Ден 74-ти: ИПОлогия на храненето

Така се казва книгата на Ипократис, която ме дебнеше няколко седмици от рафта, докато й се измъквах под носа с разни трилърчета и мистерии. Дойде втората половина на месеца обаче и реших, че предзаплатно и следморско няма да си купувам ново четиво и неохотно я взех с мен в трамвая. Трамваят, който сигурно е набор на учителката ми от първи до четвърти клас и се запалва или най-малкото изпушва редовно, пътува от първата си до последната спирка около 45 минути. За това време бях изчела първата от двете части на книгата или със съдържанието и предисловието 77 страници! Страници, посветени на митовете и истините за храненето и наднормените килограми.

Изводът, мили хора е, че всичко ти е в главата – каква „изненада”, нали?! Обаче колко от нас си признават, че всичко ни е в главите, че никой външен фактор не въздейства по-силно на затлъстяването, отколкото ние с ежедневните си решения, поведение и естествено оправдания. И както пише Ипо: „Нашето хранене, нашите килограми, нашите навици са само наша работа и наша отговорност”. Никой не ни слага в устата храна, никой не ни пълни количката за пазаруване с продукти, които ние не искаме да ядем или не можем да се въздържим да ядем..., защото понякога някакви хора ти мятат всякакви шоколади, сладоледи и ледени безалкохолни в количката без жал. Това ми напомня, че си пазя малко кола от миналата неделя за предстоящата неделя, която да си я дрънна с ромец..., но в неделя, само в неделя!

Както и да е, обратно на въпроса за злите тлъсти бръмбари в главата, които ти казват: амииии (много мразя някой да започва изречение с ами, обаче тези бръмбари са отврат), като не можеш да тренираш три пъти в седмицата за какво ти е да отидеш и веднъж, като можеш да си направиш киновечер например, придружена любезно с пуканки и нещо сладко. Или другият вариант – така или иначе днес преядох на обяд, защо не си хапна нещо вкусно за вечеря, явно диетата замина, а утре не е понеделник и въобще какъв е смисълът да се тормозя, като просто мога да си купя по-голям чифт дънки...

Това за дънките, между другото ми се е случвало, есента не ми стават дънките от пролетта - ми хубаво де, ще ги затрупам в гардероба и ще си купя следващия размер или направо по-следващия за всеки случай, да ми е комфортно. Някога, много отдавна, преди първото ми голямо напълняване, последните дънки, които си купих бяха 27-ми номер, 6 месеца по-късно новите ми дънки бяха 34-ти размер, в момента съм обула 38-ми. Чудничко, нали?!

Важното е сами да вземем решение, че искаме да променим начина си на живот, да правим усилия и най-важното да ценим всяко свое усилие, за да продължим напред. Леле, така го пиша, че все едно кой знае какво ще правя..., погледнато отстрани... от някоя 45 кг мацка...  Ама си е трудна работа - и си е трудна и си е работа... върху себе си.

Ако не си промениш начина на мислене, няма да си промениш поведението, ако не си промениш поведението, няма да промениш нищо. Само можеш да седиш и да си мечтаеш за готиното си тяло, скрито под 300 кила мазньочи и да въздишаш пред огледалото.

Аз си харесвам тялото и знам, че някъде отдолу са скрити готините ми дълги крака и тънката ми талия, само трябва да се добера до тях с много работа и желание за промяна!