Гледам датата на последната ми публикация и установявам, че е писана доста отдавна - преди малко повече от два месеца. Послушах Ипо и започнах да си водя дневник на храненията, което се оказа далеч по-трудно от това да спазвам конкретен режим. Още повече, че ми се събраха няколко последователни критични дни и след като прочетох менютата си от първата седмица, направо исках да изтрия файла. Хахахаха! Имаше записи от типа: късна вечеря - два портокала и Съмърсби, вечеря - 4 големи уискита с Кока-Кола, вечеря - бутилка червено вино, моцарела, маслини, карамелизирани лукчета, втора закуска - Брауни, късна вечера - 1/2 млечен шоколад и т.н.; да не пиша всичко, за да не припаднете, ей така, както си седите.
Хвана ме малко срам и реших, че ще се старая повече, няма да прекалявам с изцепките и ще спортувам по-често за компенсация. До преди морето не бях качила никакви килограми, не бях свалила, но сякаш уеко се постегнАх. Припомних си какво е да тичаш на стадиона, правих пилатес и играх волейбол - всяко по веднъж седмично. За съжаление колената ми страшно бързо сдават багажа - тичането хич не ми се получаваше, затова наблегнах на стълбички до болка и леки упражнения. Установих, че вЕрно съм си дърта, ама не защото съм в жестока АНТИформа, а защото се замислих от колко години не сме се виждали със стадиона... няма да кажа!
Снимка по бански не си направих, защото реално към момента няма с какво да я сравня, но голи бели баджаци има от снощи във фейсбук-а, така че всичко е под контрол:D Май не се постарах достатъчно за русалчесто излъчване на най-синьото море, но за сметка на това изгорях на крака, разбирайте от малко над колената до долу и на следващия ден се наложи да се пека по монокини и долнище на анцунг. Хубавото е, че това го правех не на претъпкан плаж, а на самотна лодка в морето.
Оказа се, че плаването е страхотно удоволствие и не, не свалих килограми от системно навеждане през борда или гушкане на кофа, защото не ми ставаше изобщо лошо... само кеффф. Почти не пиех вода, обаче, защото системата с двете тоалетни на борда беше твърде сложна за непрекъснато посещаване, още повече в моменти на издути платна и крен (крен е, когато лодката се движи наклонена на една страна). В такива моменти си беше истинско приключение да отидеш до тоалетна и само най-смелите рискуваха да се нарисуват целите.
Добре се бяхме запасили с мента, Спрайт и Съмърсби, така че заменях водата успешно. За режим не можеше и да става въпрос, защото след закуска отплавахме с делфините, а акостирахме на суша чак късните следобеди. Така че сандвичи, кроасани от местните фурни по гръцките острови или само 3 в 1 си бяха перфектна закуска. Обядът често го пропускахме, защото долу в лодката на закрито не беше много ок, а и си трябваха жонгльорски умения да опазиш всичко да не те залее. Някои успяха да приготвят спагети и сос към тях при един доста сериозен крен, като при един шамар от вятъра за една бройка да пребоядисат всичко долу в червено, но успяха да спасят положението. Втори опит за готвене по време на плаване май не последва.
Ядохме прекрасни свински котлети на скара на едно самотно заливче, хапнахме много прясна риба и наловена, и купена, октоподи, сепии, пресни зеленчуци, плодове и разбира се, гироси и сладолед. Най-вкусния гирос можете да намерите на остров Итака, най-невероятния шоколадов сладолед (който аз пропуснах без да искам) - на остров Кастос и най-умопомрачителните скариди саганаки - на пристанището в Лефкада...
Айде чао, че ми потекоха лигите, а трябва пак да вляза в ритъм:)
Морето е синьо, небето е синьо, а в главата ми само ЯДЕНЕ...
