Как да не стана 300 кила до май...

Доооооста голяма пауза се получи от последните ми блогърски творения, но това е защото пренасочих усилията и мислите си в съвсем друга насока. Мина почти година откакто не спазвам стриктно режимите на Ипо, но мисля че доста неща научих тогава и това ми помогна да не кача нито един килограм в рамките на тези почти 12 месеца, което страшно много ме радва. Продължавам да си се храня по няколко пъти на ден, с втора и следобедна закуска, рядко ям мазньочи и продължавам да стартирам дните си с 2 чаши вода, колкото и изпивам преди всяко хранене, пия си чая без захар и ям много плодове:) До края на лятото си играех волейбол и си ми беше перфектно...

Сега, обаче, след като другата насока и усилия започнаха да придобиват реални контури в областта на корема ми, да не кажа, че тия дни направо изскочиха, е време да предприема по-сериозни мерки за ограничаване на евентуални бъдещи щети или по-точно да се постарая да не стана 300 кила до месец май, когато очаквам ГОЛЯМОТО включване:)

Смея да кажа, че към момента нещата са под контрол, защото от август до сега съм качила само един килограм и изхождайки от това, че си смених размера на сутиена, смятам че поне 1/3 от този килограм е отишъл там, където почти всяка жена мечтае:))) Не знам как ще бъде занапред, защото започнах да си позволявам разни неща, като например веднъж седмично да обядвам junk или почти, а бе направо всеки ден да си хапвам по нещо сладко..., но без шоколад трудно се оцелява в този етап от живота, честно!

Вярно е, че се старая да не ям за двама, но определено си хапвам повече отколкото преди. Хубавото е, че не припадам по някакви храни, въпреки че някои мои близки редовно ми докладват какво са сготвили и го придружават със снимка (сещай се сам кой си). Не умирам за ягоди в шоколад, сигурно защото на рождения си ден изядох почти цял букет:) Единственият случай, когато буквално ми текоха лигите беше в един месарски магазин. Да, хора, в магазин за сурово месо, не пред витрина на сладкарница или щанд с ухаещи на шоколад и ванилия неща, не дори пред редица от мелби или на вратата на фурна за хляб... Стои си Машинка пред суровото месо и не може да си поръча какво иска да си купи, защото не спира да преглъща... няма такова слюноотделяне, вервайте ми!!! Пак добре, че не изкупих цялата витрина, само няколко агнешки кюфтета, не знам си колко килограма свински ребра, няколко пържоли от свински врат в було и половин килограм филе...

Три дни по-късно имаше подобно, но по-слабо включване с една бутилка водка, но тогава се утеших с чиния със сельодка, кисели краставички и домашни мариновани гъби... Вечерта на същия ден стоя пред огледалото и си гледам отражението и си мисля: "Господи, какво чудо расте в мен"?!

Апетит голям, движение малко, определено трябват по-сериозни мерки, за да не стана кит, а само малко китче. Знам, че това е неизбежно, затова не се тръшкам много, но хората тръгват от различни килограми и всичко трябва да е в рамките на разумното и здравословното. Така чееее, от шоколада не се отказвам, но започвам йога и тва е:) Имам официално разрешение да спортувам умерено, така че започвам да действам... тези дни... може би:-Р

Ай до скиф!

Постморски, следкренски и най-вече ментоспрайтовски

Гледам датата на последната ми публикация и установявам, че е писана доста отдавна - преди малко повече от два месеца. Послушах Ипо и започнах да си водя дневник на храненията, което се оказа далеч по-трудно от това да спазвам конкретен режим. Още повече, че ми се събраха няколко последователни критични дни и след като прочетох менютата си от първата седмица, направо исках да изтрия файла. Хахахаха! Имаше записи от типа: късна вечеря - два портокала и Съмърсби, вечеря - 4 големи уискита с Кока-Кола, вечеря - бутилка червено вино, моцарела, маслини, карамелизирани лукчета, втора закуска - Брауни, късна вечера - 1/2 млечен шоколад и т.н.; да не пиша всичко, за да не припаднете, ей така, както си седите.

Хвана ме малко срам и реших, че ще се старая повече, няма да прекалявам с изцепките и ще спортувам по-често за компенсация. До преди морето не бях качила никакви килограми, не бях свалила, но сякаш уеко се постегнАх. Припомних си какво е да тичаш на стадиона, правих пилатес и играх волейбол - всяко по веднъж седмично. За съжаление колената ми страшно бързо сдават багажа - тичането хич не ми се получаваше, затова наблегнах на стълбички до болка и леки упражнения. Установих, че вЕрно съм си дърта, ама не защото съм в жестока АНТИформа, а защото се замислих от колко години не сме се виждали със стадиона... няма да кажа!

Снимка по бански не си направих, защото реално към момента няма с какво да я сравня, но голи бели баджаци има от снощи във фейсбук-а, така че всичко е под контрол:D Май не се постарах достатъчно за русалчесто излъчване на най-синьото море, но за сметка на това изгорях на крака, разбирайте от малко над колената до долу и на следващия ден се наложи да се пека по монокини и долнище на анцунг. Хубавото е, че това го правех не на претъпкан плаж, а на самотна лодка в морето.

Оказа се, че плаването е страхотно удоволствие и не, не свалих килограми от системно навеждане през борда или гушкане на кофа, защото не ми ставаше изобщо лошо... само кеффф. Почти не пиех вода, обаче, защото системата с двете тоалетни на борда беше твърде сложна за непрекъснато посещаване, още повече в моменти на издути платна и крен (крен е, когато лодката се движи наклонена на една страна). В такива моменти си беше истинско приключение да отидеш до тоалетна и само най-смелите рискуваха да се нарисуват целите. 

Добре се бяхме запасили с мента, Спрайт и Съмърсби, така че заменях водата успешно. За режим не можеше и да става въпрос, защото след закуска отплавахме с делфините, а акостирахме на суша чак късните следобеди. Така че сандвичи, кроасани от местните фурни по гръцките острови или само 3 в 1 си бяха перфектна закуска. Обядът често го пропускахме, защото долу в лодката на закрито не беше много ок, а и си трябваха жонгльорски умения да опазиш всичко да не те залее. Някои успяха да приготвят спагети и сос към тях при един доста сериозен крен, като при един шамар от вятъра за една бройка да пребоядисат всичко долу в червено, но успяха да спасят положението. Втори опит за готвене по време на плаване май не последва.

Ядохме прекрасни свински котлети на скара на едно самотно заливче, хапнахме много прясна риба и наловена, и купена, октоподи, сепии, пресни зеленчуци, плодове и разбира се, гироси и сладолед. Най-вкусния гирос можете да намерите на остров Итака, най-невероятния шоколадов сладолед (който аз пропуснах без да искам) - на остров Кастос и най-умопомрачителните скариди саганаки - на пристанището в Лефкада... 

Айде чао, че ми потекоха лигите, а трябва пак да вляза в ритъм:)

Морето е синьо, небето е синьо, а в главата ми само ЯДЕНЕ...

Re-start!!!

Хелоу и честита пролет! Мара се пробуди от зимния сън и след два месеца на здравословни проблеми и предизвикателства и яко лежане, от днес рестартира режима в пълния му смисъл - храна и движение, разбира се:) Спокойно всички, не тръгвам пак от 100!!! Хахаха!

Вчера пристъпих тихо-тихо към кабинета на Ипо в Lifebox - последното ми посещение там беше преди цели три месеца, че и отгоре. Да си призная, не бях силно притеснена от кантара този път, защото не бях спирала да се храня по правилата, просто някакси преяжданията ми се случваха по-често от нормалното, имаше и много алкохол и твърде много обездвижване... така ми се играе волейбол, че ще се пръсна! Както и да е, кантарът показа едни 2 килограма отгоре, а метърът - малко сантиметри в повече на талията и бедрата, дупарата не е мръднала на милимунда! Добрата новина е, че това си е напълно в реда на нещата: относно талията и килограмите - в момента съм в състояние водопадите Игуасу, задържам вода и  коремът ми е подут, а и последните две седмици малко прекалих с похапването. Относно бедрата - Ипо каза, че е от обездвижването и сега като започна пак да спортувам, ще ги коригираме. Относно това, че нищо не ми се е залепило на ханша - ами, браво на мен! Хахаха!

Мисля, че макар и принудително, тези три месеца си се оказаха един добър експеримент - без да спазвам конкретна диета и имайки предвид, че не спортувам, но спазвам основните правила на хранене - брой хранения на ден и качество на приеманата храна - при мен няма йо-йо ефект. Това е и основната идея на тези режими - да се научиш да се храниш правилно в дългосрочен план, а не да спазваш диета 2 седмици и после да се натъпчеш с всичко, което ти е било забранено и да се вайкаш, че диетата не действа.

И понеже съм номер едно и никой не може да ми свали ръцете, вече си имам файл, кръстен "Етап ІІ". В него има празни квадратчета за храненията, в които в продължение на две седмици, ще записвам всичко, което поемам като храна и напитки и след това ще се мерим и анализираме. Нещата остават все повече в моите ръце, а ролята на Ипо става контролираща и напътстваща. 

Време е за снимката по бански, защото още на 01-ви юни ще се наложи да се кикерча в този дизайн, така че ще е хубаво да знаем откъде тръгвам и как изглеждам два месеца по-късно. Ужас, ми то вЕрно има само два месеца до лятото!!! Ще трябва да си наложа превъзмогване на умората от работния ден и вечер да тренирам и да тренирам и да тренирам, че тези мекотеленожелирани неща по мен няма да си тръгнат сами... Това със спорта вече го изясних със себе си около 10689753 пъти, обаче като се прибера вечер, съм толкова зомбирана и толкова не ми се прави нищо, че направооооооооооо...

Надявам се пролетта и по-дългият ден да ми дадат сили, за да лятото не се фереджасвам по моретата... 

Ай до скиффф - мерки и снимки некст тайм:)

  

Резултатите от празниците са "надупе", пардон налице:D

Страх ме е да се кача на кантара! Страх ме е да се кача на кантара! Страх ме е да се кача на кантара! Това всичкото го шепна, нали се сещате, тихо, тихо, да не чуе Ипо...

Факт, че се поотпуснах по празниците, факт е също, че не трябваше! Сега все едно започвам отначало с режима, супер трудно ми е. 11 дни, докато бях почивка, не че съм се тъпкала всеки ден като невидяла, но определено не спазвах режим, освен в частта брой хранения дневно и пиене на вода преди всяко ядене. И от 02-ри януари мъкяяяяяяяяяяяяяяя, все едно съм в началото, ма с по-малко воля, супер зле.

Никога не правете тази грешка, лакомията в продължение само на няколко дни може да ви върне месеци назад. Аз още не съм ходила на среща с кантара тази година, защото още не съм си записала час, защотооооо... вижте първия ред. Ще отида тези дни, де, ако мога да се вредя от "всичкигузниследпразницитехора", които сигурно са на опашка пред Шишман 5.

За да ми е още по-лесно, месечните предпрекрасности ме изкарват от равновесие и ми се яде всичко и непрекъснато. Супер яко! Още по-якото е, че се чувствам като балон, който всеки момент ще се пръсне. Другата седмица поне това ще е под контрол.

Трябва, обаче и храненето да го върна в разумни граници и отново да се закълна, че ще спортувам по-редовно, а не да спазвам режим цял ден и на вечеря си апна и месце и лебец и да си пийна винце или да дремя цяла седмица и да отида само на волей в петък. Изобщо КОНТРОЛ, Марчеее!!!

Със свалянето на килограмите (докато ги свалях, де) започна някаква тенденция на отпускане на разни неща по тялото ми, която огледалото ми изобщо не намира за естетична. Все едно досега е имало какво да уплътнява кожата и сега съм махнала някакви подплънки и УВИСВАЦИУС, брато! С което пак се връщаме на темата за спорта. Не трябва само режим, трябва и гимнастика, иначе голям праз, че си свалил някакви кила, ако продължаваш да не изглеждаш добре и огледалото продължава да се напуква всеки път, когато решиш да го очароваш. 

Имам пъклен план - да тръгна и на анти-целулитни масажи февруари да видим комбинацията режим + гимнастика + мазохизъм до какви резултати ще доведе. Но дотогава трябва да съм влязла в ритъм с първите два елемента от микса, иначе ще ми остане само мазо-то:(

И така, скъпи мои, гузни и негузни, продължавам да действам или по-скоро връщам се към действие или най-вече мъча се да върна в играта. Ще пиша веднага, щом установим damage-a след моето заблуждение, че тялото ми има специална дарба на неприкосновеност от страна на калориите по време на празници и видим дали се връщам ниво декември или септември или пази Боже, юли!

До скиффф!