Не мога да повярвам, че последната ми публикация в блога е отпреди три години... Вярно, че толкова неща се случиха в този оффлайн в blogger период, че явно не съм успяла да си събера главата и да произведа текст:D Как седнах сега ли? Ами децата са на море, съответно скипвам вече четвърти ден екзистенциалния въпрос какво ще ядем, не сърбам Съмърсби в продължение на часове на площадката, не го играя такси до всички столични летни занимални и все пак пера само по една пералня на ден:D
Та, преди да изпратя невръстните с цяла опаковка пробиотик желирани мечета на море (вече се досетихте на кое море са) реших, че ще ги заведа на най-любимото ми място в България - Добринище. Като малка бях запомнила най-важните планини по следния начин: Витоша - тази, която виждам от балкона вкъщи - нашата си планина, Рила - най-високата - по-принцип все още съм на мнение, че от Витоша по-високо нЕма, но..., Стара планина - най-дългата, Родопи - най-обширната - така поне ми изглеждаше на картата и Пирин - най-красивата. Не само, че Пирин за мен завинаги си остава най-красивата планина въобще изобщо, но там живеят и хората с най-красиви души. Няма как да не оставиш частица от сърцето си, питайте Даниел. За него беше любов от пръв поглед... трябваха му само броени часове престой, няколко нови запознанства, да спре непланираният (само от нас) дъжд и да изяде безсрамно количество домашно приготвени пържени картофи от градината, за да ми заяви, че вече иска да живее в Добринище.
Относно дъжда: вече съм убедена, че сме банда дъждовници. Все пак миналата година имахме едно единствено планирано съвместно море в началото на септември в Гърция, пристигнахме в неделя, започна да вали през нощта срещу понеделник и спря в петък:D Просто в седмицата на рождения ден на Даниел ни връхлетя бурята Даниел, а ние стартирахме с нощувка в палатка, но това е една друга история... През март ходихме в Португалия - такава слънчева страна, гид-ът ни се похвали, че Лисабон има 360 слънчеви дни... веднага реагирах: oh, so we are the lucky ones, валя от петък до неделя, в понеделник се прибрахме, мисля, че това беше дъждът за годината там, последва още дъжд в Барса през април и мрачно време във Валенсия...
Няма никакво значение, че прогнозата на телефона ми показваше 30 градуса и слънце за Добринище, че тръгнахме от София на юг на 35 градуса и по бански, щото там нали веднага ядем и отиваме на басейн, финално паркирахме пред къщата на нашите близки на 19 градуса и дъжд, пък телефонът ми каквото иска да си показва. Останахме само с яденето, което започна доста културно - две салатки, ПеКаСе без Се за децата, порция месца и един шиш и приключииииии, понеже пак заваля като из ведро и трябваше да поръчаме десерти, с два буквално легена безумно вкусно овче кисело мляко с домашно сладко от боровинки. Изядох единия леген с риск от внезапна смърт от преяждане, но вярвайте ми, нямам вина, виновни са от Македонията, дет е между банята и басейна и дет преди сто години обикаляха сърнички по масите. Значи, ако бяхме стигнали до някое водно пространство, щях да потъна директно... та the weather was so delightful, та оцелях:D
Уговорихме се с приятелка от детството ми да съберем да запознаем децата, нейната дъщеря е две години по-голяма от моята, а синът - наборче на моя и същият щурав екземпляр. Дойдоха и още двама техни братовчеди и щестимата си станаха цяла тайфа. "Не се притеснявай" - каза моята дружка - "Остави ги ей тук в двора на училището да поиграят, няма нищо да има стане". Около 11 минути по-късно пристига Лилия: "Имам лоша новина - Дани си падна на пръста и сега е подут" Съответно реакцията на майка на годината: "Дай да видя, добре, вземи тази студена бутилка вода и я дръж с подутия пръст. Рева ли като падна? Не? Значи нищо ти няма, хайде да се прибираме да те погледне за всеки случай леля Калина, която цял живот е била медицинска сестра и е виждала какво ли не и да вечеряме". Е, да, ама според нея положението не беше като нищо да му няма, консултирахме ме с нейна позната лекарка и след второ мнение поехме пътя към спешното на Разлог. След около три минути престой и опипване на две фаланги, дежурният каза: "Нищо ти няма, бЕгай, даже няма и да ви записвам, че сте били на преглед". Чудесна новина, утре сме на планина... ама друг път. На сутринта палецът все още на баница, лапата двойна и хайде пак към Разлог. Изпратиха ни за снимка, разчетоха от рентгена - фрактура. Слизаме пак в спешното и там протича следният разговор:
- Имаме си фрактура
- Еми добре, сега си имате и снимка
- Имате предвид, че няма нищо да предприемаме, трябва самО да си зарасне ли?
- О, не, спешно трябва да се гипсира
- Ами няма ли да го гипсирате?
- О, не, хирурга го викаме само за отрязана глава, за пръст няма да дойде
- Значи не е толкова страшно и можем сега да го фиксираме и утре да го гипсираме
- О, не, трябва веднага. Идете в Благоевград или направо в София
Викам си, отиде ми обещанието към детето, че каквото и да стане, няма да ни развали почивката и плановете. Докато се чудим какво да направим, леля Калина се свърза със свой познат лекар, който дори при неналичие на отрязана глава откликна и оправи детето в своя почивен ден. Изключително готин и мил, даже успяхме и да се посмеем на моите изисквания, че трябва да е нещо, дет да може да се мокри, че сега отиваме на басейн, а в понеделник детето отива и на море... Е, получи ни се, де и от кабинета се озовахме директно на басейна, ама не на този в Елешница, където има кули за скачане, а на този в Добринище - топличкия с минерална вода и гъсти борове... един крайник на уикенд стига...
На следващия ден още по-смело - открит седалков лифт и преход от хижа Безбог почти до Попово езеро... няколко падания тип плонж, рана върху раната на лакътя на гипсираната ръка, кръв по гипса, по тениската, прах по панталоните, а беееее, все едно е бил на Витоша 100...
На финала още големи дози овче мляко с боровинки при наследниците на Бай Славе и най-вкусният билков чай с боров мед<3
... и хайде на море:D:D:D
