вторник, 22 януари 2019 г.

Малкото чудо или в търсене на третата гърда

Нали не си помислихте, че Дани вече смята синус и косинус или е написал първата си соната за пиано:-D Чудо не от вундеркинд, хора, а като съкратено от ЧУ-ДО-ВИ-ЩЕН-ЦЕ!!! На 14 месеца основното му местопребиваване остава Млечният бар и няма отърване. Цоца от едната, после от втората и после започва да търси под блузата дали случайно не съм скрила някъде някоя трета гърда, пълна с мляко... Два пъти отсъствах от вкъщи по четири дни и какво от това, продължава да се разочарова до надаване на вой или писък, когато имам неблагоразумието да си закопчая сутиена. Най-смешно е, когато се опитвам да го откача от себе си, а той дърпа блузата и крещи: Моооооооооооой!!! Не са твои бе, мои са си и не се издържа вече. Аре, да изчакаме тоя зъб, оня зъб, че момчето го боли... АНАТЕМА!

Хубавото е, че поне вече знае основни за един истински мъж неща като: да прави "Наздраве", да казва "Дай цица" и да пърха с мигли на всичко живо от женски пол. Вече водим сериозни диалози: аз - не пипааай, той - пипааам, аз - не пипай, той - пипааам, аз - не пипай, бе, той - пипааам и накрая той - аууу, пари. Аууу, верно ли?! Също така много обича да метне нещо с всичка сила, така че да тресне на пода, да се разбие, да събуди квартала и т.н. и ме поглежда и казва некво супер учудено "аууу, падна". Сериозно ли?!

Изобщо страшно се забавлявам с този младеж, който явно е решил, че майка му е вампир и изобщо няма нужда от сън. То спането и без това е губене на време, само да не гледах сутрин като светофар и нямах две торби съботен пазар в Метро под очите... Чакайте да сметна - още един първи кътник, четири кучешки и още четири втори кътника и ще спя и може би ще съм адекватна... евентуално... или ще съм изтрещяла завинаги. Часът отново е 1:30 през нощта, доста силен черен чай си направих да свърша некви задачи и още ме държи явно... Повръща ми се от чистене и пране, не виждам никъв смисъл в първото - ако ще и всеки ден да отделям време и да чистя по 6 часа - вечерта отново ще е Содом и Гомор в нас.

Обожава обувки, иска да пробва всички обувки на света и само ги разнася напред-назад, а когато сме някъде на гости и му писне започва да ми носи обувки - неговите, моите, на баща си, после якето... хайде, време е да си ходим... Също обича да ги яде, особено ако са джапанки, но той какво ли не обича да яде. Има три основни думи за храна и много звуци - кокал, риба, бира и ъъъъъъъъ, ааааааааа, мой, дай! Разбира се, най-много обича месо, що ли не се изненадваме...

В яслата се държи като пич, реве само като го оставям, докато види закуската, после всичко е точно. Единственото оплакване е, че много яде и много сере, ама то лесно ли се става 2 метра. Иначе е дребничък, за есента вече му купувам размер за тригодишно. Това, щото баща му е джудже.

Толкова образователни играчки съм събрала, че мога да отворя детски кът по Монтесори и какво от това... Вкъщи нямам дете, което да седне да се заиграе, имам Бам-Бам, който просто хваща и събаря всичко по земята, мята и руши и като му омръзне започва да ме дърпа "Мамоо, мамоооо, мамооооооооо" и да се катери по мене. Вече си знае и си го казва името - Бам-Бам, не Даниел:D Последно му купих играчка с чук - слагаш едни топки в едни отвори и ги зачукваш с чука, докато преминат през дупката. Определено му хареса, отвори кухненския шкаф, взе точилката и изведнъж мащабът на играта стана друг:D

Ей така накратко минават дните с моя мъжки клонинг - навън джентълмен, вкъщи чудо на чудесата:D



1 коментар: