Белоснежка и морето: ден 1-3

Ден 1: "Искам да видЯм го моретооооо!!! или ексхибиционистки прояви. Добре, само си грабвам чантата, никакви резервни дрехи, никакви мокри кърпи, щот все пак слизаме за 10 минути само да го видим... Грешка 1-ва. Купувам сладолед. Грешка 2-ра. Сладоледът се разтича по физиономия, ръце, крака, допълнителният куп салфетки от милата какичка на сладоледа свършват твърде бързо... Еми, кво да правим, ще се мием в морето... Грешка 3-та. В момента, в който докосна водата, се започват писъци: Ето го, моето е, ето го, голямото и се навира до коленете вътре. Половин час не мога да я изкарам от водата, резултатът - мокра до кръста - и рокля, и гащи, и въобще. Часът е 19:30 и вече не е онази жега, ама мокра ли да ходи?! Тръгва чисто гола по джапанмки, аз умирам от срам, всички, вече спретнати за вечеря ни гледат и се хилят, а Лилия като се разминава с някого крещи: Виж, аз съм гола! и се тупа по корема. Пред нас върви двойка мъж и жена, жената е забулена с черна кърпа, облечена с черна туника с дълги ръкави , с черен панталон, черни чорапи и черни затворени обувки... Лилия продължава да крещи, доволна от себе си, семейството отпред не смее да де обърне....
Ден 2-ри: "Мамо, вече са излели морето, хайде отиваме на плаж".  Щом е вода, трябва някой да я е излял, кво...Закусва на балкона и съзерцава сутиена ми на простора: "Ох, мамо, много е хубаво. Като станАМ голяма и аз ще имам голеееееми гърди така като тебе и ще носЯм сутиен. Следва тотален възторг от новия й бански, който е половинки... Морето е студено, обаче, цял ден кесят с татко й на малкото море, т.е. на басейна и няма сила, която да я изкара от там. Важно е да се отбелязва кой има пишка, защото е момченце, и кой няма, защото е момиченце. Шкембеландия се пече с 50-ти фактор под чадъра и поръчва 100 грама мента, разделени по чашите в съотношение 80/20, че не се издържа! Барманът ми съчувства, пита дали 20 не ми е малко... Бе, то и 100 ми е малко, ма ни моа... На плажа няма БГ алкохол и по-добре, открих за себе си френската мента и Винпром няма влезе повече в моя хладилник...
Ден 3-ти: Евакуирахме басейна...Шкембеландия пак лежи под чадъра, в един момент става някаква суматоха отзад на басейна: двама чистят отвън, един вътре и един хвърля хлор. Викам си: само нашата се е насрала вътре... Бинго! Виждам ги с татко й как излизат с наведени глави от тоалетните. Ми тя ходила два пъти, ама не й се получило, щот не я кефи тоалетната, и на третия път хоп татко й хванал началото на процеса, но все пак процеса... Затвориха басейна за няколко часа, а Лилия се посрамува на шезлонга, броейки самолетите и задавайки въпроси: кой лети, къде отива, защо отива, защо идва... След това я заведохме в рая: леля ми има магазин за дамски дрехи... денят навън приключи с възклицания, възторг и пържени картофи с кетчуп...