Започвам от утре!

Ще кажете: много е лесно да кажеш от утре. Ще ме питате: защо не започнеш още днес? Аз пък ще ви кажа, че нямам никакъв проблем да започна днес и да не продължа утре, така че утре е денят.

Храната ми доставя удоволствие, особено когато е добре приготвена и споделена със семейството или пък с приятели. Обичаме да си организираме кулинарни вечери и да приготвяме всякакви щури рецепти. В този смисъл храната е и начин на общуване, както и 

средство за опознаване на света, пробвайки подправки и ястия от всички кътчета на Земята.

Особено страхотно е, че мъжът ми готви превъзходно и на творенията му трудно може да се устои.

Обичам храната и храната ме обича, остава си с мен и по мен и така вече няколко години. Когато спрях да тренирам активно, като под активно разбирайте шест пъти седмично по минимум три часа на ден, за шест месеца успях да кача 18 килограма. Бях на 18 години и при височина от 1,82 от 64 килограма станах 82, беше си направо откачено. Съотборничките ми не можеха да ме разпознаят... След това започнах пак да спортувам и успях да сляза на 67 кг, чувствах се супер, както и изглеждах..., но за кратко. Една-две години по-късно кантарът показваше 86 килограма, започнах диета и фитнес и свалих до 78 кг и не мръднах повече надолу. За сметка на това пък с времето се придвижих нагоре, неусетно почти преди две години ударих стотака, при това без да съм раждала, без никакво извинение. На сватбата си бях максималната си тежест, идеална за фотосесии и картини на Рубенс. Със салати вечер успях да сваля 7 кг, но седем са нищо спрямо такова тегло... Сега не знам колко съм, но подозирам, че пак съм нагоре...

Станах на 30, даже вече на 31 и килограмите изчезват все по-трудно и по-трудно за разлика от физическата форма, която се изпарява светкавично. Когато бях на 20, дискотека до 4 сутринта ми гарантираше сваляне на минимум 2 кг, сега просто успех...  Като не спортувам редовно, килограмите тежат направо двойно. Горките ми колена, и без това имам изхабени хрущяли и на двете и ако не взема наистина сериозни мерки, проблемите ми ще се задълбочат още повече с годините.  Заради това, отдавна ми е забранено да тичам, да скачам, да клякам и изобщо да ги натоварвам по-усилено и не мога просто да отида на стадиона и да правя обиколки.

Така че, реших, че повече няма да се боря сама. Затова започвам от утре, утре имам записан час при диетолог, който се надявам не само да ми направи хранителен режим, но и да ме насочи към спорт или гимнастика, която и да върши работа, и да не е толкова скучна, колкото ходенето на фитнес. Мда, предпочитам да наричам бъдещата си диета хранителен режим, защото мразя диети!

Правя този блог, защото не знам дали ще се справя сама. Не ме е срам да споделя нито на колко години съм, нито колко кг тежа, защото се надявам скоро да мога да се похваля колко съм свалила и колко добре се чувствам или пък да ви се оплача колко ми е трудно да не ям сладолед цяло лято или че хранителният режим е направен така, че да ме затрие.

Надявам се, че ще има хора, които ще ме подкрепят. Предполагам, че ще има и такива, които ще се радват, ако не успея. Важното е да опитам, а още по-важно за мен ще бъде да се чувствам добре и във форма. В гардероба си имам шест размера дрехи, така че съм готова!

Започвам от утре! Наистина!