Запалихте ли към морето? Пийвате ли си изстудени алкохолни напитки? Кефите ли се на лятото, което най-накрая май дойде? Евала, така трябва:))) Аз и Лили също много се кефим на слънцето и чакам с нетърпение да порасне още малко и ние да се засилим към някое море. За момента, обаче, задачата е друга - тя да качва, аз да свалям без това да ми пречи на кърменето, разбира се.
Равносметката за първия месец от Деня на Победата е: тя е качила почти килограм, нооо аз - също:DDD Е, истината е, че аз първо свалих почти осем, шест още в болницата и два две седмици по-късно, но после си върнах един. Това, защото няма кой да пие по литър боза (това три пъти го сътворих), да топи зехтин с хляб в салатата, да изяжда по килограм череши за следобедна закуска и след кърмене да се оглежда за junk. Обаче хора, нЕма такъв ГЛАД!!! След кърмене направо озверявам и налитам на храна, все едно съм стояла цяла седмица гладна. Такова нещо не бях изпитвала по време на бременността, направо АД!!! Вярвам, че се кротнах навреме и ако днес ми остава още малко да си закопчая дънките от миналото лято, то следващия месец задължително ще вляза в тях!
То, кърменето способства за отслабването след раждане - освен, че гори калории, при кърмене матката контрахира и прибира шкЕмбето. Но каквото важи за бременността, същото е валидно и за кърменето - не трябва да се яде за двама. Четох, че е необходимо да се приемат малко повече калории, но не тройно повече, защото после става съвсем трудно да влезем във форма.
Като казах форма - мен без да искам ме сполетя секцио след 6 часа опити за нормално раждане и чакам с нетърпение да дойде 17-ти, когато съм на преглед да ми кажат кога мога да започна да спортувам, че така ми се играе волейбол, че свят ми се вие. Всяко зло за добро де, можеше да съм разпорена на друго място, което щеше да ми създава не по-малък дискомфорт. Важното е, че в родилната зала успях да си изслушам целия диск, който си бях записала с любими песни. Казаха ми, че се съм първата, раждаща на рок, а анестезиоложката само дето не започна да куфее, докато ми слагаше епидуралната упойка. Вкарана по спешност в операционната, нямаше музика, всички под напрежение, а Машинка им говори простотии. Просто не можах да се сдържа, като извикаха набързинка втори оператор и той се оказа нашият доктор Абракадабра - явно той беше най-бърз и най-близо. И в целия кеф, аз - разпната на кръст на операционната маса, вече със спинална упойка, хората ме режат, бързайки да извадят ЛилитУ, изтърсвам на моя доктор: "Хайде д-р Стаменов, който си я сложил вътре, сега да си я извади от там" и почнах да се хиля като идиот. За капак на моите глупости, Лили се роди и се и първото нещо, което направи е да се изака мощно от кеффф. После ми я показаха и ми я сложиха на гърдите, увита като матрьошка, с физиономия Miss Grumpy, зачервена, с черен перчем, черни вежди и огромни извити мигли. Леле, това нашето бебе ли е?!
Като изключим миглите, които определено са от баща й, мисля че си отглеждам мой малък клонинг вкъщи. Хахахаха! Като й намазахме устните със совиньон блан и започна да се облизва неудържимо, при положение, че на глюкозата и водата се мръщи и ги плюе, вече бяхме сигурни, че не са ни я объркали в болницата:)))))) Малкият ни пришълец, който изкарва акъла на котката всеки път като заплаче, а в самото начало и като мръдне. Той отива да я подуши докато спи, тя мръдне с ръчичка в съня си и Каспър се изстрелва в другия край на апартамента в див ужас... голямо шоу са.
Иначе на ЛилитУ майка й е изрод - толкова хубава козметика й подари чичо Пача, че 5 дни горкото го мазахме след къпане с душ гел и нищо му нямаше... То нормално да си out-of-space, ма чак толкова... Направо лошо ми стана, като на 5-ия ден решихме да я къпем вече с душ гел - изваждам флакона и чета - мляко за мазане след баня... алеле, Марче, ако това е млякото, ти с к'во си мажеш детето. Потресох се от себе си, ама какво да направя, че детето не е уцелило с френско-говоряща или по-скоро френско-рабираща или не толкова малоумна майка... Не се удържам просто!
Казвам ви чао, щот идва работната смяна на млекоцентралата. Поне сега мога да нося деколтета с кеф, стига да не пръскам мляко. Хвърлям на метър, честно, мисля да пробвам дали мога да метна и през рамо:D:D:D Петър е доволен, каза ми: "Е, поне, най-накрая и ти да имаш гърди". Казах му да се радва, щот догодина сигурно ще си ги загащвам или ще си ги увивам като шалче зимата. Пак добре, че ще спра да се нося по монокини на 34, а не на 24 примерно, a ЛилитУ ще се радва на хубавото мляко на мама, което захапва всеки път жадно и със засилка.
До скиииииффффф и пийте и за мене, моля!!!
