Много овче мляко с боровинки и един гипс

Не мога да повярвам, че последната ми публикация в блога е отпреди три години... Вярно, че толкова неща се случиха в този оффлайн в blogger период, че явно не съм успяла да си събера главата и да произведа текст:D Как седнах сега ли? Ами децата са на море, съответно скипвам вече четвърти ден екзистенциалния въпрос какво ще ядем, не сърбам Съмърсби в продължение на часове на площадката, не го играя такси до всички столични летни занимални и все пак пера само по една пералня на ден:D 

Та, преди да изпратя невръстните с цяла опаковка пробиотик желирани мечета на море (вече се досетихте на кое море са) реших, че ще ги заведа на най-любимото ми място в България - Добринище. Като малка бях запомнила най-важните планини по следния начин: Витоша - тази, която виждам от балкона вкъщи - нашата си планина, Рила - най-високата - по-принцип все още съм на мнение, че от Витоша по-високо нЕма, но...,  Стара планина - най-дългата, Родопи - най-обширната - така поне ми изглеждаше на картата и Пирин - най-красивата. Не само, че Пирин за мен завинаги си остава най-красивата планина въобще изобщо, но там живеят и хората с най-красиви души. Няма как да не оставиш частица от сърцето си, питайте Даниел. За него беше любов от пръв поглед... трябваха му само броени часове престой, няколко нови запознанства, да спре непланираният (само от нас) дъжд и да изяде безсрамно количество домашно приготвени пържени картофи от градината, за да ми заяви, че вече иска да живее в Добринище. 

Относно дъжда: вече съм убедена, че сме банда дъждовници. Все пак миналата година имахме едно единствено планирано съвместно море в началото на септември в Гърция, пристигнахме в неделя, започна да вали през нощта срещу понеделник и спря в петък:D Просто в седмицата на рождения ден на Даниел ни връхлетя бурята Даниел, а ние стартирахме с нощувка в палатка, но това е една друга история... През март ходихме в Португалия - такава слънчева страна, гид-ът ни се похвали, че Лисабон има 360 слънчеви дни... веднага реагирах: oh, so we are the lucky ones, валя от петък до неделя, в понеделник се прибрахме, мисля, че това беше дъждът за годината там, последва още дъжд в Барса през април и мрачно време във Валенсия... 

Няма никакво значение, че прогнозата на телефона ми показваше 30 градуса и слънце за Добринище, че тръгнахме от София на юг на 35 градуса и по бански, щото там нали веднага ядем и отиваме на басейн, финално паркирахме пред къщата на нашите близки на 19 градуса и дъжд, пък телефонът ми каквото иска да си показва. Останахме само с яденето, което започна доста културно - две салатки, ПеКаСе без Се за децата, порция месца и един шиш и приключииииии, понеже пак заваля като из ведро и трябваше да поръчаме десерти, с два буквално легена безумно вкусно овче кисело мляко с домашно сладко от боровинки. Изядох единия леген с риск от внезапна смърт от преяждане, но вярвайте ми, нямам вина, виновни са от Македонията, дет е между банята и басейна и дет преди сто години обикаляха сърнички по масите. Значи, ако бяхме стигнали до някое водно пространство, щях да потъна директно... та the weather was so delightful, та оцелях:D

Уговорихме се с приятелка от детството ми да съберем да запознаем децата, нейната дъщеря е две години по-голяма от моята, а синът - наборче на моя и същият щурав екземпляр. Дойдоха и още двама техни братовчеди и щестимата си станаха цяла тайфа. "Не се притеснявай" - каза моята дружка - "Остави ги ей тук в двора на училището да поиграят, няма нищо да има стане". Около 11 минути по-късно пристига Лилия: "Имам лоша новина - Дани си падна на пръста и сега е подут" Съответно реакцията на майка на годината: "Дай да видя, добре, вземи тази студена бутилка вода и я дръж с подутия пръст. Рева ли като падна? Не? Значи нищо ти няма, хайде да се прибираме да те погледне за всеки случай леля Калина, която цял живот е била медицинска сестра и е виждала какво ли не и да вечеряме". Е, да, ама според нея положението не беше като нищо да му няма, консултирахме ме с нейна позната лекарка и след второ мнение поехме пътя към спешното на Разлог. След около три минути престой и опипване на две фаланги, дежурният каза: "Нищо ти няма, бЕгай, даже няма и да ви записвам, че сте били на преглед". Чудесна новина, утре сме на планина... ама друг път. На сутринта палецът все още на баница, лапата двойна и хайде пак към Разлог. Изпратиха ни за снимка, разчетоха от рентгена - фрактура. Слизаме пак в спешното и там протича следният разговор:

- Имаме си фрактура

- Еми добре, сега си имате и снимка

- Имате предвид, че няма нищо да предприемаме, трябва самО да си зарасне ли?

- О, не, спешно трябва да се гипсира

- Ами няма ли да го гипсирате?

- О, не, хирурга го викаме само за отрязана глава, за пръст няма да дойде

- Значи не е толкова страшно и можем сега да го фиксираме и утре да го гипсираме

- О, не, трябва веднага. Идете в Благоевград или направо в София

Викам си, отиде ми обещанието към детето, че каквото и да стане, няма да ни развали почивката и плановете. Докато се чудим какво да направим, леля Калина се свърза със свой познат лекар, който дори при неналичие на отрязана глава откликна и оправи детето в своя почивен ден. Изключително готин и мил, даже успяхме и да се посмеем на моите изисквания, че трябва да е нещо, дет да може да се мокри, че сега отиваме на басейн, а в понеделник детето отива и на море... Е, получи ни се, де и от кабинета се озовахме директно на басейна, ама не на този в Елешница, където има кули за скачане, а на този в Добринище - топличкия с минерална вода и гъсти борове... един крайник на уикенд стига...

На следващия ден още по-смело - открит седалков лифт и преход от хижа Безбог почти до Попово езеро... няколко падания тип плонж, рана върху раната на лакътя на гипсираната ръка, кръв по гипса, по тениската, прах по панталоните, а беееее, все едно е бил на Витоша 100... 

На финала още големи дози овче мляко с боровинки при наследниците на Бай Славе и най-вкусният билков чай с боров мед<3 

... и хайде на море:D:D:D

 

Даниеле, говори РАДИОТО

Ама честно, не се ли чувствате понякога като някакъв транзистор или ретро радио точка, която просто ей така си говори за фон и никой не я слуша😆 “Даниел, моля те мамо, не запивай студеното кисело мляко с топла детска бира, ще те заболи стомахът... Дани, моля те, не го прави, ще те заболи стомахчето. Даниел, спри да пиеш тази безалкохолна бира, досега яде кисело мляко от хладилника!!! Даниел, чуваш ли какво ти говоря? Даниел, моля те престани! Чуваш ли бе, дете?! И не яж грозде сега!” Няколко мига по-късно: “Мамоооо, боли ме коремчето! Виж как се е подуло, мамо! Боли ме, мамо! Ака ми се! Може ли да повърна?! Мамиии, мамчооооо...”

Друга сценка: “Даниел, ако обичаш, спри да скачаш в локвата по този начин, че ще се намокриш целия!” Даниел пуска развалената плоча и започва да повтаря “Ако обичаш. Ако обичаш! Ако обичаш! Ако обичаш! Ако обичаш!” и започва още по-зверски да се приводнява и да си пълни гумените ботуши с вода до степен, че мога след тва да отглеждам златни рибки вътре😆

Пясъчникът е друго мое любимо място на площадката. Като го видя да седне вътре и да започне да строи пясъчни кули върху главата си, откачам просто. Разбира се, той много добре знае за отношението ми към въргалянето в пясъка и веднага спира да си чува името. Тогава прибягвам до друг похват: започвам да изреждам мъжки имена, докато не се разхили и предаде. Чудя се какви ли мисли минават през главите на родителите, които не ме познават... нЕква луда застанала на Ф и крещи: Даниеле, Иване, Георги, Петко, Драгане, Стефчо - че съм твърде многодетна майка или съм толкова изтрещяла, че не си спомням името на детето си и пробвам да видя на кое ще се обърне, за да се сетя...

Има и моменти, в които просто си признава... Тичам след него по улицата пред блока и разбира се, кво правя, крещя: “Даниел, спри! Спри, ще изскочи някоя кола, ще те сгази! Спри, Даниел! Спри, ще те смачкам!” Спира пред вратата на входа, обръща се и с най-наглия възможен поглед ми казва: “Никога няма да те слушам! НИ-КО-ГА!” 

И така си живеем - слушаемост, клоняща към нула, иначе много ми е добро детето. В момента водим разговор на тема: “Защо трябва да съм излязъл от корема ти? От този белег ли точно? Тати има белег на ръката, пък не съм излязъл от там... Само Каспър е излязъл от там. Ако имаме кученце и то ще излезе от корема на мама...” Не съм първата жена в космоса, както онзи ден възторжено заяви, но обмислям сериозно евакуация посока Марс... ако мое преди да съм родила и кученце😆😆😆

Психиатрична клиника ХОУМ ОФИС

Все ви обещавам, че пак ще пиша и очевидно все не успявам...Споко, не е щот съм родила трето... пази БОЖЕ! Последното ми включване тук е от 2019-та - от някакъв друг свят, в който не че не бях вече изтрещяла майка, но още не съзнавах колко степени на изтрещялост мога да достигна...:D Някой път ще ви разкажа за хубавите времена, но сега не мога. Днес казах на един колега, че ако следващата сряда не присъствам на регулярната ни ОНЛАЙН (много ясно) среща, сигурно седя някъде заключена с усмирителна риза и налудничав поглед...

Иначе хоум офисът е много хубаво нещо, даже познавам хора, на които им харесва... Ма, КВИ ХОРА сте вие, бе?! Елате ни на гости, ако не знаете адреса, ще се ориентирате по виковете. Викове на щастие, възторг и любов, разбира се, кво друго... 

Имам толкова свободно време, когато работя от вкъщи - научих три нови езика, вече готвя френска, аюрведическа и фюжън кухня, научих се да плета, бродирам и металообработвам, по цял ден чета на децата приказки, енциклопедии и детски романи на поне 4 различни езика, рисуваме, плетем и бродираме заедно, измислям им по поне 98 различни игри всеки ден. Те са много спокойни, особено в дните, в които изобщо не излизат навън, лягат си рано, хранят се супер здравословно, не гледат никаква телевизия, никакви детски, щот ще стават вундеркинди... Успоредно на това, спазвам всички срокове в работата, справям се страхотно, успявам с всичко и обръщам достатъчно внимание на половинката си... Това ще ви го разкаже НИКОЯ работеща майка!

Не искам да се оплаквам, просто искам да разкажа историята за една онлайн среща, по време на която едно дете натрошава едни бисквити на една маса, пълни вода в един пластмасов самосвал, излива водата върху бисквитите и започва да търкаля камиона отгоре... всичко това се случва на фона на обсъждане на маркетингови активности и бюджети с Германия на две педи от лаптопа на нещастната майка, например... Следва бърза размяна на реплики по месинджър: моля те, поеми за 2 минути, че тук е Багдад и отговор: споко, пребий го, аз ще се оправя... Добре, че мога да разчитам на колегите си...

Или друга история, която някакси успя да се мултиплицира във времето на локдауните:

- Моля ви, деца, ще проведа важен разговор по телефона.

- Добре, мамо!

Варианти на минута по-късно:

- Мамоооооо, ака ми се! Не мога сам! Ака ми се, мамоооо! МАМОООООООООО, ИСКАМ С ТЕБЕ ДА АКАМ, чу ли?! Искам с тебе да акам!

- Напиках се!

- Дани ме дразни!

- Искам вода!

- Дани ме удря!

- Хълк какво яде?

- Не искам тези супергерои, пусни ми друго!

- А Танос по-силен ли е от Хълк?

Не че тати го няма, просто мама е обслужващият персонал винаги и във всяко семейство:D То, добре че е тати, иначе не знам какво щяхме да ядем... Моят кулинарен пик по време на локдауните беше изпичане на замразена пица. Горките деца:D

Наскоро един приятел ме посъветва, ако съм зле с нервите да пия. Викам, човек, ще се пропия, бе! И той: вече си на 40, късно е да се алкохолизираш, душа... Доста наивно, според мен можем да основем клуб на алкохолизираните локдаун майки. Миналата година си празнувах рождения ден през ноември с още 4 луди родителки вкъщи и едната доста неподготвено беше предупредила мъжа си, че сигурно ще се прибере към 10-10:30, защото то кво толкова ще правим, нали... В 10:30 дочувам глас в коридора: НЕ ИСКАМ ДА СИ ТРЪГВАМ, разбираш ли? Не искам! В 1:30 бяхме надули Ицо Хазарта на ПЛОЧА... 

Та, така де, ще оцелеем и този локдаун... важното е да останем всички здрави... физически... психически отдавна не сме:D И това ще мине, а готините хора, с които споделяме тази гадост ще останат до нас, когато истинският социален живот се завърне и тогава ще се размажем от кеф<3

Извинявайте, тези деца ваши ли са? НЕ!

Имах друга идея за заглавието на тази статия - "Бяс 1 и Бяс 2 отиват на море", но този кратък диалог рЕзко се превърна в лайтмотив на цялата ни морска ваканция, така че нямаше как да е друго. Историята: седим си "кротко" в един ресторант на морето три семейства с 5 деца, 3 от които на по 5 години и 2 на по 2 години и идват некви сърдити тийнеджърки да се оплакват, че сектата от 5 им разваляли играта. Застават душичките и питат възпитано: "Извинявайте, тези деца ваши ли са?" и изненада:  6 от 6-мата родители на масата отговарят в един глас напълно непоколебимо: "НЕ". Ама това беше после, първите дни не бяхме такава голяма компания:)

Много беше хубаво на морето. Катунът тръгна очаквано в 7 сутринта, вместо планирано в 5 и бяхме натъпкали в колата само: един огромен куфар, две малки куфарчета с колела - единият калинка, другият тигър, една голяма торба с хавлии, една голяма торба с надуваеми пояси, фламинго, кола, три лопатки, две гребла, чанта с лекарства и козметика с брой артикули колкото на малка квартална аптека, раница с лаптоп и дрехи за преобличане по пътя, моливи и блокче А4, торба със семейство барбита - смесен брак между барби младоженец и чернокожа барби, с две дъщери, една от която мулатка, а другата елф, два мотора, една кола, плюшена панда, плетен лилав жираф и плюшена маймуна, още една раница с лаптоп, фотоапарат и средства за оцеляване, торба със сандвичи за из път, касетка с базови хранителни стоки за живеене в апартамент в продължение на 12 дни, а именно джин, тоник, бяло вино, макарони, сол, нескафе, бъркалка за фрапе и две кисели млека, дамска чанта, памперси, мокри кърпи и май e това... Радвам се, че мъжът ми е израснал в ерата на играта Тетрис, така че всичко беше успешно натоварено и даже можеше да вижда в задното огледало, докато шофира:D

На плажа също беше много хубаво, обяснявах на Лилия, че не трябва да пикае в морето, а в тоалетната, докато брат й търчеше по пишка в радиус от 3 метра от чадъра и маркираше пясъка като малко кученце. Първият ден отидохме на плаж в 12, регистрирах си първото сядане на шезлонга в 14 часа и то съвсем случайно. Началото беше трудно, двама родители с две деца - единият иска в басейна, другият на люлката, а ние плащаме 30 кинта за чадър и два шезлонга. Трябва да подпомагаме българския туризъм, науе?! 

Даниел не си спомняше, че вече е виждал морето и като го питахме дали ще ходим на море, казваше "не" доста категорично. Но щом го видяяяяяя... "да се мокримЕЕЕ, искам мокримееее в моретоооооо", а когато бяхме в апартамента, а не на плажа, искаше само да кеси на балкона и да го гледа... Сигурна съм, че остана влюбен. Бяха прекрасни 5 дни с наситен социален живот преди да дойде моментът за дълго чакано гости и тръгване посока Южното Черноморие и Даниел да се събуди с варицела. Всичко по план, сама дето планът НЕ включваше да прилича на прокажен... особено в лицето... Но, да, той няма как да се отърве от женско внимание - или ще го гледат, щот е красив като майка си или щот чумата го е тръшнала... Няма празно...

Хубавото е, че останалите три деца, с чиито семейства имахме среща на юг, бяха тъкмо изкарали варицелата, та си спретнахме едно чумаво море без угризения. Все още не прилича на нищо, взела съм му 15 мазила, че нали тряя е хубав:) Иначе винаги можем да блеснем с него в компания, защото знае, че децата не пият "бира", а майките пият "джин", след което започва да пищи и да се тръшка в което и да е заведение, че иска бира и цялото първо добро впечатление отива по дяволите.

Но затова пък Лилия настояваше да си облича бална рокля с пухкаво болеро и блестяща диадема, защото отива на плаж с Ивчо, а "Ивчо, мамо, е много красив". Тя, определено го умее това с първото впечатление. След това става ясно, че ще се жени за Влади в Париж, Боби й е просто гадже, ама няма да казваме на Влади, а Ивчо...ех, той просто е много красив :D 

Ивчо остана във Варна, а ние събрахме чумавата дружинка в Поморие. Големите в една група в детската градина, а малките в една група в яслата. По цял ден заедно в градината и по цяла вечер заедно на детската площадка...е, тогава вече започна същинският бяс. Лилия мъкне огромно фламинго, Виктория мъкне огромен еднорог, банските се сменят със скорост 3 на всеки 20 минути, защото по тях има пясък, морето е мокро или не си отива на диадемата, фламингото или сладоледа... Ники често е сърдит заради изолация от момичешките игри, а те двете се карат помежду си, защото Лилия вярва, че ако Дани и Криси (сестричката на Вики) се оженят, Криси ще й стане автоматично сестрата, за която мечтае, но Вики не иска да дели сестра си с никого на този етап. Криси, пък, ходи да прегръща пъпчивия Даниел и да го гали - поне тяхната любов е истинска, щом го обича, въпреки че изглежда потресаващо и се насира в банския... разбира се, само в белия, тип гащеризон:D

Социалният живот беше ограничен до чумавата дружинка, а към всички приятели, с които искахме да се видим първият въпрос беше: а вие карали ли сте варицела?! Допълнително финиширах със счупен телефон, изпуснах да отида на волейбол и цъфнах 5 дни по-рано, но кой ти обръща внимание на тези неща...

Най-хубавото на нашето море беше, че го споделихме със супер яки хора и децата останаха мега щастливи. Това, че аз отслабнах ментално и тръгнах на работа с 200 са некви подробности:) Догодина пак: още по-цветно, шумно и весело и ако може без чуми, но също с маргарити, апероли, яздене на коне, виенски колела, пиратски кораби, слънце, вода и добра компания:)

Бяс на A to Jazz

Надя: "Как ще ги намерим сега децата в тази лудница"

Аз: "Споко, като видиш одеяло, в радиус на 5 метра, от което няма други одеяла, там са"

И наистина:)) Извисява се татко им с маскировъчни карго панталони, тениска No pain no gain, шапка с принцеса Сладкодъвка и две плочи под мишница, а  около него танцуват и търчат боси и нахилени Бяс 1 и Бяс 2 . Музиката свири, аперолът се лей, кучетата са без намордници, а аз се разхождам с некви селебритита да зареждаме алкохол и да оглеждаме приятната извадка от хора. Супер готина вечер, даже 15-минутното хленчене тип "Искам светещ балон" не успя да ме изкара извън нерви, нито пък опитите на Бяс 2 да сваля какички като ги замеря с плюшени панди или да пищи за бира.

Той е много галантен, или отива при момичето с готов шамар, който в повечето пъти успявам да предотвратя, но не винаги или например застава пред количката на едно прекрасно синеоко съседче и казва: Да купим вино! Докато тя се опитва да отговори, вече минава друго момиче на годинка и нещо, след което той тръгва, стремейки се да върви пред нея, че да я огледа. Криси му е най-близка, затова я търси, вика я, говори за нея и като го доближи рЕзко се прави на недостъпен, пълен отврат. Не че мен не успява да ме свали де, с тия честни сини очи... Вчера ми предложиха да го обучат как да стане сърцеразбивач, викам: "Ма то му идва отвътре, бе":D Също му идва отвътре да обикаля съседните одеала и да им налита на чашите, на кучетата, на жените...

Надя много искаше да види децата, постна ми на стената заплашителна картинка "О, Боже! Забравих да си родя деца" и коментар "Затва трябва да видя твоите". Е, видя ги, мисля, че в следващите 5 години няма да иска да ражда:D Имаше доста бременни на феста, които първо гледаха с умиление братчето и сестричето, а после се обръщаха към партньора си и казваха: "О, нашето няма да е такова, сигурна съм":D Успех, мамче, и аз така си мислех. Единственият начин, по който мога да задържа Бяс 2 на едно място е да му дам да яде. Баба му и тя знае, беше донесла една торба храна - зрънчовци, ябълки, солетки, киндери и какво ли не. Аз бях взела за децата едни гризини с розмарин, които с Бяс 2 си слагахме напряко в устата и мучахме и си търкахме носовете и които ги употребявах като заместител на розмарина, който ми липсваше в джинтоника. 

В заключение разговор с баща ми миналата седмица:

- Алоу, Създателят се обажда! Как си?

- Добре, мисля да започна да пия Спокоен ден.

- Що? Прави като майка си, пий по 100 грама уиски всеки ден.

- Бе татко, ще се алкохолизирам!

- Няма, спокойно. Ние в нашето семейство сме пиячи, не може да се алкохолизираме.

Няма кво да коментирам, мисля все пак да наблегна повече на билките:D #сипахси

Малкото чудо или в търсене на третата гърда

Нали не си помислихте, че Дани вече смята синус и косинус или е написал първата си соната за пиано:-D Чудо не от вундеркинд, хора, а като съкратено от ЧУ-ДО-ВИ-ЩЕН-ЦЕ!!! На 14 месеца основното му местопребиваване остава Млечният бар и няма отърване. Цоца от едната, после от втората и после започва да търси под блузата дали случайно не съм скрила някъде някоя трета гърда, пълна с мляко... Два пъти отсъствах от вкъщи по четири дни и какво от това, продължава да се разочарова до надаване на вой или писък, когато имам неблагоразумието да си закопчая сутиена. Най-смешно е, когато се опитвам да го откача от себе си, а той дърпа блузата и крещи: Моооооооооооой!!! Не са твои бе, мои са си и не се издържа вече. Аре, да изчакаме тоя зъб, оня зъб, че момчето го боли... АНАТЕМА!

Хубавото е, че поне вече знае основни за един истински мъж неща като: да прави "Наздраве", да казва "Дай цица" и да пърха с мигли на всичко живо от женски пол. Вече водим сериозни диалози: аз - не пипааай, той - пипааам, аз - не пипай, той - пипааам, аз - не пипай, бе, той - пипааам и накрая той - аууу, пари. Аууу, верно ли?! Също така много обича да метне нещо с всичка сила, така че да тресне на пода, да се разбие, да събуди квартала и т.н. и ме поглежда и казва некво супер учудено "аууу, падна". Сериозно ли?!

Изобщо страшно се забавлявам с този младеж, който явно е решил, че майка му е вампир и изобщо няма нужда от сън. То спането и без това е губене на време, само да не гледах сутрин като светофар и нямах две торби съботен пазар в Метро под очите... Чакайте да сметна - още един първи кътник, четири кучешки и още четири втори кътника и ще спя и може би ще съм адекватна... евентуално... или ще съм изтрещяла завинаги. Часът отново е 1:30 през нощта, доста силен черен чай си направих да свърша некви задачи и още ме държи явно... Повръща ми се от чистене и пране, не виждам никъв смисъл в първото - ако ще и всеки ден да отделям време и да чистя по 6 часа - вечерта отново ще е Содом и Гомор в нас.

Обожава обувки, иска да пробва всички обувки на света и само ги разнася напред-назад, а когато сме някъде на гости и му писне започва да ми носи обувки - неговите, моите, на баща си, после якето... хайде, време е да си ходим... Също обича да ги яде, особено ако са джапанки, но той какво ли не обича да яде. Има три основни думи за храна и много звуци - кокал, риба, бира и ъъъъъъъъ, ааааааааа, мой, дай! Разбира се, най-много обича месо, що ли не се изненадваме...

В яслата се държи като пич, реве само като го оставям, докато види закуската, после всичко е точно. Единственото оплакване е, че много яде и много сере, ама то лесно ли се става 2 метра. Иначе е дребничък, за есента вече му купувам размер за тригодишно. Това, щото баща му е джудже.

Толкова образователни играчки съм събрала, че мога да отворя детски кът по Монтесори и какво от това... Вкъщи нямам дете, което да седне да се заиграе, имам Бам-Бам, който просто хваща и събаря всичко по земята, мята и руши и като му омръзне започва да ме дърпа "Мамоо, мамоооо, мамооооооооо" и да се катери по мене. Вече си знае и си го казва името - Бам-Бам, не Даниел:D Последно му купих играчка с чук - слагаш едни топки в едни отвори и ги зачукваш с чука, докато преминат през дупката. Определено му хареса, отвори кухненския шкаф, взе точилката и изведнъж мащабът на играта стана друг:D

Ей така накратко минават дните с моя мъжки клонинг - навън джентълмен, вкъщи чудо на чудесата:D

Вдъхновено от Стенд-ъпа;-D

Тъкмо се върнах от поредното представление, на което моята любима Надя Брайт ни съсипа от смях с историите от живота на хората 30+. Сега лежа и си мисля, на сцената имаше четири човека горе-долу току що навършили 30, сингъл, без деца, които с голяма доза самоирония разказват за премеждията си в намирането на партньор... бе, хора, кво ще кажете да имате партньор, ама да не може да го ползвате по предназначение, защото в леглото ви е нон-стоп пренаселено и заспивате притиснати от две деца плюс котка... Предварителна игра?! Ма, разбира се: "Децата заспаха!!! Три-четири секс!"
Относно признаците на стареене. Миналата седмица си говорим по работа с една колежка и тя казва: "Ами да, аз четох една сериозна статия, тооо на хората над 40 вече чукат на вратата: менопаузата, остеопорозата, деменцията и т.н." Леле, откачих, тази година ставам на 39 и нищо не ми чука на вратата! Ясно?! После отидох на тренировка... не бях пипала топка или въобще се раздвижвала по-сериозно две години... Аууу, ма кво чука, тя направо си е у нас, разположила се удобно на дивана... тя, болката в колене... Скръц-скръц, няма да пикая днес, ще стана от стола само за да си взема колагена...
Не им се излизало, спало им се, бездействало им се е след 30;-D Мисля, че отдавна вече съм вампирясала тотално, може би не съм спала от 2014-та година някъде, но продължавам да се учудвам как все още функционирам... факт, че в момента е 1:30 през нощта, а аз вместо да спя, пиша некви щуротии... Начиии, спиш, ако не си родил на 33 и 37... Излизам с двеста, само повод да има. То всичко е повод в един момент... Трагедията е, че с мъжа ми практикуваме разделно излизане, разделно хранене, поне се надявам да не започнем да правим разделно и некви по-интимни неща:-D Иначе, както обичат да се шегуват хората, като имаш деца пак питаш мама дали може да излезеш;-D Бездействие... отдавна съм забравила кво е тва dolce far niente:-D
Относно по-лесното напълняване и по-трудното отслабване след 30. Ами да, не мога да отслабна, щот още кърмя, и не спя, и не се храня редовно и здравословно и нямам време за спорт. Ма, дрън, дрън, Марче. Викам си: са ще се върна на работа, там ще ям все пак в определени часове, дамите в офиса са на диети, колегите правят планк... Друг път: в нашата стая само се плющи, то не са вафли, не са кексове, не са баници. Много важно, че се събираме 3 пъти на ден за планк, като след планка всички искат шоколад. Викам си, ОК, тук няма да стане, отивам на тренировка... час и половина яко гърч, аз вече към финала искам кислородна маска и минимум носилка... ЯДЕМ ТОРТА... след тренировката... Обречена съм!
Къв Тиндър, кви пет лева?! Друго си е живият социален контакт. Все пак хубави самотни татковци има и по детските площадки, и в детските градини. Винаги можете да завържете разговор около вида и цвета на акото на детето. На такава приятна тема за ice breaker, кой може да й устои.
Виждаш се с приятел, заплашвате се взаимно, че можете да сметнете и да кажате на глас как не сте се виждали от 20 години... 20, чуек, имам снимки... от лентов фотоапарат... от 18-тия ми рожден ден, на който слушахме касетки, а аз още нямах дори пейджър, кво остава за жиесем;-D После си пращате снимки на това кой кви добавки пие... Между другото кремът ми за околоочен контур се казва в превод Никога не е късно, което доста ме кефи;-D

Пффф, дори от телефона виждам, че тази статия взе да става твърде дълга, а има още доста какво да напиша;-D Айде, спирам вече, все пак 2 през нощта е и Чудото се размърда. Чудо не от вундеркинд, а от Ч-У-Д-О-В-И-Щ-Е, но за него друг път;-D

Лов ю! Планирам догодина да си прекръстя инстаграма на Еднаженана40 и да изглеждам перфектно, ясно?!