал шише със силиконов биберон...
Месец осми: Повелителят на дистанционното и първи опити за летене. Не, още не е открил гравитацията, въпреки че се опита на няколко пъти да полети от дивана. Пълзенето се изразява в търкаляне до достигане на желаната цел, която обикновено е дистанционното. Ма що ли си харча парите за некви тъпи гризалки... извадих от Лилините архиви едно дистанционно, което и тя грезеше като бебе и готово. Само дето на Лили първите два зъба й избиха в шестия месец, докато тука няма кьорав зъб все още. Но както казва педиатърката - общото между двете деца свършва до там, че имат едни и същи родители...
Е, много кратък обзор се получи, няма що, ама в заключение: преди да се роди Дани се чудех на жените, които казваха, че това с гледането на бебето се забравя много бързо. Ма, как ще се забравя, бе, луди ли сте?! Божкеее, само дето инструкция за употреба не поисках на изписването... Освен това ми е супер различно да имам момче - освен твърде бързия и добър метаболизъм (пу-пу), това си е доста по-кекаво, по-ревливо, по-изискващо... Но като те погледне с тия сини очи и си аут... Ще става все по-интересно и по-високоградусовоалкохолно:D
