Гат пораснаМ, ще си боядисам косата, ама такава - pink... Гат пораснаМ, ше си напраам татуировки, ама не такива като на тати, а хубави - с принцеси... Гат пораснаМ, ше имам обеци и голеееееми гърди, чак до небето. Мамо, и твоите гърди са като балони, ама и дупето ти е като балони...
- Лили, а когато пораснеш, каква ще станеш?
Мълчание.
- Лили, какво ще работиш като пораснеш?
Отново мълчание.
- Кажи, бе, Лили, всяко дете си мечтае за някаква професия, ти какво ще работиш?
Следва луд рев и през сълзи:
- Не искам да работяяяяяяя...
Потрес! А една вечер идва при мен:
- Хайде да се гушкаме и да ми четеш приказка
- Добре, но после ще се върна на компютъра
- Мамо, недей, ако много работиш, ще станеш на ЗОМБИ!
Не е лесно да си на четири и да планираш сватба с Влади в Париж. После щели да живеят далече с рейс при Виктория и да вземат и Дани при тях... Влади е гаджето, от време на време е Ники, когато първият я поплясва, а вторият й носи обувката да я обува като Пепеляшка. В повечето време все пак е Влади, той я пази...
Лили влиза в тоалетната, Влади пристига след секунди и стои пред вратата:
- Лили, вътре ли сииии?
- Дааа
- Какво правиш?
- Ами, акам...
- Лили, няма страшно. Тук съм! Няма страшно! Чу ли? Няма страшно! Тук съм!
Междувременно вече иска да става майка.
- Мамо, искам вече да съм майка!
- Лили, малка си още, не може!
- Ама аз искам!
- Лили, тялото ти е малко и не е готово да носи бебе в него.
- Добре тогава, нали Дани е бебе, значи на него може да съм му майка
- Добре, като ми помагаш за Дани можеш да тренираш за майка. Икаш ли да му смениш наакания памперс
- О, нееееееееее, не такава майка...
- Мамо, а ти какво искаш за рождения ден?
- Да слушаш, Лили!
- Добреее, значи ще слушам на твоя и на моя рожден ден...
Това дете не можеш да го събориш:
- Лили, ти си кифла
- Не съм аз знам всичко!
или:
- Лили, хайде върви по-бързо, последна си!
- Може да съм последна, обаче съм сладка и съм хубавааа...
или:
- Браво, много си умна!
- Мамо, аз по цял ден съм умна!
- Лили, ще си кажеш ли стихчето високо и ясно?
- Да, а ти ще плачеш ли от радост?
Смея ли да не плача от радост после...
- Лили, кой готви като го няма тати?
- Батковците.
Мдам, имаше такава седмица, в която три вечери поръчвах от три различни места храна и все батковци носеха вечерята, но пък едната пържих картофи и последва следният диалог:
- Мамо, готвиш ли?
- Да, Лили, пържа картофи.
- Ето, видя ли?! Не е страшно, мамо!
Много обича да пее:
- Чакай да ти изпеям една песна: Всичко е точно! Защото Дани пие мляко, мляко, мляко! И от мама цоцка яко, яко! Всичко е точно!
- Лили, а каква музика слушаш?
- Рок (изкрещяно) и Шушана (прошепнато)
- А как се казва учителката по английски?
- Ми, Шушана
Просто да се гръмнеш...
В началото не беше във възторг, че има брат, а не сестричка и все още майката на приятелката й Виктория й е идол, защото е родила на Вики сестричка. Да не говорим, че по едно време рисуваше малката Криси по семейните портрети вместо Дани. После сподели, че всъщност й било трудно да рисува панталони...
Когато коремът ми беше още съвсем голям след раждането ме попита с надежда:
- Мамо, защо ти е още голям коремът, още едно бебе ли има вътре? Сестричка?
Обясних й, че аз повече няма да раждам и ако някой ден решим с татко й да има сестричка, то ще е момиченце, което е останало без мама и татко. Имаше период, в който всеки ден ме караше да отидем да й вземем сестричка... но имаше и претенции - да е бяла и руса и със сини очи като Дани... е, трудно...
Все пак, добре е, че мечтата й да има сестричка не й пречи да обожава брат си все повече и повече. В началото му казваше нежно:
- Бебе, не плачи, ти си пич
или
- Даниелчи, кажи агуууууу, хайде, голям мъж си, кажи агууууу
... а сега не спират да се гушкат и да се търсят. Нямам търпение и той да проговори и да слушам невероятните диалози. А на този етап оставам с:
- Мамо, много си сложна за разбиране...
