Ден пети от хранителния режим: Изпих Искъра

Спокойно всички, не съм умряла от глад и все още се придържам стриктно към режима. Оказа се, че не е толкова страшно, но това го казвам на петия ден, ще видим дали няма да откача до 24-ти юли, когато е следващата консултация.

Много ми липсва сутрешното мляко с нес кафе, а както не пия обикновено кафе, а чая определено го предпочитам с мляко, следобедите са ми много заспали. Първите два дни изобщо нямах енергия, но това го отдавам и на факта, че оставих много от нея на рок феста в неделя. Сутрин в 7, когато ставам, ми е особено трудно да преглъщам двете филийки бонус с парче сирене, но пък киселото мляко с мюсли го ям с удоволствие, добре че се редуват. Късната вечеря с плодове я възприемам като сладък десерт след леката вечеря, но ми се случи две вечери да ми дойде в повече и да я пропусна.

Иначе, както написах в днешното заглавие – направо изпих Искъра, толкова много вода пия на ден, че направо се учудвам на себе си. Непрекъснато се наливам и колкото повече пия, толкова повече ожаднявам, а как бих изпила една ледена количка с резенче лимон и много лед...

Другото лично постижение е, че изобщо не слагам сол, но пък сиренето си е достатъчно солено... Със сигурност на консултацията ще питам Ипократис как ги разбира маслините: като зеленчук или като деликатес, защото ги обожавам и бих си ги слагала в салатата или хапвала поотделно всеки ден. Надявам се да ги включим в менюто по-скоро.

Споменах ли, че искам да се пренеса да живея в Lifebox – центъра, в който се намира кабинетът на Ипократис и офисът на моята приятелка Надя, която така ме зариби, че верно ще взема да заслабна. Надьо, ужасна си!!! Едни високи тавани, едни просторни стаи, терасата излиза на вътрешен двор, а срещу сградата има много готин бар. Представям си, когато направят пак „София диша” колко ще е яко там. А тези двамата не спират да организират всякакви събития, семинари, здравословни почивки и какво ли още не, направо не знам как им ги раждат главите в такива количества. Сега трябва да се чудя дали да отида на семинара другата седмица, посветен на правилното хранене, като особено са ми интересни темите „Истините за напълняването” и „Желания и действия – разминаване” или на кулинарното училище на Ипократис на 31-ви. На първото май ще ми кажат твърде много истини на глас, които не съм сигурна, че искам да чуя, все пак се води диетологично-психологичен тренинг. Знам, че би ме накарало да се замисля, да се самоанализирам и съответно да ми помогне да нанеса корекции в поведението си, ама ме е шубе да ми ровят в главата публично. Не че всички, които четат писанията ми, не се стъписват от откровенията ми, де...

Както и да е, дилемата ще я реша в понеделник, за момента по-важно ми е да издържа събота и неделя без да се поддавам на изкушения в хранителния им смисълJ

Успях тези дни да ходя и пеша до работа... е, не чак от Дружба, но от Кюри до Московска ми се връзват към 4 км, което е супер, особено сутрин рано през парка, супер свежо е и ме зарежда страхотно! Почивните дни не е зле да поспортувам малко, че само с диета дупе не се стяга!